Портрет на Джон Роналд Роуел Толкин
Снимка Pinterest

Ангелите на Толкин

КРИСТИ КРАСИМИРОВА - събота, 01-07-2017 - 11:00

Строфа от сборник с религиозни поеми изпраща писателя в Средната земя, любимата му Идит става елфска принцеса

Подобно на своя герой Фродо, Толкин получава от съдбата особен подарък, от който няма право да се откаже. И до ден днешен вървят спорове за това какво по-точно е притежавал бащата на съвременния жанр фентъзи – писателски талант или магическо проникновение. Целунат от ангелите, той създава един приказен свят, в който сам заживява.

Никой приживе не го знае с фамилията му. За близките роднини е Роналд, за приятелите си – Джон Роналд. В Оксфордския университет, където отначало учи, а по-късно преподава, е известен с прозвището Толърс. А когато става литературна знаменитост, по американски маниер се обзавежда с инициалите Дж. Р. Р. Т. Поклонниците на творчеството му пък предпочитат да го наричат Професора.

Картината на Йозеф Мадленер „Горски дух”, вдъхновила Толкин за образа на магьосника Гандалф

Ражда се на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн, Южна Африка, в семейството на англичаните Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд. На три години остава сирак, след като баща му получава инсулт. Майката е принудена да се премести с него и братчето му в селцето Сеърхол, близо до Бирмингам. Тя учи децата на латински, гръцки, френски и немски. А също така те се занимават с уроци по музика, рисуване и калиграфия. Малкият Роналд е приет в училището „Кинг Едуард“, където акцентът е върху езиците и хуманитарните науки. Джон Роналд Роуел Толкин остава кръгъл сирак на 12 г. Това не му пречи да е блестящ ученик. Остър интерес у него предизвикват корените на произход на езиците. Цялата си стипендия Роналд харчи за книги по филология. Докато стига до идеята да създаде свой собствен език. Кой да знае, че след време тази негова мечта ще се сбъдне и той ще се окаже създател на цяла колекция от езици – куеня, синдарин, западняшки, телерин, илкорин, хуздул, ентски, валарин, аварин, дориатрин, нуменорски, нандорин, черния език. Разбира се, трябва да им измисли и място, където да бъдат практикувани.

Светът на Толкин, в който ще пътешестват хиляди хора, е предопределен от три съдбоносни срещи. Първата е с Идит Мери Брат, с която се запознава в евтин пансион, където живеят с брат му под опеката на Франсис Ксавиер Морган, свещеник в Бирмингамската оратория. Идит също е кръгъл сирак, но и тя като Джон Роналд Роуел Толкин мечтае за добро образование, за кариера на преподавател и дори да е концертираща пианистка. Звуците на пианото галят ушите на Толкин. Той е на 16, а Идит – на 19. На нея й е писано да стане първата и единствена жена на Роналд Толкин. „Нейните коси бяха черни, кожата – светла, очите – ясни, тя пееше и танцуваше“, спомня си Роналд. И докато му пеела и танцувала, в мислите му се появила бъдещата му героиня Лутиен Тинувиел. Така измисленият му свят започнал да се заселва и с жители.

Могъщият пръстен

Втората знакова среща е с картината на Йозеф Мадленер „Планински дух“. Образът на белобрадия старец така впечатлява Толкин, че си го представя като вълшебника Гандалф.

Третата стъпка към създаването на света на Толкин е сборникът с англосаксонски религиозни поеми „Христос“ на Кюневулф, и по-точно следния текст: Eala Earendel engia beorhtast ofer middangeard monnum sended, което в превод означава: "Привет на теб, Еарендил, най-светъл ангел – изпратен на хората в Средната земя".

Още в училище заедно с трима свои приятели Толкин организира „Чаен клуб“. Членовете на този клуб пият чай и дискутират на литературни теми. На сбирките на „бароуистите“ Роналд за пръв път започва да излага откъси от поетическите си опуси, в които фигурират странни персонажи - елфи и горски духове. Традициите са продължени и в Оксфорд. Толкин често размишлява над темата за изгубените предания на Англия. Кой друг, ако не той да ги възстанови?

През 1916 г., малко след сватбата си с Идит, Толкин заминава на фронта. Участва в кървавата битка при р. Сома, но мислите му са другаде. Заболява тежко от тиф. В лазарета разказва вълнуващи истории от Валинор - вълшебното задморско владение на валарите. Идит, която се грижи за него, започва да ги записва.

През 1918 г. Толкин се завръща в Оксфорд, където започва да работи в качеството на съставител на речник. След седем години става преподавател по англосаксонски.

По настояване на Толкин върху надгробната плоча на съпругата му е изписано и името на принцеса Лутиен.

