Георги Апостолов, координатор в Националния център за безопасен интернет:

Децата използват интернет като убежище от проблеми

Яна Йорданова - вторник, 12-09-2017 - 20:00

Няма доказателства за „Син кит“ при убийството на 11-годишното момче от Стрелча * Това е легенда, от която тийнейджъри се възползват, за да тормозят връстниците си

- Г-н Апостолов, самоубийството на 11-годишното момче от Стрелча отново повдигна темата „Син кит“. Реална ли е тази заплаха?

- Мога категорично да заявя, че игра „Син кит“ няма. Досега не е открит конкретен сайт или платформа. Шумът, който се вдигна относно „Син кит“, всъщност се базира на едно тийнейджърско движение в Русия, което през създаване на затворени групи в тяхната социална мрежа се задаваха уж някакви предизвикателства. Разпространяваха се определени хаштагове. Тази мода излезе от Русия и се пренесе в други страни. Но тук не става дума за игра. На практика деца, които проявяват любопитство, може да напишат някои от хаштаговете, с които играта е известна. Това е своеобразна покана към някого да ги използват и начин за тормоз. В същото време възрастните се паникьосват, защото не разбират за какво става дума. Още през 2015 година в Русия след дълги разследвания бяха арестувани двама мъже, а дузина тийнейджъри бяха привиквани, но на никого не бе предявено обвинение. Оказа се, че са създавани групи и през тях тези хора са плашили свои връстници. Част от случаите са на шега, а в други е имало опити за извличане на изгода. Това конкретно касае двамата пълнолетни мъже. Само единият от тях обаче получи обвинение. Това е станалият известен Филип Будейкин, за коhfто се твърди, че страда от психично разстройство. За повече от година разследвания успяха да му повдигнат обвинение единствено за склоняване към самоубийство на две тийнейджърки, но жертви няма. Той дори не бе осъден да лежи в затвор. Така че зад цялата история стоят тийнейджъри, които искат да сплашат свои връстници. Най-голямата опасност за децата в интернет всъщност е това, което правят едни на други. И легендата за „Син кит“ с тези хаштагове, които станаха световно известни, фактически даде в ръцете на някои нов инструмент за сплашване. Така има опасност дете, което е емоционално нестабилно, да повярва в тази легенда, да влезе в роля и да се опита да се самонарани. Дотук обаче не съм чул да има нещо подобно при случая в Стрелча.

  • - Появи се информация, че детето е влизало в руски сайтове, говорило е руски език. Това не навежда ли на тази мисъл?

  • - Това не е никакво доказателство. Става дума за едно любопитство към смъртта, типично за възрастта, особено за ранното тийнейджърство. За това говори и вторият профил на момчето, който бе открит със символа на смъртта. Замислете се колко печеливш бизнес е производството на тениски с черепи. Сексуалността и смъртта са двете най-важни теми за този период. Тогава децата си създават някаква представа за смъртта и това действа като магнит.

  • - Как си обяснявате, че темата „Син кит“ стана толкова популярна? Наскоро стана ясно, че българче в САЩ е сложило край на живота си заради играта, поне това бе изтъкнато като причина.

