Проф. Николай Овчаров представя новата си книга в Двореца

Агенция Монитор - четвъртък, 09-11-2017 - 13:29

В дългия си живот на владетел цар Иван Александър вижда няколко различни Българии

Проф. Николай Овчаров ще представи на 10 ноември, петък, от 18 ч. в Балната зала на Националната галерия – Двореца на пл. „Княз Александър І“, най-новата си книга „Цар Иван Александър Асен – миротворецът“. Видният български историк проф. Пламен Павлов пише за книгата: „В своя стегнат и синтезиран разказ авторът не е пропуснал нито едно важно политическо събитие и културно явление от онази наситена с драматизъм епоха. Напротив, Николай Овчаров е успял да оцени по новому някои от най-важните военни и дипломатически акции на българския цар, да представи свои оригинални идеи, свързани с вътрешната и външната политика, духовната сфера и т. н. При това не само е „освежил” картината с наблюденията си като археолог и проучвател на градове и крепости, но, малко или много, е изчистил „оптиката” на историческия поглед към важни обществени и геополитически процеси в български, балкански и европейски мащаб“.

През първите две десетилетия от управлението си цар Иван Александър Асен (1331-1371) е

изключително уравновесен и спокоен човек

С умели ходове той успява да отстрани вътрешните противници и да се укрепи на престола. При военните си победи не бърза необмислено да развива успеха, а винаги се стреми към преговори. Така е и след разгрома на ромеите при Русокастро (1332), а също и по време на Гражданската война във Византия през 40-те години на ХІV в. Спокойно през този период Иван Александър може да се нарече миротворец, изтъква авторът проф. Николай Овчаров.

Всичко се променя след брака с новопокръстената еврейка, красавицата Теодора ІІ, който е сключен в края на 40-те години на столетието. Нещо се случва със стабилния Иван Александър. Той лишава от трона престолонаследника Иван Срацимир и обявява за такъв невръстния Иван Шишман. Обладан от крайните религиозни идеи на исихазма, започва да преследва различни обявявани за еретици хора, които са осъждани на смърт, инквизирани и дамгосвани. Това става под силното влияние на Теодосий Търновски, който в крайна сметка изоставя царя и бяга в Константинопол.

Няма логично обяснение и за затварянето на пътя на византийския император Йоан V Палеолог през България в 1366 г., когато той се връща от посещението си при унгарския крал. Този акт не допринася нищо полезно за България, а предизвиква силния савойски граф и роднина на императора Амедей VІ да организира военна експедиция и да нападне българското черноморското крайбрежие. Това и унгарската агресия предизвикват верижна реакция, довела до отдалечаването на васалните територии от Търновград и до фактическото им обособяване като самостоятелни държави.

Никой и никога не ще може да каже какво е станало с цар Иван Александър.

Нима наистина еврейката го е омагьосала

както внушават народните песни? Или в края на отредените му седем десетилетия живот е загубил реална представа за света? Може би всичко това се смесва в едно наред с ужаса на страшното османско нашествие?

Сигурни са някои факти. През по-голямата част от живота си цар Иван Александър Асен умело съчетава военните победи с дипломацията. В средата на ХІV в. той постига сериозно разширяване на държавата, правейки я важен фактор на Стария континент. Турското нашествие променя всичко не само в България, но и за целия Балкански полуостров. Вече никой не може сам да решава съдбата си.

Така в дългия си живот цар Иван Александър вижда няколко различни Българии, твърди Овчаров. След разгрома на цар Михаил ІІІ Шишман от сърбите при Велбъжд през 1330 г. като че ли всичко за страната е загубено. Само две години по-късно царят стабилизира държавата и започва разширение, което достига до кулминацията си в средата на столетието. Но точно тогава идват турците, цялата мечта рухва, а царството се разпада.

Вероятно владетелят е бил напълно сломен психически. Може би през последните три години от живота си той даже не е бил в състояние да изпълнява обязаностите си, затова името му изчезва от изворите. Но синът му Иван Шишман запазва спомена за него, за образа му като обединител и миротворец. А мечтата за „Златния век” на цар Иван Александър Асен се превръща в знамето на последната драматична схватка с османския враг...

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.