Голямото мрънкане

Силвия Николова - петък, 02-09-2016 - 17:38

Особен народ сме ние, българите. Вменили сме си оплакването, мрънкането, недоволството под сурдинка, но никога на всеослушание до такава степен, че те са се превърнали в иманентна наша характеристика за отличаването ни от другите народи.

Едни обясняват този феномен с тъжното ни историческо минало. Други пък, като някои църковни активисти и самозвани психолози, изтъкват, че българинът, като православен не парадира с ведро настроение, а подсъзнателно се изживява като грешник, та затова бил така сдържан и скръбен (?!).

Ако обаче погледнем реално, нито историята ни е причина да сме начумерени и вечно недоволни, още по-малко пък религията. Народи с незавидно минало са далеч не само по-оптимистично настроени от нас, нито пък православието ни е виновно всеки втори на улицата да е с физиономията на погребален агент.

Пресен пример: преди година и половина, след широка обществена дискусия как да бъдат задържани младите лекари в България, ръководството на Министерството на здравеопазването направи няколко твърде полезни за тях промени в наредбата, регламентираща специализациите. Основното улеснение в тяхна полза - да не плащат космически такси, за да придобият специалност, каквато беше дотогавашната практика. Беше им дадена възможност да специализират във всяка многопрофилна болница за активно лечение с придобит лиценз да провежда специализации. Същевременно беше уреден и въпросът за заплащането им, като за времето на обучението те вече сключват трудови договори така, както и дългогодишните им колеги в съответното лечебно заведение. По този начин те освен че учат специалността в реални условия, в болницата, са и равноправен субект на Кодекса на труда.

Оказва се, че мрънкачи пак има. Преди се жалеха, че трябва да плащат, за да специализират, да изоставят практиките си (ако са джипита), да заминат в големите градове и да работят в университетските болници, да плащат квартири и т.н., и т.н. Въобще недоволстваха, че са закрепостени към дадено лечебно заведение. Сега мрънкат, че сами трябва да търсят къде да специализират. Сиреч, мрънкат срещу свободата да направят своя избор и сами да си носят отговорността за него.

Примерът с младите лекари специализанти е само един от неизброимите във всяка една област от живота на българина.

Да си вечният недоволен, не е печелившата карта в днешно време.

Нито е ласкателно да сме нация от мрънкачи. Защото песимизмът и намусените физиономии не са носители на прогреса. Той е дело на оптимистите, на хората с позитивна визия за бъдещето.

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.