Заради ниското заплащане специалността не е атрактивна за младите колеги

Д-р Николай Андреев, директор на Националния център по трансфузионна хематология: 10 000 кръводарители не достигат у нас

Силвия Николова - четвъртък, 23-02-2017 - 19:16

50 лв. броят на донори от редки групи

- Д-р Андреев, от години се твърди, че кръводарителите в България не достигат въпреки добре организираните кампании. Така ли е?

- От две-три години кръводаряванията в България са около 170 000. От тях 80% са близки на хора, на които предстои операция и се изисква кръв. Много по-спокойни ще се чувстваме, ако броят им стане 180 000 – 185 00. През 2014 г. броят кръводарявания е бил 169 481, през 2015 г. - 168 334, а през 2016 г. - 166 560 души. Те намаляват ежегодно с около 500 – 1000 души. Проблемът е, че не всички хора, които се чувстват обществено ангажирани и биха искали да дарят, могат. Причината е във възрастта и някои заболявания. Освен това в българските училища, за разлика от чужбина, не се разяснява достатъчно необходимостта от кръводаряването, не се формират положителни нагласи у младите хора към този тип безвъзмездно дарителство. Затова когато медиите пишат по въпроса, са ни неоценим партньор. Особено през летните месеци, когато броят на кръводаряванията намалява, а катастрофите и пострадалите в тях са целогодишни. Същевременно заболеваемостта в България дори се увеличава, а това също изисква кръвопреливане. Кръв се взима в 29 места в страната. След това тя се транспортира до 5 центъра, където контролирано се изследва за СПИН, хепатит, сифилис, кръвни групи, анти- и електроцитни антитела, преработва се стандартизирано, поставя се етикет на всеки кръвен продукт и се отпуска за лечебните заведения. Колкото до недостига, може да се приеме и така, и така.

  • - Какво означава и така, и така?

  • - В Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, който е от 2003 г., е записано, че се определя лимит на всяко лечебно заведение, макар и кръвните съставки да са безвъзмездни. Болниците се стремят да увеличат дейността си, а в много от медицинските дейности се изисква лечение с кръв и кръвни съставки. От тогава до сега законът е променян, но не и в тези пунктове. Въз основа на него са направени и съответните разпределения. Например в Националния център по трансфузионна хематология се събира кръвта от цяла Западна България – от Видин до Благоевград. Тя се превозва с наш специализиран транспорт, тук я изследваме и обработваме и се връща обратно в лечебните заведения, от които е дошла. Ако трябва да се изпратят количества в друг център или лечебно заведение извън съответния район, приемащата страна трябва да заплати.

  • - Каква е цената и кой плаща?

  • - Според едно постановление на Министерския съвет плащането е от болницата, която изисква кръвта. Цената е 90 лева за 1 литър независимо от кръвната група. Едно сакче според вместимостта излиза между 20 и 30 лева.

  • - Плащат ли си болниците, когато превишат лимитите, или се презапасяват, като искат бележки за кръводаряване от близките на пациентите?

  • - Налага се и да плащат. Извършват се плащания и в случаите, когато имаме нужда от кръводарител с изключително рядка група. Имаме такива дарители, викаме го и му плащаме. Стандартно се взимат по 450 мл, на човека се дават 50 лева. Полученото от него, независимо в коя болница отива, тя трябва да го заплати на центъра.

  • - Пациентски организации сигнализираха, че ако взета кръв се окаже заразена с някаква болест, тя се унищожава, но не се уведомява дарителят и е възможно той да дава кръв още няколко пъти, без да бъде уведомен, че всъщност е носител на някаква инфекция. Така ли е?

  • - Ние в центровете по трансфузионна хематология не поставяме диагнози, проверяваме кръвта за носителство на една или друга инфекция. За нас е важно дарената кръв да е отрицателна към заболявания и това да я прави годна за кръвопреливане. Когато един тест даде положителна реакция, както казваме ние – реактив, цялата единица от тази кръв се спира и отива под карантина. На следващия ден се повтарят изследванията само за инфекцията, към която е дадена реакция. Уточнява се и съгласно нормативните документи се уведомяват човекът и държавните институции.

