Оскари на политическата коректност

Ирина Гигова - понеделник, 27-02-2017 - 19:16

Гаф на политическата коректност. Така може да се нарече грандиозното объркване на тазгодишните оскари, когато в най-важната категория – за най-добър филм, на сцената се озоваха екипите на два филма.

Това, че Уорън Бийти смутено прочете La La Lend при положение, че много добре е знаел кой е наградения – Moonlight, само идва да докаже, че Холивуд се загуби в превода на същата тази политическата коректност.

Самият филм Moonlight, който изненадващо (особено неприятно за екипа на La La Land) бе обявен за най-добър на тазгодишните Оскари, е историята за чернокож младеж, растящ между дилър на крек и майка насилник. Така че този път различните раси, бои и религии не могат да се оплачат, че не са зачетени; не знаем обаче впоследствие да не се обадят хомо- и транссексуалните...

Американската филмова академия явно си е взела бележка от миналогодишния ропот, че оскарите са прекалено „сресани“, прекалено предизвестени и прекалено... бели. Тази година връчването на най-престижните кинонагради премина във висша степен толерантно и политически коректно на принципа „за всекиго по нещо“, а сред „най-острите“ камъни по недолюбвания от гилдията държавен глава бе незлобивата забележка на водещия Джими Кимел, че Мерил Стрийп може би е облякла тоалет с марката на Иванка Тръмп... По линия на тази сговорчивост много неща в 89-ата нощ на оскарите се случиха за първи път.

Вайола Дейвис най-сетне бе удостоена със заветната статуетка „Оскар“ - за най-добра поддържаща роля, след като стана първата тъмнокожа актриса, номинирана три пъти за академичната награда. Филмът, за изпълнението си в който Вайола гушна отличието, е „Огради“, режисиран от афроамериканеца Дензъл Уошингтън, който бе сред претендентите за приза за най-добра водеща мъжка роля. Махершала Али пък получи „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор за превъплъщението си в „Лунна светлина“, превръщайки се в първия мюсюлманин, почетен с академичния приз. Един от конкурентите му в категорията бе индиецът Дев Пател.

На актрисата, от която би могло да се очаква откровено политическо послание – Мерил Стрийп, не бе дадена възможност да се прояви, нищо че изпълнението й на пишман-оперна певица във „Флорънс Фостър Дженкинс“ заслужава нещо повече от 20-а номинация... Отличието отиде при миролюбивата и хрисима Ема Стоун от идиличния La La Land. В замяна на това пък от Американската академия не бяха пропуснати дисиденти и опоненти на режима – в други държави. С „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм бе уважен „Търговският пътник“ на иранския режисьор Асгар Фархади. Но той се оказа и анти-Тръмп елемент и блестеше с отсъствието си на церемонията в знак на протест срещу политиката на новия президент на САЩ срещу емигрантите. По-рано той бе сравнил хардлайнерите в Америка с тези в родината си в политиката на всяване на враждебност, омраза и страх. Миналата вечер нямаше кой да го напомни.

Иначе бяха забелязани и най-младите („Оскар“ за режисура на едва 32-годишния Деймиън Шазел за La La Land), и братята на добрите бели (отличие за водеща мъжка роля на Кейси Афлек за „Манчестър край морето“), и най-могъщите. В логиката на последното Piper („Свирчо“) на „Пиксар“ надигра късометражната анимация на Теодор Ушев и Канадския филмов борд „Сляпата Вайша“ и се окичи със статуетката в категорията. В телефонен разговор с националната телевизия българският аниматор отбеляза, че и критериите на Американската филмова академия невинаги са най-точните. По-точното обаче може би е да се каже, че невинаги са точно художествени. Всичко е политика... Не че наградите са несправедливи, но биха могли да изглеждат и съвсем другояче.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.