  • - Там случаят също беше изследван от колегите и нямаше открито нито едно доказателство. Освен че същото това момиче е проявило любопитство. Дори бяха открити рисунки, имаше повече неща, които сочат, че тя се е интересувала от играта. Но това не доказва, че някой я е принудил да се самоубие. Ако кажем, че едно дете се е самоубило заради играта „Син кит“, означава, че отхвърляме нашата отговорност като родители да разберем какво всъщност не е наред с това дете. А за да се стигне до такава крайна постъпка, означава, че има проблем. Затова трябва да търсим кои са причините, като най-често те са в семейството, може дори да е упражнявано насилие над това дете. Така че казвайки, че заради „Син кит“ има самоубийства на тийнейджъри, бягаме от проблема. Никъде в света не е намерено доказателство за това. Дори в Русия, където се разпространяват легенди, че 130 подрастващи са се самоубили поради тази причина. Всичко е манипулация и има три типа хора, идентифицирани от руския институт по информационни технологии. Първият тип, която се интересува от „Син кит в интернет“, са младежи и девойки, които от любопитство издирват информация. А тази информация от две години е една и съща. Имаме няколко снимки уж на нарязани ръце и няколко видеа, за които също не е доказано, че са реални. Вторият тип хора, които извличат полза от тази шумотевица, го правят с цел печалба. В Русия бяха засечени 10 000 бота, които разпространяваха през социалните мрежи хаштаговете, за да препращат към сайтове с такава информация. Те подхранваха една доста мръсна индустрия. Третата група пък, която е най-тревожна, е, че зад всичко това най-вероятно стоят специалисти по информационни технологии и медии, които изпробват нови модели в онлайн средата за манипулация.

  • - Как един родител обаче да разбере, че нещо не е наред с детето му, въпреки че е в стаята си пред компютъра? Наясно ли са изобщо възрастните с опасностите в интернет?

  • - Ако нещо не е наред с детето, то е в реалния свят. Интернет служи на детето като убежище от някакъв проблем. При нас често се обаждат родители и питат по колко часа дневно е нормално детето им да прекарва в мрежата. Всъщност не е важно колко време прекарва детето в интернет, а какво прави там. Има деца, които от малки се увличат от програмиране, правят уеб сайтове. Тук времето няма отношение. Но ако детето прекарва часове наред в интернет, и то само в социални мрежи, а когато родителят влезе в стаята, то крие таблета си, е сигнал, че нещо не е наред. Това може да означава гледане на порнография, връзка с педофил и др. Така че първият сигнал е, когато детето прави всичко възможно възрастният да не види какво има на екрана.

  • - Как трябва да постъпи родителят в този случай?

- Да играеш на следовател е най-лошият вариант. Това ще стресира детето и то ще започне да лъже. Един спокоен разговор би свършил по-добра работа. Не бива обаче да питате директно детето си защо е изключило таблета си, а по-скоро го разпитайте кои са интересните сайтове, пише ли си с приятели. По този начин ще уловите ключови признаци. Когато детето изведнъж рязко смени поведението си, стане нервно, променя настроенията си - ту се смее, ту плаче, затваря се в стаята, казва, че му е лошо и не иска да ходи на училище, са все признаци, които издават тормоз от връстници. Тогава също трябва да говорите с него много внимателно и да му обясните, че няма вина за ситуацията.

  • - Има ли все пак нови игри или други тенденции, характерни за подрастващите?

- Традиционните масови игри са същите. Сред най-популярните продължава да е Minecraft. Тя има и образователен елемент, дава възможност и за програмиране, затова дори се препоръчва. Полезна е за развитие на логическо мислене при децата. Другият тип игри, от които се плашим ние, възрастните, са тези с насилие. Психолози дори се подвеждат и твърдят, че тези игри могат до доведат до агресия и в реалния живот. От десетилетия обаче има изследвания, които доказват, че видеоигрите с насилие дори са отдушник. В тях детето може да излива агресията, която се трупа ежедневно вместо да избива навън. Дори американско изследване, провеждано за дълъг период от време показа, че lследствие на използването на такива игри има рязък спад на младежката престъпност. Това е достатъчно показателно.

 

Визитка:

 

Роден е през 1955 г. в Попово

Координатор е на програмата „Безопасен интернет“, член на УС на асоциация „Родители“ – главен партньор в Центъра за безопасен интернет

Член е на УС на Националната мрежа за децата и на Националния съвет за закрила на детето, член на управителния борд на европейската мрежа за рейтинг на компютърни програми за родителски контрол SIP BENCH

Завършва японски език и литература в Санкт Петербург

18 г. работи като журналист


 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.