Превърнахме вярата в люспи надежда

Яна Йорданова - неделя, 17-12-2017 - 17:48

Признавам, че на Никулден челно се сблъсках с този проблем. Тогава разбрах, че за повечето българи празникът е просто няколко люспи надежда. Важно е да хапнеш шаран, пък да си пъхнеш от люспите му в портфейла. Иначе, видиш ли, на немотия е. Сега разбрах защо все съм без пари, толкова била елементарна причината. Чак в телевизионни репортажи ти го казват. Основният въпрос е яде ли българинът риба. Кой ти отваря и думичка за светията. Домакините също търчат, залисани в приготовлението на трапезата, никой обаче не се сеща да прочете поне една притча на децата си. Камо ли да ги заведе на църква. Сега, около наближаването на Рождество Христово, положението е същото. Българинът вече трескаво изчислява колко струва подготовката - пуйката, печеното прасенце, подаръците. Тази година излизало по-скъпо. Язък, може да не стигне за уиски и ядките към него. Нали все храната ни е важна, но не онази духовната. Пак чакаме да сме на масата. И още отсега виждам репортажите, в които млади репортерки търчат с микрофона и причакват хората с въпроса колко пари ще отделят за празниците, свили ли са бюджета. Нищо че отбелязваме Рождеството. Най-светлият ден. За някои дори е ден на Дядо Коледа, че може и дори да се надяват да им спусне пакети през комина и да грабнат щастието. Като люспите надежда в портфейла. Затова и децата ще чакат белобрадия старец, но дума няма да обелят за Божия Син. Още един недъг на консуматорското общество, в чийто плен попаднахме през последните няколко години. В същото време чакаме църквата да приобщава, да насърчава и облагородява. Питаме се влизат ли младите в храма, но никой не им показва модела на подражание. Как да нараства скалата с добродетели, когато примерите ги няма. Има ги обаче недоволните, изненаданите и огорчените от последните решения на синода от преди няколко дни. И отново някои се запитаха какво се случва в Българската православна църква.

Ето че отново наближава Коледа. Отново ще се облажим с няколко почивни дни. Ще се опитаме да сме по-добри. Ще се включим в някоя друга благотворителна инициатива, за да изчистим съвестта си, уж да започнем на чисто. Ами след това? Най-вероятно ще си я караме постарому и ще чакаме...Великден. Пак за да станем по-добри, пак да изчисляваме колко ще ни струва, този път агнето. Защото какво е Възкресението без агънце, нали е за адет. То е като шарана на Никулден. У нас празници да искаш и поводи за трапеза. Нищо че чудесата са далече от нея. Те са в онази свята нощ, в която искрените молитви се сбъдват. Но те са вплетени във вярата, онази, която не те е напускала през цялата година. И не е закотвена само в няколкото почивни дни по Рождество. Защото май забравяме да благодарим за всичко чисто и истинско, което ни се е случило. За добрите хора, които срещнахме и ни помогнаха, за здравето на близките, за благата дума. Защото не само с хляб ще живее човекът. И не, не бъркайте, че чудесата са от Дядо Коледа. Казано е, че от плодовете им ще се познае всеки. „Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи“?


 


 


 

 


 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.