Възмутена съм, че намалиха присъдата на убиеца на дъщеря ми

Нели Петрова, депутат от ГЕРБ и майка на прегазената на пешеходна пътека Лора: Според решението на ВКС права имат джигитите, а не пешеходците

Яна Йорданова - вторник, 05-04-2016 - 19:27

С други почернени родители днес се събираме на протест пред Съдебната палата. Във всяко второ семейство у нас има загинал при ПТП.

Визитка:

Родена е на 17.1.1969 г.

Народен представител в 42-рото НС от ПП ГЕРБ

Председател на Гражданско сдружение „Карай умно, искам живот”

 

 

- Г-жо Петрова, само преди няколко дни ВКС произнесе окончателна присъда на Диян Станчев - човека, който през 2011 година уби на пешеходна пътека във Варна дъщеря ви Лора. Присъдата бе намалена на 2 години. Как ще коментирате това като майка?

- На 17 юли ще се навършат 5 години, откакто детето ми загина. Четири години и половина чаках някаква присъда. При доказана вина, с превишена скорост, при знак за пешеходна пътека и при ограничение за скоростта, ми се струва, че е търсена някаква вратичка, с която да намалят присъдата на този човек. Намалиха я с шест месеца, а вече нямам право и да обжалвам. Чувствам се безсилна, че нищо не мога да променя. Самото решение предизвиква гняв и възмущение, защото става ясно, че вече у нас пешеходците нямат права. Правата са на нарушителите, на джигитите - на тези, които не спазват правилата. Тези хора знаят, че дори да карат с превишена скорост или да убият някого, има вратичка, с която могат да получат условна присъда или присъдата им да бъде намалена. Ще се боря да се спре това безумие, защото вече не знам кой има предимство на пешеходната пътека.

- С други почернени майки се събирате на протест пред Съдебната палата днес в 12 часа. Мислите ли, че това ще има някакъв ефект, ще ви чуят ли?

- Точно така. Протестът е мирен. Ще сложим пред Съдебната палата част от плюшените играчки на нашите загинали деца. Знаете ли, аз не искам да предизвиквам съчувствие, не това е целта ми. Само човек, загубил дете, може да разбере болката ми. Не искам да предизвиквам някакво съчувствие. Искам просто да ни дадат ясно определение кой има предимство на пешеходна пътека. Знам, че законът е много стар, и самият факт, че съдиите се позовават на дело отпреди 40 години, когато не е имало такива бързи мотори и коли, които буквално за секунди вдигат 100 км/ч, мисля, показва, че е необходима промяна с едно тълкувателно решение.

- Да разбирам, че имате сили все още да се борите въпреки всичко?

- Трябва да имам, иначе нищо няма да се промени.

- Доколко човек може да прецени с каква скорост се движи превозното средство срещу него? Питам ви, защото това беше сред мотивите на ВКС.

- Точно заради това искаме тълкувателно решение, да се каже по какъв начин един пешеходец може да прецени скоростта на автомобила. Тук влизаме в противоречие, защото пешеходецът дори може да не е шофьор, да е дете.

- Имате ли тогава вяра в законодателството, въпреки че станахте народен представител?

- Всъщност знаете, че станах народен представител след инициативите, които правехме преди пет години, когато загинаха децата ни. Затова смятам, че са нужни промени в Наказателния кодекс. Точно затова призовах г-н Панов като председател на ВКС да инициира такава промяна. Но ще видим дали ще го направи. Наистина е необходима такава промяна, затова ще обсъдя въпроса и с колеги. По някакъв начин трябва да спрем безумието по пътищата, да спрем джигитите, защото тези хора си мислят, че няма нужда да спазват правилата, тъй като законът е слаб.

- Това ли ги окуражава - чувството за безнаказаност?

- Най-вероятно да. Войната по пътищата продължава, защото дори да има предприети мерки на по-добри инстанции, но след това двама съдии решават по този начин дело за загинал пешеходец, всичко надолу по веригата се обезсмисля. Дори да завишим санкциите и да има две или три години ефективна присъда, когато такова дело стигне във ВКС, от там насетне се губи смисъл.

- Какви промени искате да инициирате обаче, какво трябва да се промени?

- Всъщност и сега законът дава правомощия, но просто не се прилагат. Оказва се, че във всички нормални европейски страни пешеходците имат права, а в България вече и те нямат. Познавам родители на загинали деца, които са прависти. Надявам се с тяхна помощ да внесем промени.

