Доц. Андрей Чорбанов, ръководител на Отдел „Имунология“ в Института по микробиология към БАН:

Работим по създаването на антиракови ваксини

Яна Йорданова - петък, 13-04-2018 - 08:00

ДНК имунизацията, която създадохме, може да предпази до живот от грип * Тествахме я на мишки, на които прехвърлихме човешки клетки от сливици

- Доц. Чорбанов, заедно с други учени разработвате универсална ваксина срещу грип. На какъв етап сте и от къде дойде идеята?

- Темата е актуална. Грипът е вирус, който засяга милиони хора по цял свят и има изключително силен социален ефект. Това не е заболяване, което предизвиква масова смърт, с изключение на испанската пандемия. Но през последните години има много по-опасни вируси. Само че от грип боледува огромна част от населението и това е причината много учени да работят по този проблем. В същото време грипът е уникален вирус - мутира изключително бързо и на практика може всяка година да боледувате, защото сте възприемчиви. Защото нека все пак да вметна, че има хора, които не се разболяват.

- При условие обаче, че всяка година щамовете се сменят и ваксината е различна, възможно ли е една универсална да ни предпази, и то за цял живот?

- Така е. Но нека уточня, че за момента противогрипна ваксина няма. Много хора вземат отношение по въпроса, говорят публично по темата, без да разбират нищо от темата. Те се базират на теоретични данни и, общо взето, повтарят препоръките на СЗО. Ефикасността на предлаганите в търговската мрежа ваксини до момента е точно толкова, колкото е на кремовете за възстановяване на коса. Бих казал, че става дума за търговски продукт със съмнително действие. Ваксината срещу грип, която се разпространява, не действа. Тя е с микро количество белтък, на който човешкият организъм не реагира. Но пък за сметка на това не е опасна. Мутациите са големият проблем и затова няма реална ваксина. Последните години обаче започнаха да се търсят такива компоненти на грипния вирус, които стават постоянни във времето. Вирусът мутира изключително бързо в тези свои компоненти, които са на повърхността. Това е първото разпознаване от имунната система. Когато обаче той проникне в клетката, тя го разрушава в някаква степен и показва всички негови компоненти, включително скритите. Идеята за този проект започна още преди около 20 години. Но тогава изобщо не ставаше дума за ДНК ваксина, а да се намери средство за насочване на тези вирусни антигени. По това време работехме група учени от няколко държави. След това през 2009 година спечелихме финансиране и започнахме реално работа по генетичната част на този проект с унгарските ни колеги. Приключихме заключителните неща буквално преди 2-3 месеца. Прието е един продукт да не се показва, ако е незавършен, защото при голяма част от научните изследвания, опитите, които са обещаващи в началото, после може да не отговорят на изискванията, които им се поставят.

- Тоест тестовете вече са приключили?

- Приключихме на ниво прототип. Това означава, че сме го тествали на хуманизиран модел - на мишки, които нямат собствена имунна система и в тях прехвърлихме човешки клетки от сливици. Имунизирайки ДНК ваксината, ние проследяваме какво се случва с човешките клетки. Това е последният опит, преди да започнат клиничните изследвания. Те обаче не са наша работа. Научната част е приключена, публикацията е готова и това е, което ние можем да направим. Оттам насетне следва административната част. Първата стъпка е да се направи патент. Това за нас обаче е непосилно и е необходимо изключително финансиране. Ние имаме няколко патента, които сме поддържали с наши средства, защото няма структура в страната, която да каже, че ще поддържа патента, ще търси ползватели и ще плаща такси.

- Какво предстои тогава и кога може да се каже, че може да бъде готова тази ваксина като търговски продукт?

- Положителното при ДНК ваксината е, че се прави много бързо. Не е като класическите, които представляват преминаване през реален патоген. Това е бъдещето и скоро всички ваксини ще бъдат ДНК. Те са най-безопасни и нямат странични ефекти. Няма проблеми като възпаление, автоимунитет.

  • - И тази ДНК ваксина може да ни предпази до живот от грип, така ли?

- Да, би трябвало да е така.

  • - Независимо от щама?

- Може би с уговорката, че покрива всички грипни вируси от група А, те са масови за Европа. Тези от B са в по-малка степен.

- Колко време продължават самите клинични изследвания?

