Ерик Окснер е сред най-търсените диригенти в света за шоутата тип „филм в концерт“.
Снимка: Бойко Кичуков

Диригентът Ерик Окснер: В La La Land звучи езикът на любовта

НАДЕЖДА ПОПОВА - сряда, 06-12-2017 - 13:06

Да синхронизираме записаните гласове на Ема Стоун и Райън Гослинг с бенд на живо е огромно предизвикателство

Година след грандиозния си успех на оскарите La La Land идва у нас в пълния си звуков блясък – утре вечер в зала 1 на НДК публиката ще може да съпреживее историята на Ема Стоун и Райън Гослинг като безнадеждни романтици, преследващи мечтите си в Холивуд, под съпровода на симфоничния оркестър на БНР и армия от изключителни джаз солисти. Номинираната за четири награди „Грами“ музикална приказка на Миа и Себ ще се случи в две части с антракт, като общата продължителност на шоуто е около 150 минути. Билети все още има в мрежата на eventim.bg. „Монитор“ се срещна с диригента Ерик Окснер, за да го разпита за повече подробности около мащабната продукция.

 

  • Г-н Окснер, успяхте ли да разгледате нещо от София вече?

  • О, не, пристигнах вчера късно вечерта, днес имам няколко интервюта и следобед планирам да се разходя. Какво бихте ми препоръчали да видя?

 

  • Катедралата Александър Невски е задължителна, в пресечките на „Витошка“ има хубав италиански ресторант, а в НДК са подредили симпатичен hand made-базар.

  • О, чудесно! Благодаря ви, никога не е прекалено рано за коледен шопинг.

 

  • Кога започвате репетиции?

  • Утре имам среща с пианиста, защото неговата част е най-тежка, а следобед с джаз секцията и симфониците. На сцената ще сме около 80 човека, но това е скромно в предвид факта, че съм дирижирал и 300.

 

  • Ако трябва да сравните La La Land с другите ви проекти тип „филм в концерт“, кое е най-голямото предизвикателство тук?

  • La La Land е най-сложната ми продукция до момента. Използваме система наречена „клик-трак“, която е като метроном в ухото и щрака. Използваме записаните гласове на Ема Стоун, Джон Леджънд и Райън Гослинг и да ги синхронизираме с музиката в толкова кратък за репетиране период е истинско предизвикателство.

 

  • Ако трябва да опишете този мюзикъл с три изречения, кои ще са те?

  • Филмовият мюзикъл се завръща. Филмовата музика е преживяване, по време на което кожата ти настръхва и можеш да си поплачеш. Изпълнението на филмовата музика не е по-малко емоционално или важно от това на един класически репертоар, например. Ето, станаха три!

 

  • На какво се дължи успехът – на човешката история, добрата актьорска игра, или на вълнуващия саундтрак?

  • На комбинацията от тези три елемента, но това е една история, разказана на универсалния език на любовта. Всеки може да открие себе си героите от La La Land. Виждате двама души, които преследват мечтите си заедно, пеят, танцуват, отиват на вечеря, пийват вино и междувременно могат да се скарат. Музиката е другия език, който всички разбират, защото красотата и пулсацията му те завладяват дори на клетъчно ниво. Забелязал съм, че едно от парчетата, които имат невероятен успех по време на концертите, е Start a Fire – публиката автоматично започва да отмерва такт с крак.

 

  • Коя песен от саундтрака на La La Land e най-близо до натюрела ви?

  • Безспорно това е Audition.

 

  • Имате ли специален ритуал за концентрация преди да излезете на сцена?

  • По традиция се опитвам да запаметя визуално партитурите и ако е възможно дремвам преди всяко шоу. После взимам душ, едно силно кафе, и съм готов за екшън.

 

  • Вярно ли е, че работата ви е толкова физически интензивна, че до края на шоу може да свали повече от килограм? Имам познат диригент, който разказа, че чорапите му редовно са мокри като след крос в парка.

  • Да, абсолютно! Температурата на залата също играе роля в този процес, не само темперамента на диригента и емоционалната амплитуда в произведението. Наскоро имах концерт в зала, в която климатиците не работеха и панталоните ми подгизнаха от пот. Гледката не беше от най-красивите. После свирихме в зала, където положението беше „Ледена епоха“ и аз се чувствах прекрасно, но музикантите затракаха със зъби. Така че представете си да правиш йога в една сауна, или в снежните преспи – същото е при диригента като физическо натоварване.

 

  • Как започна пътя ви в музиката? Мислили ли сте някога да се занимавате с нещо друго?

  • Имах по-голям брат, който започна да свири на пиано, когато беше на 7, а аз бях на 4. Малките винаги подражават на големите и започнах да блъскам по клавишите с все сила. Родителите ми записаха и мен на уроци, после започнах да се занимавам с флейта и влязох в хор. Имахме близък семеен приятел, който бе професионален диригент на оркестъра на Синсинати. Ходех на репетициите му и в паузите ми позволяваше да подържа палката за малко. В гимназията вече знаех, че това е моето призвание. Никога не съм мислил да се занимавам с нещо друго, без музиката животът ми щеше да е абсолютно празен. Аз и след концерт продължавам да мисля за музика, да говоря за музика. Някой беше казал – ако обичаш това, което работиш, значи никога няма да си на работа. И е точно така.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.