Родното Черноморие като безкраен „Сървайвър”

Иван Първанов - неделя, 11-06-2017 - 19:22

Отново е лято и скоро стотици българи ще стегнат багажа и ще се отправят с цялото си домочадие към родното Черноморие. Пестилите през цялата година се надяват с тънката пачка в джоба да успеят да поживеят поне за седмица или десетина дни като бели хора и да си отпочинат от напрегнатата работа. Оказва се обаче, че и тази година българското Черноморие е приготвило за гостите си неподозирани сюрпризи и че пътуването до него и престоят са направо достойни за един истински „Сървайвър”.

Само онзи, който никога не е пътувал от София за Варна по магистрала „Хемус”, не знае каква тръпка е придвижването по нея. В някои от участъците пътят направо може да бъде използван за офроуд на тежки машини - толкова много и толкова нагъсто са зейналите дупки. Сега обаче се оказва, че заради най-после започналите ремонти пътуването до морето се удължава с още един час и вместо за 5-6 часа, със спирките за кафе и фас пауза и с натоварения трафик, за пътуването току-виж отишъл цял един работен ден.

С пристигането на морския бряг обаче се оказва, че изненадите не свършват, а едва сега започват. От Комисията за защита на потребителите официално предупреждават, че част от плавателните атрибути като дюшеци, възглавнички или гумени спасителни пояси и патета може да са опасни. Така че вместо да си почиват и да правят тен, родителите ще трябва да се правят на спасители и зорко да наблюдават пошляпващите си деца в морето, които заради опасните спасителни пояси току-виж започнали да се давят. Някой ще каже: „Е, нали има спасители, на които за това им плащат - да следят да няма инциденти и удавени.” Да, ама според едно друго изследване спасителите на родните плажове все повече приличали не на атлетичния Мич Бюкенън, а на перчещи се старци разбойници, каращи трети пубертет и свалящи младите секситуристки с изтъркани тъпи лафове от времето на Хрушчов и бай Тошо. Изморено и изнервено от проваления плаж, семейството решава поне веднъж по време на почивката да се отпусне, да забрави за кашона с консерви и чантата с краставици и домати, донесени от село, за да не се харчи излишни пари за храна и да си направи густото, като отиде на ресторант. Така де, нали са дошли тук на почивка - да си направят шопска салата могат и в къщи. Тръпнещо от кеф, семейството сяда в ресторанта и зачаква да дойде сервитьорката да им донесе менюто. Десет минути, петнадесет, никой не идва. На съседната маса група руснаци са обслужени още на третата минута, на друга маса сервитьорката кацва при англоговорящо семейство веднага, а при нашенците – никой. Накрая разгневен главата на семейството решава да действа и при следващото прелитане на сервитьорката самоотвержено застава пред нея. „Извинете, ама ще ни обслужите ли?“ Чакаме вече от половин час”, пита той. Младото момиче кисело се усмихва. „Мой шеф казал обслужва първо чужденци. Те оставят много пари, а вие българите пие само бира и брои стотинките”, на развален български с руски акцент нахакано се изрепчва момата и отново изчезва. След минута се връща, хвърля върху масата менюто и отново обръща гръб. След подобна дискриминация, и то насред собствената си държава, на човек изведнъж му се отщява и да чуе повече за българското Черноморие и се заклева, че следващата година ако трябва, ще почива в Нигерия, ако трябва, и насред арабската пустиня. Но никога повече няма кракът му да стъпи в прехвалените български морски курорти, пълни с пияни чужденци, алкохол менте и недовършени строежи.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.