След 10 годишни проучвания

Вкараха смесения език на българите в Австрия в книга

Яна ЙОРДАНОВА - вторник, 10-10-2017 - 13:25

Общността ни там вече достига над 50 000 души

Смесеният език на сънародниците ни в Австрия вече е описан в книга. Автор е доц. д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. Трудът е плод на 10-годишни проучвания и е продължение на проекта „Българската общност в Австрия“, в който участват учени от Института на български език към БАН и от Института за етнология и фолклористика. Броят на сънародниците ни там нараства непрекъснато. През 90-те години на миналия век там живеят около 6 000 българи, а днес вече са над 50 000. „Още през 14-15 век там се заселват първите ни сънародници. През Възраждането пък много млади българи откриват Виена като център за обучение. В момента много институции поддържат българския език. Затова бих казала, че общността ни там е различна от тази в други страни. Тя е подложена на напора на много езикови стихии - и на разговорния немски език, и на книжовния, както и на българския – книжовен и разговорен“, коментира пред „Монитор“ доц. Кочева. При смесения език обичайно се кръстосват различни черти - български и немски. В областта на фонетиката и граматиката връх вземат българските особености, а на лексиката-немските. Резултатът е пъстра лингвистична смесица.

„В областта на граматиката, независимо, че навлизат немски лексеми, те се членуват по български образец. Например: отивам си в хайм-а (общежитието). Щрасенбанът (трамваят) ми закъснява и мн, мн. др. По същия начин стоят нещата при немските глаголи - появява се българска наставка, която ги превръща в хибриди: ауфройм-вам (почиствам), ерпрес-вам (оказвам натиск), бух-вам (запазвам билет) ", обясни експертът.

Доц. Кочева е направила над 100 интервюта с наши имигранти. Интересен факт е, че не само езикавата компетентност, но и психофизичното състояние на българите играят роля при езиковото им поведение - в края на работния ден, напр., сънародниците ни са по-невнимателни към езика си. Тогава в речта им навлизат и много германизми. През почивните дни пък говорят с по-малко немски заемки. „Оказва се, че при „езика“ на сънуването закономерностите са същите – когато са изморени по-често „говоренето насън“ е немско, в края на седмицата – връх взима българският език. Тези фактори оказват влияние и при изразяване на емоции. Когато мъжете искат да използват вербална агресия, посягат към арсенала на българските ругатни. Немските не им се виждат достатъчно цветисти“, каза още доц. Кочева. Опозицията свое чуждо - също намира своето езиково изражение. При съпоставяне след думи като Австрия, Виена следват германизми, след България, наше – български – Австрийският ротвайн не е нищо особено, нашето червено вино за тях е марково или Техният йогурт само напомня българското кисело мляко.

"Най-важният извод обаче е, че езикът на имигрантите ни в Австрия е смесен български език", добави доц. Кочева.

 

 
 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.