Виртуалният свят е просто отражение на случващото се около нас

Цвета Брестничка, председател на УС на Асоциация „Родители“: Опитваме се да вкараме децата в калъпи от миналото

Яна Йорданова - сряда, 05-07-2017 - 20:00

Парите на калпак за училищата водят до огромни неравенства * Няма да преодолеем агресията със санкциониращи мерки

- Г-жо Брестничка, трябваше ли да се стигне до тук, че да тръгват хайки за незаписани ученици? Решение ли е полицаите да вземат мерки, за да посещават децата училище?

- Положителното в тази новина е, че ще се включат всички институции. Проблемът не може да е отговорност само на училището. Разбира се, то трябва да създаде среда, в която децата да се чувстват добре и да имат полза от пребиваването си в класните стаи. Все пак трябва да им бъде интересно и да са мотивирани. Но причините децата да не са обхванати от образователната система не са единствено в училището. Изследвания показват, че най-същественият фактор за това е социално-икономическият. Това са деца от семейства със сериозни икономически затруднения. Въпросът не е толкова в желанието, а в невъзможността да посещават училище. Причината е, че нямат елементарни неща като дрехи например. Така че в решаването на този проблем трябва да се включат социалните служби и общините, които пък от своя страна е необходимо да осигурят достъп до училища и детски градини. Факт е, че на много места има необхванати деца, защото не могат да пътуват. При тях най-близките учебни заведения се намират на голямо разстояние от населеното място, в което живеят. В такива случаи се налага децата да пътуват и затова много от тях не посещават училище. Проблемите трябва да се решават комплексно. Важното е да се предприемат мерки според конкретния случай. Няма как с един и същ аршин да се мерят всички семейства и деца. Тук смятам, че и Министерството на образованието подходи конструктивно, като покани за разговор и общините, неправителствени организации, които работят с деца, и семейства. По този начин ще се види комплексността на проблема.

- Не трябва ли обаче пътят да минава през мотивацията на децата да посещават училище?

- Да, това всъщност е най-важното. Семействата трябва да знаят, че има смисъл в това децата им да получават умения, които да са им полезни в живота. Не бива присъствието им в училище да е формално, защото знаем, че много деца по списък са в класните стаи, но пък в същото време са функционално неграмотни. Тук има много други проблеми за решаване.

- Много от тези деца са от малцинствата, но пък други са на гурбетчии. Какво може да се направи там?

- Това също са голяма група деца, които периодично са в страната. Системата няма отработен механизъм, с който да е наясно къде са тези ученици и съответно, когато се върнат в България, как да бъдат включени в системата. В такива случаи липсва информация как се е учило детето навън, на какво ниво е. Затова липсата на гъвкавост създава сериозна бариера пред подрастващите, дори и да имат желание да се включат в учебния процес.

- Отново обаче на дневен ред излиза и темата с несъстоялата се интеграция. Защо вече години наред се дискутира този проблем, набелязват се мерки, но няма ефект?

- Проблемът е, че една голяма част от децата тръгват на училище, без да знаят български език. Те тепърва го учат, а в същото време трябва да овладяват материал. Така те изостават, демотивират се и отпадат от учебния процес. С въвеждането на задължителната предучилищна за 5-6-годишните донякъде този проблем се преодоля. Но все още не всички деца са обхванати, има села, в които няма градини. Отделно става дума и за различни методики на преподаване на българския език, защото за тези деца не е майчин.

- Къде минава пътят на реформата в образованието?

- Пътят минава през комплексните мерки, интеграция между различните сектори, ангажирани да подкрепят семейството и децата в образователния процес. Това не е отговорност само на училището. Тук са важни социалните служби, и то в ролята на подкрепящи, а не на санкциониращи. За съжаление и там децата не са добре, защото има много малко социални работници, ниско платени са и не могат да вършат работата си.

- Къде са най-големите проблеми според вас? Допустимо ли е родители да се редят денонощно на опашки за записване в 1-ви клас, да прибягват до злоупотреби с адресната регистрация...

- Всичко това идва от липсата на гъвкавост, от това, че училищата получават финанси и подкрепа на калпак, а не според нуждите си. Това води до огромни неравенства. Ако всички училища можеха да гарантират, че ще осигурят еднакво качество на образованието за всички деца, нямаше да има опашки пред едни учебни заведения, а други да са празни. Трябва да се помисли какво да се направи, че родителят да е спокоен, че ако детето му ходи в най-близкото училище, ще получи добро образование.

- Безсилни ли се оказахме срещу агресията?

- Агресията произтича от всички тези неща, за които говорихме - когато са оставени само да приемат информацията и нямат възможност за изява. Това поражда у тях бунт и нежелание да спазват правилата. Те не могат да изразят това недоволство с думи и реагират емоционално - с агресия. Там, където към децата се подхожда с висок професионализъм и всичко да е съобразено с тяхната възраст и нужди, получават добро образование.

- Но как може да преодолеем тази агресия, трябва ли и учителите да са подготвени да разпознават такива деца? Заговори се и за оценки за поведение?

- Проблемът няма да се реши със санкциониращи мерки. Трябва да се промени средата, учителите и родителите да започнат да си говорят. Ние, от Асоциация „Родители” предлагаме класните ръководители да работят и общуват повече време с родителите. В момента това време не е достатъчно и връзката се къса. Трябва и да имат квалификация как да работят с родителите. Затова и нашите предложения са в посока промяна на ролята и функцията на класния ръководител и осигуряване на време, в което той работи повече с децата и техните родители.

- Какво се случва с децата ни, толкова ли е различно новото поколение, както някои изтъкват? Виртуалният свят ли е причина за това?

- Виртуалният свят е просто отражение на това, което се случва. Причината е наистина в средата, в това, че не отговаряме на нуждите на децата. Те живеят в ново време и съответно имат нови нужди. А ние се опитваме да ги вкараме от калъпите от миналото и смятаме, че ще реагират по начин, характерен за онези години. Децата трябва да разгръщат потенциала си.

- Опитват ли се възрастните наистина да ги вкарат в калъп?

- Да, истината е, че много училища се опитват. Много учители успяват да го правят и затова добрите примери рядко се виждат. У нас се създава впечатление, че навсякъде цари насилие, че хората не се справят с работата си. А не е така. Много млади хора получават добро образование и това трябва да се види.

- Можем ли тогава да се надяваме, че учителите ще възвърнат авторитета си?

- Учителите, които работят добре, имат авторитет. Може би трябва да се погрижим тези хора да станат по-видими в обществото.

- Често се казва, че на децата им липсват авторитети и модели за подражание, така ли е?

- Ние като възрастни сме отговорни какво показваме на децата си. Всеки родител отговаря какви модели им задава. Това се отнася и за училището, за медиите. Така че отговорността е комплексна.

 

Визитка:

Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан

Завършила е руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”

След кратко учителстване и аспирантура се посвещава на кариерата на щастливо омъжена майка на четири деца

Автор на “Лятото свършва в неделя” (стихове), “Пътешествие надолу с главата” (2014), приказки в стихове за деца, пиесата “Среща с ропотам”

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.