Руслан Трад, председател на Форум за арабска култура:

Опасно е Европа да залитне към реваншизма и омразата

МАРИЯ ПАПАЗОВА, МАРИЯ КАДИЙСКА - неделя, 15-11-2015 - 18:13

Събитията ни дадоха уроци, но трябва да ги разчетем правилно. Франция има немалко врагове заради сегашни и минали политики. Възможна е и коалиция с участието на Русия.

Визитка:

 

Руслан Трад е роден в София, има сирийски корени

Създател и председател е на организацията Форум за арабска култура

Водил е лекции в НБУ, СУ и Дипломатическия институт към МВнР

Част е от екипа в блога на Foreign Policy Bulgaria и коментатор в блога на Goethe Institut

 

- Господин Трад, папата сравни атентатите с трета световна война. Обама, Оланд и Камерън заявиха, че ще има отговор на кървавия удар. Да очакваме ли сформирането на мащабна коалиция за удари по ИДИЛ?

 

- Френският президент публично постави отговорността за нападението от 13 ноември върху „Ислямска държава“, като обяви, че това е акт на война. Френският отговор на атаките е много различен от онзи например, който видяхме в Испания след атентатите от 2004 година. Вместо да изтегли ролята на френските части от международната коалиция срещу ИД, французите вероятно ще подновят и може би ще разширят усилията си като вид отмъщение. Въпросът е дали реакциите срещу джихадистите ще бъдат единствено военни или и политически? Това е важен въпрос, тъй като ИД се възползват от политическата обстановка и липсата на адекватност, за да извършват делата си и в крайна сметка да затвърждават позициите си. Трябва да припомним, че непосредствено преди атаките в Париж на 13 ноември джихадистите загубиха територии в Ирак от изключителна важност – в района Синджар, където кюрдските сили прекъснаха връзката между Мосул и Ракка. Това, което искам да кажа, е, че Франция вече участва в коалицията, която стартира операциите си преди година, когато ИД завзеха територии в Ирак и Сирия. Като цяло страната е ориентирана най-вече към района на Сахел в Африка, но подкрепи усилията на водената от САЩ коалиция в Сирия и Ирак с разполагането на шест изтребителя в ОАЕ и шест в Йордания. На 4 ноември Париж обяви, че изпраща самолетоносача „Шарл дьо Гол“, за да подсили въздушните удари срещу ИД в Сирия и Ирак. Към днешна дата френските самолети са извършили над 1200 мисии срещу джихадистки цели в Ирак и само две в Сирия. Вероятно Париж ще засили своите въздушни операции над Сирия след атентатите в Париж, но ще трябва да внимават. В момента небето над Сирия е изпълнено с изтребителите на няколко държави, включително Русия, и вероятно французите могат да се насочат към удари срещу джихадисти в Либия например.

 

- Възможно ли е в подобна мащабна акция да се включи и Русия? Може ли така да се тълкуват думите на Путин?

 

- Вероятно, макар Русия да има своите цели в Сирия, които се различават от тези на НАТО. Имаше няколко пъти преговори в тази насока, но досега имаме единствено споразумение между САЩ и Русия, което да осигури график на въздушните удари по начин, че изтребителите да не се засичат над Сирия. В момента Русия извършва всекидневни въздушни удари, но малко от тях попадат върху цели, свързани с „Ислямска държава“, и това е въпрос, който все още разделя позициите на НАТО и Москва.

 

- Защо ислямистите избраха точно Париж? Лесна мишена ли са французите, или джихадистите удариха символа на свободата?

 

- Изкушаващо е да търсим символика в избора на цел и да използваме красиви фрази в този момент. Разбира се, че Париж е град, който се свързва с демокрацията, новите течения, културния живот. Но Париж е и столица на Франция – държава, която има много силни позиции в Западна Африка въпреки края на колониалния период, а също и извършва редовно операции срещу крайни фракции. Франция има немалко врагове заради сегашни и минали политики, които все още са табу за дебатиране в Париж. От известно време има напрежение сред френското общество, а с началото на международната коалиция срещу ИД страховете от отмъщение на френска територия се засилиха, и с право – джихадистите ще се стремят всячески да нанасят удари по държавите, участващи активно с въздушни удари по техни цели. ИД атакува западните интереси, защото може да го прави. Винаги когато има загуби на бойното поле, групировката извършва атака по един или друг начин срещу Запада, който досега не виждаше войната в Сирия. Можем да кажем, че реално ставащото в Сирия вече удря и Европа.

- Съвпадение ли беше, че съобщенията за евентуалното убийство на екзекутора на „Ислямска държава” Джон Джихадиста съвпаднаха с терористичните атаки?

