Велинград живее от водата.
Съдбата на града в ръцете на ВАС

Велинград на бунт срещу добив на волфрам

Агенция Монитор - понеделник, 15-05-2017 - 20:26

Кметът е загрижен, че мината ще замърси водата на града

 

Добив на волфрам от находище на 16 км от Велинград може да замърси питейните и минералните води и да сложи кръст на спа туризма в града, пише в. "Телеграф".

Хората от Велинград, подкрепени от кмета, хотелиери и ресторантьори, както и от различни неправителствени организации и инициативни комитети, са твърдо против проекта, разработван от концесионера „Ресурс 1” – фирма, свързана с КЦМ-Пловдив. Гражданското общество се е организирало и е направило подписка срещу добива на волфрам. До този момент са събрани 11 800 подписа срещу отваряне на мината край село Кръстава. Хората все още си спомнят за замърсяването в следствие на рудодобива в Родопите, за малформациите на деца в селата.

Междувременно казусът се разглежда от Върховния административен съд.

На 18 май ще има заседание на 7-членен състав на ВАС, който ще се произнася по решенията на предходни инстанции. С тях е отхвърлено решението на директора на РИОС-Пазарджик да се спре докладът по ОВОС, докато не се изяснят всички въпроси около концесията – за влиянието върху човешкото здраве и природата.

Административният съд в Пазарджик обаче е сметнал, че директорът на РИОСВ не е заинтересована страна по казуса, решението е потвърдено и от тричленка и петчленка на ВАС.

Има опасност от добива на волфрам да се замърсят водите на Велинград – и питейните, и минералните.

Това коментира пред „Телеграф“ кметът на града д-р Костадин Коев. Колкото и да се съвременни технологиите, те оставят отпечатък върху почвите и водите, добави той.

Кметът на града д-р Костадин Коев

Концесията е предоставена още през 2009 г. от правителството на Сергей Станишев и оттогава насам текат различни административни процедури тя да се задейства. Един от най-важните проблеми е, че през терена на концесията минава събирателна деривация Бистрица. Тя е построена в края на 40-те години на 20-и в. и захранва 60% от водата на Велинград, 15% от водата на Ракитово и язовир „Батак”. Точно там са четирите най-главни водовземания на Велинград. Това означава, че над 75% от концесионната площ е пряко ангажирана с питейната вода на град, който живее от водата и заради нея, коментира адвокат Марин Божков, който е обществен наблюдател на казуса и председател на Сдружение „Програма за достъп до правосъдие”.

Сондажите са на метри от бетонните корита с водата на Велинград. Няма никакъв начин дъждовете да не вкарат в тях всички токсични вещества. Пречиствателната станция няма да се справи с толкова тежки метали. Така водата ще бъде негодна за пиене десетилетия след прекратяване на концесионната дейност.

Това ще бъде пагубно за Велинград и за целия район. В хотелите и ресторантите в града са заети и хора от околните населени места като Ракитово. Ако туризмът във Велинград загине, те остават без работа. Без поминък може да останат и много хора от селата около волфрамовата мина, които сега са заети в селското стопанство. „В Родопите имаме прекрасни условия за биоземеделие, биоживотновъдство, това е и най-богатата на билки планина. Добивът на волфрам ще повлияе отрицателно на качеството на селскостопанските продукти“, смята кметът д-р Коев.

Туризмът и биоземеделието са нашата силна страна, наш приоритет, допълва той като изтъква, че туристическата база във Велинград е 3500 легла, а градът има 76 минерални извора с различен химичен състав и температура на водата.

Още по-опасно е, че наред с волфрама може да се извличат от земните ядра и частици уран.

Тогава ще се стигне до екологична катастрофа, която ще има последици за години напред.

Транспортната схема също е голям проблем. На практика пътят към магистрала „Тракия” през Белово ще бъде задръстен от минаващи десетки камиони в час, което ще доведе до разбиване на настилката и вторично прахово замърсяване в района. Тези прахови частици ще попаднат и в реките и съответно ще замърсят водата и в други населени места.

Адв. Марин Божков

В община Велинград обмислят организиране на местен референдум или търсене на политическо решение за мораториум върху добива на метали не само до Велинград, но и в Западните Родопи като цяло.

Документи изчезват мистериозно

Мистериозно са изчезнали от Басейнова дирекция-Пловдив всички документи за санитарно-охранителните зони на града. Тъй като те са били изцяло на хартия, да изчезне папка не е трудно. Така градът се оказва внезапно месец преди учредяване на концесията не само без вододайни зони, но ги няма и сервитутните права на събирателната деривация, които са собственост на НЕК, коментира адв. Марин Божков.

Същевременно в доклада по ОВОС на концесионера има доста любопитни неща. Твърди се, че в концесионната площ няма питейни води и събирателни деривации. А това е гигантско съоръжение, което представлява огромен бетонен тунел, през който водата преминава. В доклада по ОВОС няма и една дума за това, че волфрамът е вреден, все едно спокойно можем да си мием зъбите с него. Актът, с който РИОСВ-Пазарджик спира процедурата за разглеждане на доклада до изясняване на тези обстоятелства и до произнасяне на Басейнова дирекция за това да се учредят санитарно-охранителни зони, е бил обжалван от фирмата концесионер „Ресурс 1”.

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.