- При ваксините е малко по-различно, защото там се изисква по-дълъг процес. В момента ударно бе създадена ваксина срещу ебола заради епидемиите в Африка и срокът бе максимално скъсен. Преди тестовете продължаваха 8-10 години, а в момента са съкратени до 2-3 години. С ваксините е малко по-деликатно, защото едно е да тестваш лекарство, което се маже или се приема, а съвсем друго инжекционната форма. Там и изискванията са най-високи, най вече по отношение на безопасността.

  • - Но все пак говорим за няколко години?

- Да, става дума за съвсем обозримо бъдеще. В момента не очакваме прототипът да има странични действия. Но докато не минат всички крайни етапи, не можем да кажем, че имаме готовия продукт.

- Има ли някакъв интерес все пак от представители на бизнеса в нашата страна?

- Бизнесът ни е много деен, работим по много проекти, които се финансират от него. Но там сумите, които се инвестират в лабораториите, са в рамките на 15 000-20 000 лева. Само до момента разработването на ваксината струва няколкостотин хиляди лева. За сериозни инвестиции българският бизнес няма капацитет. Няма как една държавна фирма у нас да иска да развива такъв продукт.

- На фона на разработката ви как ще коментирате т.нар. антиваксърски движения, които през последните години набират сила?

- Това са движения на некомпетентните и шумните. Сред тях няма професионалисти от сферата на биологията. Обикновено хората смятат, че прочитайки научно-популярна статия по темата, са достатъчно компетентни да я коментират. Развитите страни по света са намерили начин, по който да разрешат този проблем. Много от ваксините не са задължителни, но пък ако искате детето ви да учи в детска градина или училище, трябва да го ваксинирате. Изключителна грешка е да не поставяш задължителна ваксина. Историята показва какво се случва през годините в неимунизирани популации. Доказано е, че много рядко класическите ваксини имат някакви странични ефекти. Но с тях се спасяват хиляди други трагедии. Мога да покажа статистиките преди въвеждане на масови имунизации в България и Европа каква е била смъртността. Така че от задължителните ваксини няма случайни. Те са плод на дългогодишни изследвания. Най-често доводите на антиваксърите са, че не ваксинират децата си, защото те не се разболяват от нищо. Но това е така, защото живеят сред популация от ваксинирани деца. Но можете да си представите какво се случва в други страни. Учените са високоморални хора, които не биха излъгали за нещо такова. Фактът, че тримата ми синове са ваксинирани, е показателен какво е отношението ми към имунизациите. Смятам, че ваксинацията е най-голямото постижение на съвременната медицина. Последствията от грипа са милиарди в световен план, така че ефектът е многопластов.

- По какви други проекти работите в момента в института?

- Радвам се, че имаме голяма лаборатория, в която работят много млади хора. Винаги развиваме много проекти едновременно. Правим животински модели на човешки заболявания, като опитваме да конструираме средства, с които да насочим имунния отговор в желаната от нас посока. Ние разработваме терапии за автоимунитет, за различни модели на алергия и доста антитуморни ваксини. Това е и най-актуалният ни проект.

  • - На какъв етап са в момента?

  • Проектите вървят добре, резултатите ни харесват, друг е въпросът, че след като се свърши научната част, обикновено идва моментът, за който споменах в началото и трябва да се търси реализация. Така ние, хората на науката, продължаваме да развиваме нещата в чисто научен план. Ако напреднем достатъчно, имаме добра публикация, покажем резултатите на световен форум, това е гаранция, че този проект ще бъде обсъден. На предстоящия Европейски конгрес по Имунология в Амстердам през септември поне шест души от лабораторията ще покажат нашите проекти. Работи се интензивно, конкуренцията по цял свят е голяма, но това ни мотивира. Учените, от една страна, се конкурират, но, от друга - си помагат.

 

Визитка:

 

Роден е на 1 юни 1967 г. в София

Завършва Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” – специалност „Биотехнология – генно и клетъчно инженерство“, защитава и докторска дисертация

Работил е в Националния център по заразни и паразитни болести, като гост-изследовател е специализирал в AZU, Утрехт – Холандия, Тайван и Унгария

Доцент по имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов” към БАН и е гост-професор в Университета в град Ниш, Сърбия

Поет, занимава се и с художествена фотография, участва в различни изложби

Два пъти е носител на наградата „Питагор“

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.