animalfair.com

За животните и хората с любов

Лично мнение на Петър Иванов - неделя, 09-04-2017 - 17:56

Помня как завършваше една книга, която четох много отдавна: „Кучето е най-добрият приятел на човека, но той не му е най-добрият приятел!“. Скромният ми житейски опит е доказал, че авторът е абсолютно прав.

Скромният ми житейски опит е доказал, че ако метнеш на бездомно куче един кренвирш за 50 ст., вместо да го ритнеш, да му подхвърлиш отрова или да го подпалиш живо (виж стр. 8), ще те обича до последната секунда от живота си. А кучешката любов е безрезервна... Прибирам се вкъщи, утрепан от работа, то върти опашка и ме целува. И през акъла не му минава да ми държи сметка: „Какви бонбони ми купи от магазина и мина ли сутринта пода с прахосмукачката?“. Висша форма на еволюция. Все пак кучетата разбират нашата реч, а ние тяхната - не.

Това обаче не пречи на хората да са брутално жестоки както към тях, така и към всички животни, включително към себеподобните си. А кои сме ние, че да издаваме тежки присъди?!

Убийства за пари и власт, от ревност, себелюбие и какво ли още не, малко ли са пороците човешки?! Няма ден, в който по родните улици, които наподобяват Дивия запад, някой бабаит да не спретне поредния калабалък, показвайки напомпани мускули и демонстрирайки „благополучие“ (виж стр. 2). То не биха младежи на Околовръстното, не засичаха автобуси по магистралата. Понякога започвам да се съмнявам, че в България 90-те са отминали, съдейки по комплексите, които се избиват зад и не само за волана. Отвсякъде се лее злоба към всяка жива твар. На мнозина целият свят им крив... А всичко щеше да бъде далеч по-хубаво, ако се обръщахме и към животните, и към хората, и към растенията, и към всеки живот с любов, вместо с озлобление.

Някои твърдят - ние сме сред най-умните нации. Българските ученици все били първи на световните по математика и физика. Американците пък били глупави, изкуствени и въздухари - някаква си нация на има-няма 200 години. Дали обаче става дума за представителни извадки? Или, както казва един „представителен“ българин, „От къдя на къдя?“.

Помня първото си посещение отвъд Океана. Не че там няма комплексари и жестоки бандити, но усмивките, вместо сбръчканите физиономии и поздравите, които видях и чух при срещата си със съвсем непознати за мен непознати хора, направиха дните ми светли. Е, аз лично предпочитам светлите пред мрачните дни. Предпочитам любовта на „глупавите“ и „изкуствени“ хора, вместо жаждата за жестокост, която сипят навред „истинските“ бабаити по БГ стандарт.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.