До средата на юни - следобедни валежи и гръмотевици

Доц. Георги Рачев, климатолог: Втората половина на юли-идеална за море

Яна Йорданова - сряда, 01-06-2016 - 19:07

Смерчовете не са необичайни за нас, просто преди никой не им обръщаше внимание. Късната пролетна слана е по-опасна дори от градушките.

Визитка:

Доц. Георги Рачев е преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

Прогнозите му се реализират почти на 100 процента

Автор е на десетки научни статии и трудове

 

 

- Доц. Рачев, лятото започна да напомня на себе си. Очакват ли ни обаче още изненади или ще забравим за дъждовете и градушките?

- Нека първо да припомня прогнозата, която преди време дадохме за май. Тогава казахме, че месецът ще бъде с нормални температури и повече валежи. Оказа се, че е точно така. Подобно време ще наблюдаваме и през първите 15 дни на юни. Времето ще бъде доста неустойчиво- със следобедни валежи и на места с гръмотевични бури. Не са изключени и градушки. Това е обичайно от климатична гледна точка. Разликата с май месец ще бъде, че температурите сега ще са по-високи. През втората половина на юни ни очаква вече по-стабилно време. Ще вали на много по-малко места, а слънцето ще грее повече.

- Да разбирам, че дъждовете и градушките, на които станахме свидетели през май, са обичайно явление?

- България има такъв климат, че максимумът на валежитее през май и юни. А за градушките е май и първата половина на юни. Разбира се, не е изключено да ги има и през другите летни месеци, но са епизодични. Така че няма нищо неестествено в това. Малко повече от средната климатична норма бяха дните с валежи през май и то с гръмотевици и градушки, но това беше в ограничени райони. Наистина, много производители пострадаха, защото загубиха част от реколтата си, но това е климатът на страната.  Безсилни сме срещу природата. Още повече, че в някои страни е напълно забранено т.нар. активно въздействие върху атмосферата. Дори в САЩ има осъдени за това. Много е деликатен въпросът дали не нанасяте щета на друг човек, когато спасявате вашите посеви.

- Можем ли все пак да говорим за някаква промяна в климата? Наскоро дори в някои населени места станаха свидетели на смерч.

- Категорично има промяна в климата. Това е още един щрих, че климатът на България се отличава и с появата на т.нар. вихрови бури и смерч, който е малкият събрат на торнадото. Той обаче е несравним с това явление в САЩ, тъй като там всяка година взема между 30 и 50 жертви. Пораженията пък са за милиони. У нас винаги има между 2-5 случая на смерч годишно, като той обикновено се проявява в късното лято над Черно море. По-рядко явление е във вътрешността на страната, където се бърка с т.нар. горолом. Затова не ставна дума за нещо необичайно. Имало го е и преди, но никой не се е занимавал с това. Нямаше информация за него. В интерес на истината обаче климатът в България наистина се променя. И нещо много важно-трябва да разберем, че климатът не е стационарно явление. Той винаги има своите малки изменения. Метеорологичните условия се усредняват за период от 30 години. За това може да се каже например, че зимата в Северна България, например, е по-топла в сравнение с тази от преди 30 години-с 1,5 градуса. От климатична гледна точка това е много съществено. А спомняте ли си още миналия август как се тиражираше, че едва ли не ни чака най-суровата зима, че едва ли не предстои ледена епоха. Оказа се, че не само, че това не се случи, но дори зимата беше по-топла с 6 градуса от нормалното. Това повлия най-вече на ранната фаза на разлистване на дърветата през април, които след това бяха попарени от слана. А късната пролетна слана е много по-опасно от градушките климатично явление. В Западна България бяха унищожени вишни, череши, а в Югозападна България измръзнаха лозята.

- Непрекъснато се говори, че лятото и зимата вече са по-дълги като сезони, така ли е наистина?

- Те винаги са били по-дълги. Особено лятото. То не е само юни, юли и август, както си мислим. Лятото у нас, с типични температури от 25 градуса, започва още в средата на май и много често продължава до края на септември. Миналата година септември беше перфектен както за почивка на морето, така и за работа на полето. Беше много топъл и сравнително сух.

- Какво лято ни очаква все пак? Доколкото разбирам, от средата на юни ще си отдъхнем от дъждовете, така ли?

- Да, от средата на месеца ще има стабилизиране на атмосферата. Ще вали и гърми на значително по-малко места. Градушките пък ще са епизодично явление. Юли месец ще бъде нормално топъл и малко по-сух от обикновеното. Август пък ще е с нормални температури, каквито има през последните години, но с малко повече валежи. Но това не означава, че ще вали непрекъснато.

- Кога ще е най-подходящо за почивка?

- Обикновено на този въпрос отговарям,че на морето е хубаво по-всяко време. Но най-добре ще бъде от втората половина на юли, като се очертава и септември да бъде хубав за почивка. А и знаете, че много често се случва така, че например вали и гърми в Западна България, а на морето времето е топло. Две от три лета се случват такива. И сега на морето ще има повече слънце. Така че ни очаква нормално, топло лято, а според прогнозите на някои метеорологични центрове дори и доста сухо.

- Само преди няколко дни дори ваш колега прогнозира, че през юли ни очакват температури до 45 градуса. Доколко е реалистично това?

- Максимумът на температурите, измерен за 100 години, е 45 градуса през юли. Ако през юли и август нямаме температури над 35 градуса, то кога? Нищо чудно това лято живакът да стигне над 40 градуса, но едва ли ще имаме температури от 45 градуса.

- Руска агенция прогнозира, че ни очаква едва ли не пустинно лято.

- Всяко лято коментирам едно и също. Метеорологичните служби се нуждаят също от пари. Тогава те започват да привличат вниманието върху себе си като предвиждат по-страшно време. Но вижте, няма как в България лятото да бъде ужасно горещо. Тогава какво ще бъде в съседна Гърция? Ако при нас живакът удари 45 градуса, то тогава в Гърция ще е 50 градуса ли?

- Можем ли все пак да говорим за някаква цикличност по отношение на климата?

- Определено. Цикличността е основно явление в климатологията. Разминаването идва от там, че много често гледаме на нещата от собствената си камбанария. Например, във Варна и Бургас миналото лято беше малко по-топло от обикновено, за разлика от другата част на страната. Цикличност винаги има, но може да са 5,10 или 15 годишни. Ние определено сме в един период на доста по-топъл климат за цяла Европа. Не само при нас е топло. Въпросът е, че ние самите ставаме все по-чувствителни дори към най-малкото изменение. И това създава впечатление, че едва ли не климатът се е изменил за няколко години, а не е така. Определено обаче летата и зимите в сравнение с 60-те, 70-те и дори 80-те години са по-топли. Дори през лятото на 2014 година, когато имаше наводнения, времето пак беше топло.

- Някои направиха асоциация с 2005 година, когато също имаше голяма наводнения.

- Така е. 2005-а и 2014 година си приличат като две капки вода, но лятото на 2005 г. беше по-хладно. А през 2014 година беше топло с повече валежи. Тогава имахме уникална реколта зърно-над 10 милиона тона. Това е съществено. Затова не винаги топлото време означава нещо негативно.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.