Българската олигархия: Доневи-чужденците от ДС (I част от IV глава на книгата "Капиталистите на ДС")

Агенция Монитор - четвъртък, 30-11-2017 - 07:00

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстои да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал", "Газовия барон" и "Капиталистите на ДС". Заради огромния читателски интерес, ви представяме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата, разказваща с доказателства как Държавна сигурност наля основите на съвременната българска олигархия, кои са ченгетата, опитващи се и до днес да се докопат до властта и какви са лъжите, които използват.

 

Под крилото на адаша Дойнов

Огнян Донев е роден на 22.12.1957 г. в Белград. Защо там ли? Спомнете си наученото преди няколко страници – по това време баща му е секретар на българското търговско представителство в Белград. Живял е 13 години все в немскоговорещи страни, там, където баща му е бил търговски представител. Затова немският му е като роден... Завършва международни икономически отношения във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. За него и първите крачки към милионите ще прочетете в тази глава.

През 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин и веднага става съветник в Министерски съвет, при това не на кого да е, а на другаря Огнян Дойнов.

Кой е Огнян Дойнов? От справка в архива на ЦК на БКП разбираме, че е роден на 15 октомври 1935 г. в гара Бов, Софийско. Баща му Нако Дойнов е бил член на БКП, железничар. Майка му също е била член на БКП и е работила като учителка. Дядото на Огнян по майчина линия – Леваков – е бил доста заможен човек. Имал е вила в Чамкория и дюкян в Самоков.

Като ортодоксален комунистически функционер Нако Дойнов един от организаторите на нелегална железничарска конференция, заради която е арестуван и уволнен. Със съпругата си Костадинка Дойнова се настаняват през есента на 1935 г. в железничарските жилища на гара Бов. Там се ражда второто дете на Дойнови Огнян. Паралелно с това комунистическият функционер Нако Дойнов започва да учи в Свободния университет, докато се преместват да живеят в един железничарски вагон, който надписват отвън като „Вила Латинка“. Иронично е, че след много години синът им Огнян Дойнов ще заживее на улица със същото име, улицата, на която през есента на 1996 г. ще бъде убит неговият конкурент в партийната йерархия Андрей Луканов.

През 1950 г. Огнян Дойнов е приет с първия випуск в току-що откритото в Ловеч първо средно училище за изучаване на чужди езици. В България вече е наложена болшевишка диктатура, Нако Дойнов вече е на работа в Държавната планова комисия, а семейството вече живее в широк и удобен апартамент на бул. „Толбухин“. При болшевишките управления е така – изгонват се и се ликвидират законните собственици и на тяхното място „комисарите“ на новия ред настаняват семействата си. В името на равноправието, справедливостта и свободата се извършиха най-големите престъпления срещу човечеството. Семейство Дойнови са съучастници в това.
През 1954 г. Огнян Дойнов е приет да следва в МЕИ-София, специалност „Топлотехника“. Завършва през 1959 г. и веднага започва работа в Министерството на транспорта. Когато баща ти е важна клечка в Държавната планова комисия, какво по-естествено от това от студентската скамейка да скочиш веднага в някое министерство. Връзките бяха най-важното нещо по време на тоталитарния режим в България и патронът на Огнян Донев адашът Дойнов максимално се ползва от това. През лятото на 1960 г. Огнян Дойнов се запознава с бъдещата си съпруга Елена, с която сключват граждански брак на 31 декември 1960 г. По това време той работи като старши инженер в отдел „Благоустройство“ при софийски Градски народен съвет и отговоря за топлофикацията на София.

От 1962 г. Огнян Дойнов вече е в Министерството на външната търговия, управление „Внос“, а от следващата година е директор на кантора „Внос на кораби“ във външнотърговското дружество „Техноекспорт“-София. През пролетта на 1965 г., едва на двадесет и девет години, става директор на ВТО „Корабоимпекс“. През октомври 1965 г. е изпратен като заместник търговски представител в Токио. През 1970 г. се завръща и постъпва на работа като съветник в Министерския съвет, а от есента на 1973 г. – като съветник в Държавния съвет. С решение на Секретариата на ЦК на БКП от 6 октомври 1973 г. Огнян Дойнов е назначен за помощник на диктатора Тодор Живков.

Оттук нататък кариерата на Огнян Дойнов се развива с главоломна бързина. През следващата, 1974 г., той става завеждащ отдел „Промишленост и транспорт“ при ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет. През 1976 г. Дойнов е избран за член на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП. През 1977 г. става член на Политбюро, а от 1981 г. – министър на машиностроенето. От 1986 г. е председател на Стопанския съвет на Министерския съвет и на Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА). Огнян Дойнов е генератор на някой от най-грандоманските и неефективни проекти на комунистическия режим, загробили страната и българите с милиарди за десетилетия напред.

Той е в основата и на огромните загуби на редица задгранични дружества, който се създават под негово ръководство от средата на 70-те години. През втората половина на седемдесетте години пряко отговаря за електрониката и осъществява политическото ръководство на промишления шпионаж в Първо главно управление на Държавна сигурност. В своите спомени той заблуждава, когато твърди, че повечето тези дружества били работили на печалба преди 10 ноември 1989 г. Документалната истина е точно обратната – повечето от тях са били тотална щета, налагало се е да се влагат десетки милиони в тях, които са изтичали в нерентабилни производства, в губещи сделки и лош мениджмънт.
Десети ноември заварва Дойнов като посланик в Кралство Норвегия и Република Исландия. Година по-рано (през декември 1988 г.) е изваден е от състава на Политбюро. От 1990 г. живее в Австрия въпреки опитите на тогавашния главния прокурор Иван Татарчев да го върне в България, за да бъде изправен пред съда за предоставяне на нерегламентирана финансова помощ от страна на България на развиващите се страни по дело № 3 за т. нар. Икономическа катастрофа. След 1990 г. работи при Робърт Максуел, а по-късно е съветник на руския концерн „Нордекс“ на Григорий Лучански, който е сред дарителите на фондацията „Бъдеще за България“ на Елена Костова. Публикации в западни медии свързват фирмата на Лучански с КГБ. Дойнов е носител на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“, умира във Виена на 13 февруари 2000 г., като отнася със себе си тайната за червените пари в Западна Европа. Навремето става известен и конфликтът му с Андрей Луканов, който в качеството си на премиер отнема сградата на „Раковски“ 134, принадлежаща на БИСА на Огнян Дойнов, и я предава на новосъздадения СДС.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.