Възпитанието не е химическо чистене

Тодор Господинов - понеделник, 16-04-2018 - 19:12

Стряскащи данни отново ни показа статистиката за ангажираността на родителите за това какво става с децата им в училище. Всеки пети родител се интересува проформа или изобщо не го е грижа. В същото време от тези, които се интересуват, 40 на сто получават информация за проблеми с поведението главно от детето си, а 77 на сто питат отново него, ако забелязват проблеми с образованието му.

С две думи връзката между училището и родителите е лоша. Нещата отстрани изглеждат така сякаш двете страни около децата – родители и учители, си нямат доверие, а това е нещо, което се изгражда доста трудно и бавно. Единственият начин това да се случи е хората да си говорят и да не си слагат един на друг етикети. Добър пример за това е отношението към учителя не като към партньор, а като човек, който ни е длъжен за нещо. Образователните институции също са длъжници, защото трябва да бъдат много по-отворени и дружелюбни и да скъсят дистанцията максимално.

Интересно е, че при запитване родителите декларират пълно доверие в институцията, но когато се конкретизират въпросите, става ясно, че ако има проблеми с учебния материал например, 40 на сто ще се справят със собствени сили, друга част ще наемат частни учители и една малка част ще потърсят учителя за допълнителна консултация.

Наскоро и от просветното министерство се чуха гласове за повече ангажираност, а вече има кампания за обръщане на родителите с лице към школото.

Всъщност отношението към децата ни е сякаш по аналогия с адаптирането ни към пазарната икономика – печелиш повече пари, нямаш свободно време и оставяш си дрехите на химическо чистене, като очакваш всичко да е наред, когато ги вземеш. Всички добре знаем обаче, че с възпитанието и образоването на хората това не е лесно и просто, нито за реализиране, нито като подготовка на процеса.

Неглижирането досега на проблема за взаимоотношенията между родители и училището доведе до ясни негативи, защото този проблем пряко касае целия учебно-възпитателен процес и има огромно внимание върху него.

Ако всеки от нас се замисли колко пъти ей така, без да го вика класната или директорът, се е поинтересувал от училищния живот на своите деца, сами ще разберем какъв е проблемът. Много от родилите нямат представа какво се случва в училище, а други дори и да имат, си казват нямам сили изморен съм, зает съм.

Разбира се, има деление и между развитите, за нашите разбирания, градове и по-бедните райони, но навсякъде ефектът е един – оставени да се спасяват сами, много от родителите прехвърлят безотговорността си към децата си. А те са такива, каквито ги възпитаме ние, интернет, училището и т.н. И успех може да има само ако се действа на всички нива и координирано.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.