- Мисля, че да. Първоначално някои анализатори свързаха атаките в Париж с убийството на известния джихадист, но е съмнителна такава връзка. На 13 ноември станахме свидетели на много добре изпълнена мисия, която включва едновременни атаки по няколко цели насред Париж. Т.е. говорим за добре измислен план, който няма как да се състави за ден или два. Не бих се учудил, ако някои от нападателите са били следени от френските власти, но те отново са закъснели с реакциите си.

 

- Лондон и Рим са изтръпнали, тъй като се говори, че са следващите цели. Има ли индикации, че „Ислямска държава“ готви това?

 

- Лондон и Рим също са потенциални цели и непосредствено след атаките на 13 ноември британските власти арестуваха въоръжен френски гражданин на летище „Гетуик“. В джихадистките форуми двата града често са коментирани като следващи цели и индикации за извършване на подобни атаки има. Великобритания гледа да седи встрани от главните събития в Европа и Близкия изток, но това не може да остава винаги така. Британската политика днес понякога затваря очите си, а Дейвид Камерън изнася високопарни речи, в които обвинява исляма, мюсюлманите и бежанската вълна. Това е грешен път, грешен фокус и отново се правят грешки. Лесно е да се говори за бежанци и ислям – обвиняваме ги дори за лошия си живот. Но тук има нещо по-голямо – говорим за политики, датиращи от десетилетия. Великобритания участва активно в ударите срещу джихадистите, макар да не дава толкова гласност, а в същото време има изключително антибежанска реторика. Също така мюсюлманските общности, подобно на ситуацията във Франция, са изключвани от процеса на вземане на решения, свързани с интеграция, гетоизация и политика на приобщаване. Тези процеси оставят встрани цели общности, които все повече се чувстват изолирани, а това води до капсулация и в крайна сметка – до агресия. В Рим и Великобритания, както и във Франция все още стоят проблеми като възприемането на чуждия и кой в крайна сметка е гражданин на тези държави. Явно е, че положението е много по-различно от началото на XX век, че населението е смесено, че реалностите са други. Трябват нови политики, ново отношение към новите проблеми и това отношение трябва да бъде адекватно, за да отговори на нуждите на обществото, но и на държавата. Групировки като ИД се възползват от тези пропуски, от надигането на крайнодесните групи, от липсата на адекватност. В политиките на Рим и Лондон за съжаление можем да видим много пропуски. Службите във Великобритания и Италия трябва да следят зорко за подобни сигнали. Трябва да се знае, че терористичните групи днес не извършват атаки по един и същ начин или върху едни и същи обекти. Видяхме в Париж, че нападателите бяха много изобретателни в действията си.

 

- Използването на бежанската вълна за прехвърлянето на ислямисти в Европа ще затвори ли нови граници?

 

- Ислямистите вероятно опитват да инфилтрират бежанските лагери и като вълната от Сирия, но това става трудно. Ще сгрешим, ако говорим убедено, че бежанците са проводник на ислямисти. Това е мнение, от което се възползват крайнодесните движения и радетелите за затваряне на граници. Фактологически това не е вярно. Да, откриха сирийски паспорт до тялото на един от нападателите от Париж и че вероятно е минал през Гърция. Но нямаме други данни и е лесно да се спекулира. За съжаление ставащото може да доведе до затваряне на граници – виждаме, че Франция го направи, Белгия също, Швеция временно затвори границите си, Германия намеква за това, Унгария пък го направи отдавна. Паниката, страхът и омразата са главното оръжие на джихадистите и засега целите им успяват.

 

- Ще се промени ли мисленето на европейците? Петък, 13-и, беше ли краят на Европа, каквато я познаваме?

 

- Събитията днес ни дават уроци, които трябва да научим. Въпросът е дали прочитаме правилно тези уроци. Много е опасно Европа да залитне към реваншизма и омразата – насилието се храни от себе си и цикълът може да се задвижи, ако има атмосфера на страх и паника. Вече видяхме палежи на лагера в Кале непосредствено след атаките в Париж, в Швеция също имаше палежи, а крайнодесни призовават за нападения. За щастие здравомислещите европейци са мнозинство – видяхме и много примери за призиви за спокойствие и преосмисляне. Явно е, че някъде има проблем. Явно е, че нещо куца в политиките, че обществото се променя и предстои промяна. Международната политика трябва да се промени. Затова трябва да разчитаме на онези принципи, които са оцелели при всякакви премеждия над 300 години – европейските принципи, стоящи в основата на европейските общества. Всяко друго действие би било в услуга на тероризма и ще доведе до цикъл от насилие.