Как криворазбраната цивилизация доведе до криворазбрано възпитание

Яна Йорданова - вторник, 09-05-2017 - 18:22

Очакваше се, че рано или късно ще стигнем до тук - до онзи цивилизацион, за който ни говореше Войников. Този Войников, който още преди около век и половина ни загатна симптомите на цяло едно общество. Изтъкна тенденциите в него. Само че съвсем не заживяхме по „францушки“. Логично криворазбраната цивилизация доведе и до сбъркани ценности и от там до криворазбрано възпитание. Общество, в което шамарите и побоят се приемат като правилната мярка, за да вкараш детето в правия път. Общество, в което пастрок бие до смърт с метална тръба 3-годишно момиченце, а 10-годишно момченце е с опасност за живота, защото е пребито от баща си. Просто си забравило ключа. Явно мъжът е смятал, че якият пердах ще му е за урок. И дори не се замисля за последиците. Защото, дай, Боже, детето да се оправи, но това ще остави трайни следи в психиката му за напред. Стигнахме до тук, че подрастващи се бият до смърт в училище, а родители нахлуват и без свян се саморазправят с учители.

Питам се какво може да очакваш от дете, което е тормозено системно? Какви ценности ще му предадеш и дали ще има критерий за добро зло? Бием децата си до смърт, а след това се чудим защо агресията стана диагноза на обществото ни. Да, точно диагноза, за тази болест обаче все още няма измислено лечение. И за всичко сме виновни ние, възрастните. Ние, които псуваме шофьора в отсрещната кола, докато чакаме светофара да светне зелено. Ние, които се изпреварваме по пътя, защото все бързаме на някъде, и все някой ни дразни, защото ни се пречка. Нервират ни на работа, където не смеем да обелим и дума и да възразим на шефа, след това си изкарваме яда на децата вкъщи. Разбира се, на онези деца, на които никога не можем да обърнем внимание, защото все нямаме време. Питаме ги как е минал денят им някъде измежду другото, докато приготвяме набързо вечеря или разтребваме, отново набързо, къщата. Все не можем да си позволим да поиграем с тях, камо ли да почетем приказка. Сигурно много възрастни се разпознаха, нали? Та в такова едно общество вече е очаквано, за съжаление, състоянието, до което стигнахме. Защото закъсняхме с мерките. Сега щели да ни спасяват камерите - в детските градини и в училищата. Ами вкъщи? И там ли да ни сложат камери? И кой ще наказва насилниците? Въпрос с повишена трудност, нали? И отново няма отговор. Жалко е и тъжно. Тръпки ме побиват. Само преди ден беше 3-годишно дете. Вчера пострада друго, 10-годишно. Утре може би ще е следващото. И какво? Както се казва, кучетата си лаят, керванът си върви. До следващата жертва ли? Или до следващия инцидент в училище? Или до следващата бойна майка, която ще напира да бие учителка, защото направила забележка на сина й, и то основателно. Криворазбрано общество и никаква цивилизация.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.