Всеки сам произнася присъдата си

БОЯН ДИМИТРОВ - сряда, 15-03-2017 - 18:45

„Искам да знам какво е любовта. Искам ти да ми покажеш“, пееше Марая Кери в една от най-популярните си песни. Но не всеки знае как да покаже любовта. Някои я показват на видео. Други на снимка. Трети на чуждите половинки. И печелят от любовта. А у нас за разбито сърце, семейство и задни части рядко има присъди. Не е виновен този, които е снимал, а този, които е бил „предразположен“. Негова си е вината, че си е свалил гащите в гората или се е кълчил пред камерата по анатомия. А че някой е искал да изкара пари от заголеното му дупе, той не е виновен. Освен ако докато не го изнудва, не му счупи и крак. Така горе-долу се тълкува грубо законът. Но не в закона е проблемът. Не в Наказателния кодекс. Не в полицията. Проблемът е у нас. Свикнали сме да живеем в лъжа, а когато са на път да ни разобличат, сме готови да си плащаме. А след това се оплакваме, че някой ни е искал пари, за да не ни разкрие. Че слагаме рога на някого или някоя. Че предаваме семейството си. Че се задоволяваме на бюрото в работата с колежката. Че вместо в брачното ложе, си сваляме гащите в гората с горския. Който греши, трябва да си плаща. Но не в брой. Не е въпросът всяка изневяра да ни струва пари. Въпросът е да можем да понесем моралната цена. Дори да не са ни заснели. Защото нашата памет е много по-силна от тази на фотоапарата или телефона. Тя ще ни припомня всеки път, че момчето или момичето, което е споделяло леглото, масата и семейството си, е било предадено. И не от друг. Не от изнудвача. А от нас. Изнудвачът просто печели от грешките на другите. Той не ги прави. Грешките са в тези, които са били заснети. И те не са жертви. Те са не по-малко престъпници от изнудвача. Но те отговарят пред морала си, пред семействата си. И би трябвало да понесат най-тежкото наказание за изневярата си. Не онази изневяра, която е била на банкет в работата, когато всички са били пияни и някой се е целунал с някоя колежка, а онази, в която казваш, че отиваш на фризьор и се връщаш рошава след 2 часа и искаш пари от половинката си, за „да оправиш едни неща“, след като „нещата“ са оправили теб. Жалко, че няма закон за изневярата. Там има само последствия – развод и малко накърнено достойнство. Ама той/тя е боклук. Как ме остави за единия му секс и заради едното клипче. Простащината е толкова голяма, че дори хората не знаят как да изневеряват. Поне да го правят с малко уважение, а да не пращат снимки на извънбрачните си връзки по „джоджен“, както бяха нарекли интимните части на една наша популярна актриса. Защото от джоджени толкова тежка стана салатата, че вече е все по-трудна за преглъщане. Дори разводът не помага. Защото подправката на снимка е развалила вкуса на живота ни. Предателството тежи повече от най-тежката присъда. Интимната снимка в телефона на чужд човек е сто пъти по-силна от тази в сватбения ви албум, където се целувате за пръв път. Тя е и по-скъпа. За нея се плаща много повече. За нея ни съдят. Но не съдът, а друг. Сами произнасяме присъдата си и тя трябва да е най-тежката, която можем да понесем. Защото си я заслужаваме.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.