- Необходимо ли е обаче да се завишат санкциите, добра мярка ли е това, особено при употреба на алкохол?

- При употреба на алкохол - при всички случаи. Дори мисля, че би трябвало да се отнемат автомобилите на нарушителите за известно време. Ще бъдат внесени такива предложения, защото у нас всеки втори шофьор пие алкохол и се качва на колата. Дори да бъде хванат, не си плаща глобата.

- А колегите ви съгласни ли са с това?

- Въпросът трябва да се обсъди внимателно, защото някои от тях са против драстични мерки. Но наистина, когато става дума за нарушения, трябва да има строги наказания. Иначе им даваме повече правомощия.

- Преди време отново бе повдиган въпросът да бъде отнеман и автомобилът на нарушителите. Ще има ли ефект това?

- Да ви призная, като гледам, хората май ги боли повече, ако им вземат колата, отколкото ако се контузят. Затова ние като законодатели не бива да отстъпваме. Особено при повторни  нарушения наистина трябва да се отнема автомобилът за известно време. Ако пък тогава някой друг им отстъпи колата си, тогава трябва да бъде глобяван за това.

- Като казвате известно време, какъв период имате предвид?

- Може би за първо нарушение до 6 месеца, а а при второ за година. Тепърва предстои дебат в правната комисия.

- Как си обяснявате, че някои хора се качват зад волана, след като са употребили алкохол?

- Като безотговорност към обществото. Тези хора първо са безотговорни към себе си, а след като това е така, няма как да изискваме от тях да са отговорни към нас.

- Каква е ролята на семейството в случая според вас?

- Голяма. От там започва превенцията. Защо като излизат в чужбина знаят, че там трябва да спазват правилата, тъй като има високи глоби от 300 евро нагоре, а у нас се разминават с по 50 лева и дори не ги плащат? Съдиите трябва да са безкомпромисни - нарушиш ли веднъж закона, трябва да отговаряш за действията си. Никой няма доблестта да застане пред обществото и да признае вината си.

- Вие се срещате непрекъснато и с други родители, загубили децата си. Какво ви споделят те? И изобщо имате ли данни колко почернени семейства има у нас?

- Статистика единствено КАТ може да ни даде. Аз общувам с хора, чиито деца са загинали преди години, но убиецът на детето им е с условна присъда. През годините назад това е било масова практика. От около 5-6 години насам започнаха да се издават ефективни присъди. Иначе данните, които имаме ние, са, че вече във всяко второ семейство у нас има загинал при пътнотранспортно произшествие. Както каза наскоро един възрастен мъж, чието семейство беше загинало при катастрофа, „ако се съберем, армия ще направим“.

- Имат ли сили тези хора да търсят правата си?

- В началото всеки има сили да се бори, но когато се стигне до съдебната система, хората се обезверяват. Делата се влачат с години, в съдебна зала чуваш невероятни небивалици в защита на подсъдимия. Такива невероятни неща, които те отвращават от всичко. Адвокатите пък се борят за едни кървави пари. Страшно е.

- На вас лично какво ви се е налагало да чувате в зала?

- О, какви ли не неща. Чух, че той е видял сянка, котка, че дъщеря ми се е блъснала сама в мотора. Невероятни неща. Много е грозно. По този начин семействата губят вяра.

- Успявате ли да дадете кураж на други родители?

- Доколкото мога, успявам, въпреки че всички ходим на едно място - на гробовете на децата си. Опитвам се да им давам сили.

- Чакате ли възмездие?

- Не, вече не чакам никакво възмездие. Но рано или късно тези, които убиха децата, ще си получат заслуженото. Не от нас, животът се върти и рано или късно всичко се връща. Трябва да има справедливост. Никоя майка, която си е погребала детето, няма да ви каже, че дадена присъда я удовлетворява. Затова единственото ни успокоение остава да видим, че съдебната система работи.

- Много млади хора загинаха при т.нар. гонки, какви мерки трябва да се предприемат в тази посока?

- Преди няколко дни във Варна откриха мотосезона. Даде се такава гласност, а аз не съм видяла моторист с пистов мотор да спазва ограничение от 50 км/ч в населено място. Толкова брутално нарушават правилата, че не знам по какъв начин можем да ги спрем, освен чрез законодателни промени. Затова трябва да има определени места, където тези хора да си изразходват адреналина и да не рискуват живота на други хора.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.