Доц. д-р Ива Пушкарова-Гочева, председател на Комисията по помилването към президента:

За някои молители затворът е единственият шанс за лечение

ВИКТОРИЯ БОЯДЖИЕВА - сряда, 31-05-2017 - 20:00

Има връщане и от най-лошите пътища, никой не се ражда престъпник

- Доц. Пушкарова, какви са основните критерии, по които се преценява дали да бъде помилван някой?

 

- Критериите са много. Сред най-важните са уменията и мотивацията на молителя да води законосъобразен живот. Преценяват се минал житейски и съдебен опит, отношение към наказанието, риск да извърши ново престъпление, както и образователни, трудови ресурси, семейна среда, перспективи на свобода. За помилване е нужен извод, че наказанието е станало обществено неоправдано до степен на нетърпимост, а в същото време няма други приложими начини за облекчаването му.

 

- Как се преценява дали даден молител може да е опасен за обществото, ако бъде освободен?

 

- Преценката изисква специални познания и сложен анализ на поведението и личността на молителя. Поправящите се не просто спазват външно наложени ограничения, а са инициативни в положителните си прояви – водят езикови курсове, творят, организират събития, въздействат върху други затворници с личен пример и позитивно лидерство. Помилването на такива авторитетни затворници има положително въздействие и върху останалите.

 

- Има ли механизъм, по който се социализират бивши затворници?

 

- Не бих казала. Няма държава, която успешно да се справя с десоциализацията, настъпваща в резултат на лишаване от свобода, но нашата и не полага сериозни усилия. Бившите затворници са сред най-отхвърлените социални групи. Шансовете им зависят решаващо от това дали получават подкрепата на близки извън затвора. Лично аз не съм виждала успешно поправящ се осъден, който да е изоставен. Хората се поправят, за да се върнат при някого.

 

- Има ли специални критерии за помилване на осъден на доживотен затвор без замяна?

 

- Има. Това наказание е предназначено за извършители на изключително тежки престъпления, които съдът е приел за непоправими. То е единственото наказание, което не съдържа стимули за поправяне. Не са предвидени средства за облекчаването му освен помилването. Наказаният няма какво да спечели, нито какво да загуби, независимо от поведението си. Това е опасна за обществото крайност, която не дава причина на престъпник да бъде нещо друго. Затова тези хора остават опасни. Животът обаче понякога опровергава дори това. Въпреки безперспективността на положението си, някои се поправят. Затова само при доживотния затвор без замяна поправянето е не само необходимо, но понякога и достатъчно условие за помилване чрез замяна с обикновен доживотен затвор.

 

- Каква е разликата с осъдените на доживотен затвор със замяна?

 

- Доживотният затвор също се налага за изключително тежки престъпления, но поправянето на дееца не е изключено. Наказанието може да бъде заменено от съда, след като осъденият е изтърпял 20 години. Замяната е право на държавата. Той може никога да не я получи. Но възможността за нея е силен стимул да впрегне всичките си ресурси, за да я заслужи. Поправимостта на част от доживотно осъдените показва, че от държавата трябва да се изискват усилия за поправяне на всички осъдени. Никой не се ражда престъпник. След като държавата е допуснала неин гражданин да се прояви като такъв, тя дължи на всички нас неговото поправяне и възстановяване на полезността му за обществото, а не просто вечната му изолация за сметка на данъкоплатеца. При доживотните наказания поправянето, когато е налице, е по-трайно, отколкото при мнозина лишени от свобода за определен срок. Осъденият трябва задължително да се поправи, за да получи шанс за свобода. Тези хора са с голяма обществена ценност. Техните съдби доказват, че има връщане и от най-лошите човешки пътища, а това препотвърждава правилата, по които обществото ни живее. Ние нямаше да знаем това, ако все още изпълнявахме смъртното наказание.

 

- Как се процедира с посочилите като мотив за освобождаване здравословно състояние?

 

- Здравното оплакване е чест мотив. Молителите сякаш вярват, че то създава нравствено задължение за помилване, но само по себе си не е достатъчно. Повечето позовали се на него всъщност са здрави. При повечето болни заболяването не пречи наказанието да се търпи. При някои затворът е единственият шанс за лечение, тъй като на свобода те са здравнонеосигурени, без здравна култура, без грижите на близки, без доходи да си осигурят лечение. На свобода могат да са опасни за здравето на околните. Рискът от рецидив трябва да е преодолян. Имали сме молители без два крака, които вършат грабежи, участват в кражби и каналджийство. Ако опасността е съхранена, помилване се отказва, тъй като правата на почтените граждани не могат да се рискуват. Ако състоянието стане несъвместимо с престоя в затвор, наказанието временно се прекъсва от прокуратурата.

