Тема с продължение

Как Пазарджишка област остана само с един биосферен резерват“ Мантарица“ в световната мрежа към ЮНЕСКО?

Диана Варникова - понеделник, 28-08-2017 - 12:04

Община Пещера се отказа от „ Купена“ заради бъдещи инвестиционни намерения. Брацигово-също

Към момента резерват „Мантарица” остава единственият биосферен резерват в границите на област Пазарджик след решение на Общинския съвет  в Ракитово, с което се изказва желание общината да участва в преобразуването на настоящия резерват в биосферен резерват/парк от нов тип. Това съобщиха от местната Регионална инспекция за околната среда и водите по повод информацията, че от световната мрежа на резерватите към ЮНЕСКО служебно е отписан биосферния резерват „ Купена“ над Пещера. От екоинспекцията  в Пазарджик уточниха, че обявяването на биосферни резервати не е затворен процес. Законовата рамка дава възможност във всеки момент при наличие на интерес и готовност от страна на съответните общини да бъдат попълнени изискуемите номинационни формуляри и същите да бъдат представени в ЮНЕСКО с цел обявяване на съвременни биосферни резервати.В тази връзка при наличие на интерес от страна на община Пещера и община Брацигово номинационна процедура може да бъде задействана своевременно. Обществеността в Пещера обаче се обяви „за „ запазването на статута на „ Купена“ в Западните Родопи и поиска от кмета на общината Николай Зайчев да обясни на заседание на ситипарламента на 31 септември как се е стигнало до крайното решение „ Купена“ да отпадне от световния регистър. Повече по темата обясниха от РИОСВ-Пазарджик, откъдето припомнят, че от Министерството на околната среда и водите на 6 октомври 2015 г. е изпратено второ писмо до двете общини Пещера и Брацигово, на чиято територия се намира „Купена“. В това писмо ресорното министерство уведомява общинските ръководства, че биосферен резерват „Купена“ е избран за една от териториите, чийто потенциал за съвместяване с изискванията на Програмата МАВ предстои да бъде проучен. С писмото е предоставена подробна информация за целите на проекта и предвидените дейности, като двете общини са помолени
да окажат съдействие на екипа по проекта.
В рамките на среща, проведена между екипа по проекта и представители на община Пещера, от общината отново са изразили мнение, че е добре да се запази статута на обекта, но същевременно са изказали притеснения, свързани с липсата на инициатива и разбиране от страна на местното население по отношение на концепцията за биосферните резервати, както и по отношение извършването на незаконни сечи и неспазването на режимите на резервата, които биха могли да попречат на процеса. От общината са поели ангажимент да обсъдят допълнително въпроса за съвместяване на биосферен резерват „Купена“ със съвременните изисквания, след което да се свържат с екипа и да ги уведомят относно взетото решение.
В крайна сметка община Пещера така и не прави последващи постъпки към екипа по проекта и не е изразила желание за съвместяване на биосферен резерват „Купена“ със съвременните изисквания, което е станало повод обектът да не бъде избран като една от териториите, за които ще бъдат изготвени номинационни формуляри.Независимо от горното, следва трето писмо от 13.06.2016 г., в което МОСВ отново пише до община Пещера и община Брацигово, като иска тяхното становище относно възможността за включване на цялата или част от териториите им в потенциален биосферен парк „Купена“ с оглед на това, че крайният срок, поставен от Секретариата на ЮНЕСКО наближава и че съществува опасност обектът да бъде заличен служебно от Световната мрежа.
В отговор с писмо от 26 август 2016 г. община Пещера уведомява МОСВ, че намира за нецелесъобразно включването на територията на общината към „преходна“ зона на потенциален биосферен резерват в района на резерват „Купена“. Като основен аргумент общината посочва, че е в процедура по изготвяне и одобряване на Общ устройствен план и че обявяването на биосферен резерват, в чиято „преходна“ зона са включени населените места, би могло да създаде ограничения за осъществяване на бъдещи инвестиционни намерения на територията на общината. Подобен отговор дава и другата община – Брацигово, в чиято територия също попада резерват „Купена“.
Писмото на общините Пещера и Брацигово е повод България за поиска заличаването на биосферен резерват „Купена“ от Световната мрежа на биосферните резервати, както и заличаването на биосферените резервати „Дупката“ и „Камчия“, за които също са получени отрицателни становища от съответните общини. Съответно на своята сесия Съветът по Програмата е взел решение да оттегли (изключи) от световната мрежа биосферните резервати от „стар“ тип – „Камчия“, „Купена“ и „Дупката“ поради несъгласие от страна на съответните общини на тяхна територия да бъдат обявявани подобни обекти.

Програмата „Човекът и биосферата“ (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО в началото на 1970 г. като междуправителствено научно начинание за подобряване на отношенията между хората и тяхната естествена среда. България се присъединява към Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (МАВ) през 1977 г., обявявайки 17 обекта, което я превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа. От тези 17 обекта в границите на област Пазарджик имаше 3 биосферни резервата:

„Дупката” в границите на Община Батак

„Купена” в границите на общините Брацигово и Пещера

„Мантарица” в границите на Община Ракитово

През 1995 г. се приема нова концепция за биосферните резервати, наречена Севилска стратегия. Според тази стратегия всеки биосферен резерват трябва да има три зони - сърцевинна, която е строго охраняема територия; буферна, която обикновено заобикаля централната зона и служи за провеждането на дейности, включващи природозащитно обучение, рекреация, екотуризъм, и преходна зона (за развитие), която може да включва различни селскостопански дейности или управление и устойчиво развитие на ресурсите на територията и задължително трябва да включва населени места. При липсата на един от трите елемента обектите от световната мрежа на биосферните резервати биват заличавани като неотговарящи на съвременните изисквания за зониране и функции.

Нашите биосферни резервати, обявени по стария ред, имаха определени само сърцевинна и буферна зона, поради което подлежаха на заличаване от списъка на ЮНЕСКО.

Включването на територии в преходната зона на биосферен резерват/парк не налага никакви допълнителни ограничения и режими върху тези територии. Включването на дадена община в потенциален биосферен парк не води и няма да доведе до промяна в параметрите на Общите устройствени планове (ОУП).

Наличието на биосферен резерват/парк от съвременен тип в дадена община би могло да донесе следните потенциални ползи:

- Международен престиж на територията;

- Това са предпочитани места за отдих и туризъм, защото в тях са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин;

- По-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;

- Възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на парка чрез структурата за съвместно управление;

- Нови възможности за работа и развитие на района - съживяване на икономиката и развитие на екотуризъм, земеделие, животновъдство и др.

Дали местните общности ще се възползват от тези възможности зависи изцяло от съответните общини.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.