Национален събор за качеството

Красимир Крумов - вторник, 12-09-2017 - 07:00

"Динамичното развитие на страната се извършва при непрекъснато подобряване на качеството като обективна закономерност. В общата система на обществено-икономическото развитие проблемите на количеството и на качеството се решаваха в полза на количеството. Проблемите на качеството възникваха с голяма острота там, където потребностите бяха удовлетворени количествено, но постигнатото качество не съответстваше на нарастващите изисквания към него."

Цитатът е от заседание на Политбюро на БКП от 2 март 1984 година, на което се обсъжда проект за дългосрочна програма на компартията за подобряване на качеството. Но приложен към сегашното състояние на туристическия бранш, може да бъде преписан едно към едно, а ако има изключения, те по дефиниция са за потвърждаване на правилото.

Само от май до август т. г. Комисията за защита на потребителите е приела над 6 хиляди жалби от български и чужди туристи срещу предоставени услуги в ресторанти и хотели. Почиващи и най-вече отпочинали по българското море отправят оплаквания в широк спектър - от неработещи климатици, през лоша хигиена, некачествени храни и алкохол и нацупен персонал, та чак до липса на мемори пяна във възглавниците в хотелските стаи.

В опит да намерят баланса между туриста зрител и рекламодателя, телевизионните формати от първата половина на деня са склонни да представят казуса с лавината от жалби като елемент от доходен бизнес на чуждестранни туристи, които хем искат да си изкарат евтина почивка, хем накрая да им излезе още по-евтина, ако им върнат и някое евро или фунт като обезщетение за развалена почивка. На фона на множеството сериали и ситкоми, направени за мурафетите на британските туристи по испанските плажове, можем да приемем, че някакъв процент от сигналите на чужденците са трик. Хотелиерите казват, че връщали средно по 2.5 евро на британец и 2 евро на германец, останал недоволен от условията у нас. Самият факт, че браншът обаче плаща тези пари, говори, че в голямата си степен претенциите са основателни.

Ако водещото в мърморенето на чужденците е меракът да им върнат пари, то какво да кажем за българския турист, който не е глезен от подобни практики, но също мърмори. Основно в рубриките за мнения за обекта за настаняване или в книгите за впечатления и оплакване. Неоспоримият факт е, че в условията на текучество и неатрактивни условия в бранша работят наистина нацупени същества, които гледат на кръв дошлия от вътрешността на страната или чужбина турист, озъртат се за бакшиш, а ако не го получат, стават още по-нацупени. От машините в ресторантите се леят евтини сокчета от прахчета, наливни бири, казват на места разредени, и алкохол, четем с неясен произход.

В крайморските хипермаркети привечер гъмжи от собственици на малки хотелчета, които чакат големите вериги да свалят цени на зеленчуци и меса и да ги купят с отбивка, за да вържат менюто. Преработката на вече ядени вечери за следващ обяд е слух, но засега неопроверган. Като количество по брой на хотели и легла сме го докарали до туристическа страна, сега остава да постигнем и качеството.

Качеството, да признаем, никога не е била силната страна на нашата страна. В споменатото Политбюро неведнъж са си блъскали главата с тоя проблем. През февруари 1949 г. с участието на Димитров, Коларов и Червенков обсъждат в секретен протокол причините за влошеното качество на хляба, тема, към която органът се връща и през 1953. През 1960 г. първите партийни мъже чоплят качеството на детските обувки, през 1983 г. се чудят какво да правят с рекламациите по продукцията за износ през първото полугодие.

След повече от 20 пленума, посветени на качеството, след 1989 г. без Политбюро качеството в България остана сирак. За него от време на време се сещат някой министър, който иска да си вдигне рейтинга, и медиите, когато трябва да се закрие сезонът.  Пленумите и разширените заседания на ЦК по въпросите на качеството спокойно в днешно време могат да бъдат заменени със формата "събор". По примера на Рожен, Жеравна и Кръстова гора браншовиците може да се облекат в национални носии, да си викнат някой фолкидол и в почивките между ешмедеметата да си разказват кой колко глоби и обезщетения е платил през изминалия сезон. Като си споделят неволите, може пък за следващата година нещата да се подобрят.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.