Не интеграция, а децимация

Боян Димитров - сряда, 20-09-2017 - 18:11

Най-лесният начин да коментираш темата бит учител е като изтъкнеш все по-пропадащата ни образователна система. На всички ни е ясно, че тя не става. В една от най-елитните софийски гимназии си гледат домати на двора, а директорът се барикрадира в кабинета си и не иска да напусне, в друго училище цял клас се мести заради учителка, която малко объркала нещата с бюрокрацията. Директор пък се снима гол или го снимаха гол. А може би и му направиха гол колаж. Което и от трите да е, все не говори добре за образованието ни. Тези, които пък получат добри знания и възпитание, бягат в чужбина. Ако не успеят да избягат, запълват фонда, който обслужва туристите. Или иначе казано, отличниците стават сервитьори, сервитьорки, готвачи и бармани. И то срещу символични заплати. И всичко това не говори добре за родното образование. Не говори добре за цялата система. Тази система, която ражда изроди. Защото трябва да се изродиш, за да биеш учителя си. Този, за когото има десетки песни, този, когото хората виждат след десетилетия и прегръщат със сълзи на очи. А „сегашната младеж“ не ги прегръща, а ги бие. А и на всичко отгоре техните връстници ги защитават. Е, що за държава, що за интеграция, що за училище? За какви реформи говорим? Какво ще промени отпадането на някое произведение, черно-белият учебник или приемният изпит? Нима той ще остави тези гамени вкъщи, или ще ги направи примерни деца? Като се замислим, е по-добре да останат заключени в домовете си, но последната стратегия на МОН настоява дори полицията да ги изкарва от там и да ги вкарва в класните стаи. А може силовото ведомоство направо да си спести усилията и от детската им стая да ги прибира в ареста. Защото такива деца нямат място сред останалите. Те няма да се променят, по-скоро ще променят съучениците си. И интеграцията няма да им помогне. Защото това е думата, която носи най-импотентно значение в съвременния български език. Защото няма нито един интегриран. Има по някоя черна овца, която е завършила висше в някой колеж и телевизиите се избиват да я показват, да правят репортажи за нея, да я хвалят. Видиш ли, в гетото се е родил гений, който е избутал още 4 години с тройки. И интеграцията за него е подействала под формата на съжаление. Писали са му тройки, защото е един на милион, който се е решил да учи в университета. Интеграцията не върши работи, върши работа децимацията, но не в чистата й форма. Никой няма нужда да избива всеки десети провинил се. По-скоро всеки десети трябва да влиза в ареста. Без значение дали е от някое малцинство, или е просто изпростачен ученик, който не зачита никакви правила. Всеки десети такъв трябва да се озовава по интернатите и възпитателните училища. С тази разлика, че те ги и изпозатвориха. Защото ако ги имаше, те щяха да се страхуват, че ще отидат там. Вършиш ли престъпления, носиш си последствията. Че дори и те да са живот в мизерна стая, обграден от престъпници, какъвто си и самият ти. Такава форма на децимация трябва да има, а не интеграция. Защото едва ли всеки десети бандит ученик отива зад решетките, но още по-невероятно е всеки десети представител на малцинствата да се интегрира.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.