Откриха най-голямата крипта за свети мощи в българските земи

Ива Димитрова - понеделник, 11-09-2017 - 15:18

Най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи бе разкрита по време на археологическите разкопки на римо-византийската крепост Залдапа – най-голямата във вътрешността на Добруджа и Североизточна България. Това съобщи пред журналисти проф. д.и.н. Георги Атанасов, ръководител на екипа. „Разкопките бяха концентрирани в базиликата. Действително се оказа, че това е една от най-големите базилики в българските земи. Вече е разкрита изцяло. Дълга е 62 метра и е широка 22 метра. Базиликата се датира след началото на VІ в. Под нея още миналата година започна проучването на по-ранна базилика – от втората половина на ІV в. Най-забележителното в тази ранна базилика, която е по-малка, е криптата за свети мощи. Оказва се, че това е най-голямата и най-представителната крипта за свети мощи в българските земи. Нейната площ е около 30 кв. м с две помещения, в които могат да бъдат оставени саркофазите на трима мъченици. Тази година разкрихме и коридора от южния кораб на базиликата до тези помещения. По 11 стъпала се е слизало до криптата. В края на коридора открихме останки от стенопис. Това са единствените следи от стенопис в ранно християнска крипта в България.

Тази крипта е втората по големина на Балканския полуостров. В Далмация, в Гърция, в Северна България, най-вече в провинция Скития, са документирани десетки крипти. Тази е втората по големина след голямата крипта в столицата на провинцията Томис /Констанца/. За съжаление, е запазено много малко от стенописите, но добре си личи фигуралната система, използвани са четири цвята. В известна степен можем да възстановим живописните пана. Благодарение на запазения свод в източната част на Голямата крипта, можем да възстановим напълно нейната конструкция. Тя е била с два свода. Височината стига до 3,5 м. Действително едно много впечатляващо съоръжение. Докато ранната базилика от края на ІV в. е била сравнително по-грубо изградена, то криптата е изящно изпълнена – с великолепно оформени каменни блокове. С червен хоросан е направена една архитектонична украса. Криптата е с ширина на стените 70 см, за да може да носи тази много тежка и впечатляваща сводова конструкция”, разказа проф. д.и.н. Георги Атанасов.

След разрушаването на ранната базилика, вероятно през втората половина на V в., мощите са били изнесени, тъй като светите мощи са най-ценното за християните. След като в началото на VІ в. е построена новата базилика, с епископския дворец, който също е изцяло разкрит, мощите на единия мъченик са разположени в нова крипта, която е почти изцяло запазена, разкрита преди две години. Успоредно с епископската базилика в началото на VІ в. са построени още две базилики, от същия архитект. Детайли от мраморната украса, от измазването на стените говори за почерка на една и съща архитектурна школа. В другата базилика миналата година също е открита крипта. Тази година археолозите са уточнили и плана на втората базилика, копана още от Шкорпил в началото на 20-и век. Това показва, че най-вероятно, вторият мъченик е бил положен в криптата на базилика №1.

Тримата мъченици, погребани в ранната базилика, са били пръснати. Сакралното пространство е увеличено и то вече обхваща със свети мощи цялата крепост, която е около 26 хектара, но има още две поселения до базиликата и общата градска агломерация на Залдапа е била близо 50 хектара. Действително е бил един забележителен град.

„Тази година продължиха да излизат много нови мраморни детайли и броят им е над 1 100. Великолепен капител с орли е изложен до кметството. Това ни дава уникална възможност. Не зная в региона да има базилика с толкова много мрамор, включително червен мрамор. Това ни дава много добра възможност да реконструираме и мраморната украса и тази забележителна олтарна преграда, която е като истинска брюкселска дантела”, каза още проф. д.и.н. Георги Атанасов.

Проучването на най-голямата в нашите земи раннохристиянска крипта за полагане на свети мощи на мъченици в римо-византийския град Залдапа, недалеч от българо-румънската граница, край добричкото село Крушари, вече приключи . Разкопките в Залдапа продължават с цел окончателното документиране на внушителната епископска базилика и прилежащия епископски дворец.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.