Ивайло Цветков

Ръждясалата онлайн любов

Боян Димитров - неделя, 21-02-2016 - 20:04

Онлайн любовта е най-мимолетната любов. По-мимолетна е и от тази, която пламва в лятната отпуска и изгасва още в първия работен ден. Тя трае точно един ден, а именно, докато е модерна. Много е модерно да постваш цитати от починал философ, защото и другите ги постват. За по-силно внушение на твоята съпричастност и любов към творчеството му можеш да напишеш и едно R.I.P. Не че знаеш какво означава, ама щом другите го постват, значи е модерно. Та и великият писател и филосф Умберто Еко стана жертва на мимолетната онлайн любов на нашата бедна духовно и морално онлайн аудитория, наситена най-вече с неграмотни тийнейджъръки, които ходят на „кОпон“ и споделят снимки по бельо с крайно съмнителна хигиена. Ако философът виждаше как творчеството му се цитира неграмотно от хора, които едва ли някога са чели „Изповедите на младия романист“, „Баудолино“, „Трактат по обща семиотка“ или „Островът от предишния ден“, сигурно щеше да се върти в гроба като арабски кебаб в дюнерджийница. Е, за щастие гаврата с творчеството му приключи още на следващия ден и думите му останаха запомнени само за тези, които са били призвани да ги разберат. Продължи може би още малко, след като имаше и такива, които просто са видели публикациите от предния ден и са припознали себе си в някой от цитатите. Но до понеделник-вторник никой няма да си спомня, че ни е напуснал Еко. Просто от време на време ще се появява някой постер с неговия лик и с изваден от Google масов цитат от сорта на „Новите технологии убиват мисленето“ или „Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!“, а под цитата ще има снимка на намусена пикла, чието сърце е било разбито от поредния пристрастен към амфетамините с жълтеникав оттенък младеж. Та видиш ли и нейният живот би бил скучен без любов, а без Еко да не говорим. Нямаше да е същият.

Странно, но точно преди две години на 21 февруари почина големият български актьор Джоко Росич. Мъжът със запомнящия се глас е участвал в над 110 филма, но се е споминал чак преди две години. Защо да си спомняме за него? Сега е модерен Еко. А и Джоко няма толкова запомнящи се фрази, едва-две попръжни, които са трудно разбираеми. А и не е модерно да гледаш филм с Росич на плажа. Докато виж Еко направи бум сред родните кифли с „Името на розата“. Много от тях не я прочетоха, но за сметка на това я снимаха на фона на леко наболите си крака, които са изпружени в посока морето. Та човека, творил активно до 84-годишна възраст, заслужава последен поклон, макар и мимолетен от нашите полуграмотни плажни нимфи. Слава Богу, че тази онлайн любов бързо хваща ръжда и съвсем скоро ликът на Умберто Еко от групите „Яки цитати за фейсбук“ ще бъде заменен с вечния Пабло Ескобар, който много повече подхожда на нашето масово онлайн общество. Но както е казал Еко - „Истинският герой е винаги един герой по погрешка“ и завършва с „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот. Ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи“.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.