Когато всичко стане просто бизнес

Яна Йорданова - вторник, 28-03-2017 - 18:51

Винаги съм недоумявала, когато родители, които не могат да имат собствено дете, чакат години наред само и само да се сдобият с мъниче по шаблон - русо, синеоко, с бяла кожа и разбира се, прекрасно. Мечтата на всяка майка. Сякаш другите деца не заслужават обич. Сякаш и ти не си способен да дадеш обич на друго хлапе, защото не се вписва в критериите ти за идеал. С тези предразсъдъци се сблъсквахме години наред. А няма нищо по-прекрасно от създание, което копнее за майчина ласка. За бъдещето, което можеш да му дариш. След това се появи приемната грижа. Казах си, че това е едва ли не спасителен пояс за малчуганите, чиято мечта е просто да имат семейство. Нищо че не са руси и синеоки. Приемните семейства бяха и единственият шанс за някои родители да имат рожби, но и да си осигурят някакви средства за отглеждането им. Както се казва, благородна кауза, но платена. Изведнъж обаче тази кауза се превърна просто в бизнес и бе опорочена. Впрочем, както много други добри дела у нас. Та у нас има хора, които крадат дори кутии, в които се събират средства за болни деца, та какво остава друго. Тъжно и потресаващо. Явно ни е в манталитета.

Казват, че да си родител е мисия. Най-голямото богатство, което остава и след теб. Това са и най-големите уроци, на които животът ни учи. Кауза е да отгледаш дете, да го възпиташ и да му дадеш ценности. Оказва се обаче, че има хора, които получават пари точно за да са родители, приемат деца в домовете си, но не полагат никакви грижи за тях. Хора, които опорочиха приемната грижа, лепнаха й петно. Затова и средно по 19 семейства месечно остават без настанените в дома им деца - заради лоши условия, тормоз или насилие. Не попадаме ли отново в порочен кръг? Малчуганите се връщат в изходно положение - отново трябва да минат през ада, за да намерят истински родители, да свикнат с новия дом и да имат свое семейство. Ами и ако там историята се повтори? Какво ти дава гаранция, че ще попаднеш на правилните хора, които ще ти дарят любов. Вярно е, че приемната грижа е единственият начин за живеещите в бедни райони на страната да си осигурят някакви доходи. Явно обаче имаме нужда от още по-строг контрол. Няма как да осигурим полицаи и социални работници пред всяко семейство, но поне нека сигнализираме, когато видим, че някъде има проблем. Нека не си затваряме очите. Помните ли малкия Цецко, чиито пръсти на краката бяха ампутирани преди време заради измръзване. Той бе заключван на терасата в най-големия студ от майка си и пастрока си. После се оказа, че личната лекарка е индикирала, че има насилие. Ако някой беше обърнал внимание, детето нямаше да пострада. Това важи и за приемната грижа. Нека не опорочаваме наистина родителството, нека не го превръщаме просто в професия. Защото то е отговорност, топлина, чувства. Иначе е страшно.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.