 

- Как постъпвате, когато молители са с психични заболявания?

 

- Подходът е специфичен. Тези хора са малко. Най-често страдат от шизофрения, епилепсия, алкохолна болест. Компрометираното психично здраве затруднява поправянето и преодоляването на риска от рецидив, но пък е извън волята им. Преценяваме обективната им опасност и сравняваме здравните грижи, които биха получили на свобода, с тези, които получават в затвора. На този етап преценката е натежавала в полза на отказ от помилване, особено когато молителят няма близки. Сред осъдените на смърт в началото на 90-те има случай, в който травма на главата при ПТП отключва житейски срив. Следват развод, убийство на съпругата, на бащата, смъртна присъда под мораториум, доживотен затвор без замяна. Молителят вече не е опасен за никого, но е съвсем сам на света и безпомощен да се грижи за себе си.

 

- Гледа ли се по-особено на хора, които искат помилване, за да се грижат за децата си?

 

- Родителството също е чест мотив. Някои молители се осъзнават като родители едва при раздялата с детето и това им помага да осмислят извършеното. Най-често обаче разчитат да разчувстват комисията. За помилването не е от значение преживяването на родителя, а най-добрият интерес на детето. Ако молителят издържа децата си чрез престъпления, възпитава ги в такива или са пострадали от деянията му, слабо вероятно е да бъде помилван, независимо от трогателността на изразената родителска загриженост. Обратно, сред молителите има великолепни родители, които са спешно необходими на детето си. Родителската връзка при тях е и мощен стимул за бърза ресоциализация.

 

- Какви мерки се предприемат, ако родителят не може да обгрижва детето, а то има нужда?

 

- При нужда уведомяваме органите за закрила. Децата на осъдените са пренебрегнати от държавните политики. За тях липсва специализирана грижа, а те имат специфични потребности, породени от множество рискове – загуба на родител, криминално въздействие, домашно насилие, въвличане в престъпления, социално отхвърляне. С Държавната агенция за закрила на детето си сътрудничим за разработване на методика за работа с тях.

 

- Как се гледа на непълнолетните молители?

 

- Към момента лишените от свобода деца са около 25. По начало те не търсят помилване. Животът им се стекъл така, че се чувстват по-добре в поправителния дом. Известен дисциплиниращ похват към тях е заплахата, че ако не слушат, ще бъдат изгонени, което не би действало на никой друг затворник. Зад техните съдби стоят тежки провали на държавните образователни, социални, закрилни и интеграционни политики. Те са отглеждани в насилие, дискриминация, неграмотност, болести и експлоатация, които неизбежно изграждат криминални стратегии за справяне. Възрастта им е предпоставка за промяна в поведението, но ранната криминализация е трудна за поправяне, ако се разчита само на наказанието. Тези деца често са с личностнов потенциал и добър характер, но за превръщането им в добри граждани е необходима обществена подкрепа на свобода, която рядко получават. Близо 40% от пълнолетните затворници у нас имат точно това детство. Те всички са тежка загуба за обществото.

 

- Кое е най-важното, на което учите стажантите към комисията?

 

- Да гледат на всяка преписка все едно други няма, да откриват различното, но и общовалидното във всяка човешка съдба и да намират новаторски решения в рамките на закона, като влагат цялата си личност в работата и въпреки това остават безпристрастни. Такива са били всички големи български юристи, а младите ни колеги имат техния потенциал.

 

Визитка:

 

  • Родена е на 5.11.1978 г. в гр. София в семейството на професори по физика.

  • Завършва в СУ „Св. Климент Охридски” право и история. Специализирала е английско и европейско право в Университета в Кеймбридж, Великобритания. От 2005 г. преподава наказателно право в СУ, а от 2011 г. – в Академията на МВР.

  • Автор е на близо 80 сравнителноправни изследвания, статии, студии и книги. Монографиите й ,,Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България” и ,,Трафикът на хора” стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас.

  • Била е експерт или ръководител на над 30 правноизследователски проекти към български и международни институции. Правен експерт е на ЕК относно конституционната реформа на Македония. Консултира Световната банка по въпроси на конституционната и съдебната реформа на България, Хърватия и Русия.

  • От 2003 г. до 2011 г. е изпълнителен директор на Съюза на съдиите. През 2014-2016 г. консултира Съвета на Европа по въпроси на правната реформа на Грузия и Украйна.

  • От ян. 2012 г. до настоящия момент е председател на Комисията по помилването към президента на България.

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.