  • - Какъв е пътят на информиране?

  • - Ако дарената кръв е положителна, например за хепатит, по закон се уведомяват съответната районна здравна инспекция и личният лекар. Оттам нататък ние нямаме информация какво става.

  • - Какво обаче се случва с хора, които са здравно неосигурени и нямат личен лекар?

  • - Уведомяваме ги. Имаме достъп до масива на Националната здравноосигурителна каса. Ако някой човек не си знае личния лекар или не казва името му, го издирваме по ЕГН-то на дарителя, уведомяваме го с писмо с обратна разписка.

  • - И все пак, ако човек няма свой личен лекар?

  • -Когато някой дава кръв, попълва декларация, в която е посочено, че може да получи резултатите си в самия център или чрез сайта на центъра. Ние сме направили необходимото кръводарителят да провери резултата си, ако се интересува от своето здравословно състояние.

  • - От кои кръвни групи има най-остър дефицит?

  • - На този въпрос не може да се отговори еднозначно, тъй като към конкретната кръвна група роля играе и резусфакторът, и различни други неща. Може да се окаже, че самата група е съвместима с тази на нуждаещия се, но други компоненти да я правят невъзможна за преливане. В България 43% от населението са с група А, 37-38% - от 0, 15 – 17% - от В, 5 – 7% - от АВ. От всички тях 15 на сто са RH отрицателни, 85% RH плюс. След изследване се оказва, че повечето антигени, като кръводарители, само 10 на сто остават RH отрицателни, тъй като 5% от тях имат други антигени, които не допускат според стандартите да се сложи етикет „RH-” и ние ги преливаме на RH положителни пациенти. Съответно остават 10% от дарената кръв, които трябва да се прелеят на 15% от населението. Когато пациентът е AB отрицателен, това означава, че 5 на 100 човека всъщност са AB плюс, един на 100 е AB отрицателен. Когато има кръв, но не такава, каквато е необходима, е страшно. Болниците казват: „Давайте, човекът ще умре“. А ние тук няма откъде да вземем. Две такива ситуации са ме вкарвали мен самия като пациент в интензивното. Искаш да помогнеш, лекар си, а си безсилен. Затова не може да се каже еднозначно коя е най-липсващата група. Това е кръвта от групата, която я няма в момента. Може да се случи да няма дори от най-често срещаната – А плюс. Преди десетина дни в София почти всички пациенти, нуждаещи се от кръвопреливане, бяха от нея, като заредихме болниците, от нея останаха минимални количества.

  • - Как може да бъде решен въпросът с периодичната липса на кръв?

  • - С подкрепата на медиите. Вие сте ни голям съюзник в кръводарителските акции и тяхната популяризация. Редно е държавата да окаже подкрепа на специалистите по трансфузионна хематология. Нашата специалност не е атрактивна за младите колеги, тъй като заплащането е малко. Кръвта като цена не е включена в нито една клинична пътека. Трансфузионната хематология, наред със спешната и психиатричата помощ, са трите сектора, които не се финансират по линия на Националната здравноосигурителна каса, а от Министерството на здравеопазването. Средствата определено не достигат, заплатите са ниски и млади хора няма. Възнаграждението на лекар е 750 лв., а на медицинска сестра - 640 лева. По тази причина в Националния център по трансфузиология и хематология работят предимно възрастни лекари, голяма част от които са пенсионери.

 

Визитка:

- Д-р Николай Андреев е роден през 1954 г. в Омуртаг

- Завършил е медицина в Медицинския университет в София

- Лекарската си практика започва като детски лекар в Хасково

- Впоследствие специализира трансфузионна хематология

- Работил е в кръвния център на Университетската болница „Св. Анна” в София в продължение на 30 години

- През 2015 г. беше назначен за директор на Националния център по трансфузионна хематология

  • Обучавал се е в Швейцария, Великобритания и Германия

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.