Загубил двама от най-верните си приятели по време на войната, Толкин организира нов неформален литературен кръг „Инклинги“. Сред членовете на клуба е Клайв Луис, бъдещ създател на „Космическата трилогия“ и главен опонент на Професора в диспутите. „Митовете лъжат“, твърди той. Толкин му опонира: „Ние всички сме сътворени от Бога и затова неизбежно, макар и с грешки, митовете ни позволяват да видим изконните истини.“ Болшинството от членовете на клуба обожават митотворчеството и посрещат с възторг „Хобит“, „Силмарилион“ и първите глави на „Властелинът на пръстените“. Но авторът им дори и не мисли да ги издава. За появата им на бял свят помага случайността – студентка на Толкин прочита ръкописа на „Хобит“ и го предлага на издателство, с което има връзка. А книгата е приета толкова възторжено от публиката, че издателите настояват да има и продължение, което непременно да е свързано с хобитите.

17 години са необходими за създаването на „Властелинът на пръстените“. Първата част е издадена през 1954 г., а след нея и останалите две. Следват преводите им на 30 езика. През 1970 г. в Оксфордския речник е включена думата „хобит“. През 1972 г. Толкин получава почетна докторска степен от Оксфорд и титлата „Командор на Ордена на Британската империя” от самата кралица. По неговите книги се пишат различни изследвания, тълкувания, свободни съчинения, фенове от цял свят се събират в клубове.

Джон Р. Р. Толкин умира на 2 септември 1973 г. на 81-годишна възраст. Тялото му е положено до това на любимата му Идит, която си е отишла две години по-рано. Двамата живели в мир и хармония 55 години. По настояване на Толкин до името на жена му е добавено и името на принцеса Лутиен. След смъртта му синът им Кристофър изписва срещу името на баща си „Берен”. В памет на баща си той подготвя за публикация и недовършения труд на живота на Толкин - „Силмарилион“.

Приказната любов на Берен и Лутиен

Най-известните езици в Средната земя

* Куеня или висшеелфически е най-известният език от аманските езици. В Аман съществували два диалекта на куеня — ваниярин и нолдорин, като само последният бил използван в Средната земя. Единственият друг език, говорен в Аман — телерин, също може да се определи като диалект на куеня, но обикновено се считал за отделен език.

В сравнение с повечето елфически езици куеня бил архаичен език. Той запазил главните характеристики на първичния елфически език, който бил измислен от елфите след събуждането им в Куивиенен. Въпреки това претърпял и промени. Началните звуци „б” и „д” станали „в” и „л” (или „н”); крайните дълги гласни били скъсени; повечето неударени средни гласни изчезнали, а много натрупвания на съгласни били опростени. Също така куеня заел няколко думи от езика на валарите — валарин.

 

 

* Синдарин бил главният език на елдарите в Средната земя и роден език на Сивите елфи. Произлиза от общия телерин, който от своя страна произлиза от общия елфически език. Толкин обяснява: „Сивоелфическият по произход бил сроден на куеня, защото той бил езикът на онези елдари, които, идвайки до бреговете на Средната земя, не били преминали отвъд Морето, а останали по крайбрежията в страната Белерианд. Там техен крал бил Тингол Сивоплащ от Дориат и в дългия здрач езикът им се бил изменил... и се бил отчуждил много от речта на елдарите отвъд Морето." („Властелинът на пръстените”, приложение Е). Въпреки тази близост, синдарин бил сериозно променен. Развитието от общ елдарин до синдарин протекло доста по-бързо, отколкото от общ елдарин до куеня или до аманския телерин. Някои от по-важните промени са изпускането на крайните гласни, озвучаването на беззвучните преградни звуци п, т, к в звучните б, д, г след гласна и множество други подобни процеси.

 

* Валарин e най-старият от всички езици в Арда. Въпреки че не се нуждаели от език, за да общуват помежду си, валарите създали свой лàмбе (език). Когато елдарите пристигнали във Валинор, валарите и маярите започнали да говорят на куеня и дори понякога го използвали помежду си.

Езикът валарин включва множество звуци и Толкин използва особено много специални букви. Има поне седем гласни — а, е, и, о, у, както и æ, плюс по-отворена разновидност на о. Използват се и доста фрикативни съгласни: ð (като в англ. the), þ (като в англ. thing), 3 (фрикативният еквивалент на гх като в оркското ghâsh), и х (като немското ach). Преградните съгласни включват звучните б, д, г и беззвучните п, т, к. Диграфите пх, тх, бх вероятно представляват звуците п, т, б с придихание. Има поне три шипящи — з, с, ш. Известни са два назала — м и н. Валарин също имал и звучно р и латерално л, плюс полугласните и и w.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.