Мода или необходимост?

Яна Йорданова - петък, 16-12-2016 - 19:00

От известно време забелязвам една тенденция във Фейсбук. Почти няма ден, в който да не видя снимка на някоя мацка с книга в ръка. Особено на плажа. Помня, че през лятото беше хит да се снимаш как четеш на шезлонга. Чак се чудя - мода ли е това, или българинът отново е изпитал някаква необходимост да се върне към книгата. Запитах се и каква ли полза може да имаш от това цялото Фейсбук потребление да ти се възхити колко си интелигентен. А дали можеш да изброиш десет заглавия поне на родни автори, е друг въпрос. Важното е да ни видят с книга в ръка. Започнахме да четем в метрото, в трамвая, поне от там снимки не съм веждала още, но ме обзе една мъничка надежда, че отминава онова безславно време, в което се оправдавахме, че е немислимо да отделим пари за някакви развлечения, камо ли за книга. Беше ми омръзнало да слушам всяка една миска и кандидатка за модел да казва, че обожава Паулу Коелю и „Единайсет минути“, или да се оплитат като пате в кълчища, когато говорят за Йовков и Елин Пелин.

Помня как майка ми от малка ми предаде любовта към четенето. Библиотеките у нас бяха препълнени и може би това донякъде предопредели пътеката в живота ми. Помня и как едно време възрастните чакаха с часове на опашки, за да се вредят с нова книга от някоя книжарница. Това си беше истинско събитие. Вярно е, че сега живеем в други времена и интернет диктува всичко. Явно и модата в четенето. Може пък това да е добре и в името на събиращата стотици лайкове снимка някой да прояви интерес и наистина да отвори книгата, с която се е постнал в социалните мрежи.

Явно извън модата обаче има и едни други българи, за които четенето не е мода, а необходимост. Те са тези, които посещават библиотеките и стоят до тъмно в читалните. Само че не се снимат във Фейсбук. И това ми дава зрънце надежда. Така например поне по 300 души на ден минават през Националната библиотека. Някой сигурно ще си каже, че и дума не може да има за сравнение с онези славни времена, в които четенето беше на почит, но явно връщането към книгата не е мисия невъзможна. Напук на общото правило, че чичко Гугъл знае всичко. Защото тази практика се оказа порочна. Не за друго, ами защото децата се отказаха да мислят. Доказаха го наскоро и резултатите от поредното проучване на PISA. Нещата са свързани. Няма как да обичаш книгата, ако майка ти не ти е чела приказки, когато си бил мъничък. Едва ли ще стъпиш и в библиотека. Така че дано стават все повече тези, за които четенето не е просто мода, а наслада.


 


 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.