Дъщерята на Че Гевара-Алейда:Има много съвременни герои, но ние не ги познаваме

Гергана Николова - петък, 17-11-2017 - 19:00

Татко беше човек, който не харесваше лошото възпитание. Беше много справедлив * Не позволяваме да използват образа на баща с комерсиална цел

-Госпожо Гевара, това е третата Ви визита у нас. Как се е променила България от 1985 г. досега?

- Последните два пъти, когато идвах тук, бях поканена на събития, свързани със солидарността с Куба. Това са много важни европейски събития и не съм имала никакво време да разгледам страната. Дано този път успея да се откъсна за малко и може би ще видя нещо, ще посетя Пловдив и Варна. Хубавите спомени, които пазя от 1985 г. са няколко. Разходихме из различни места, но най-голямо впечатление у мен оставиха цветята. Много, много цветове. Бях с работници, бях с професионалисти от здравеопазването. Не мога да кажа нищо друго, освен че чувствах радост. И много нежност и топлота към мен. Всеки път, когато съм идвала в България, единственият ми проблем е езикът. Разбира се, бих се чувствала прекрасно, ако можех да говоря български и да пея вашите песни, и да танцувам танците ви. Защото имате много силни песни. Понякога дори не разбирам какво се пее в тях, но така ме вълнуват! Повечето българи, които познавам, с лекота изразяват чувствата си и по това много приличат на моя народ.

Имам и друг много хубав спомен от бригада в Перник, която беше кръстена на баща ми – Ернесто Че Гевара. Един от членовете на бригадата беше именно той. Всички там изпълняваха нормата на още един човек, неговата. И в края на месеца този човек, Че Гевара, получаваше заплата. А тези пари отиваха към международната солидарност. Това ми даваше възможност да чувствам, че е жив и че работи с една бригада работници – беше тук, в България.

 

- Какво Ви предстои през следващите дни в страната?

 

 - Ще говоря за Куба, за моя баща и ще видя дали мога с нещо да помогна в дискусиите, които ще се проведат. Както и дали ще имам възможност да опозная още малко съвременната България. В петък, например, бях в парламента и трябваше да изчакаме, защото вървеше гласуване. Оттегли се един председател на парламента, избраха друг. А аз се оказах там! В какъв момент дойдох! Но всичко беше спокойно, без проблеми – много добре се държаха депутатите.

- Тук сте по повод третата Среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа. Какъв е балансът и може ли да се намери такъв между Куба и САЩ?

 

- От наша страна няма никакъв проблем. Ние не приемаме никакви условия от нито една държава. Независим народ сме. Никой не може да ни поставя условия и да ни осъжда за това. Ще продължим да сме едно социалистическо общество, защото това е единственият начин, който сме намерили за разрешаване на нашите проблеми и да живеем с достойнство. Научили сме се да живеем с тази блокада. Много е трудно, но не е невъзможно. Нито сме загубили желанието си за живот, нито радостта си от живота.

 

- Тази година се навършват 50 години от смъртта на баща Ви. Какъв беше той?

 

- Много малко спомени имам. Например, една вечер той получи кашони с книги и аз исках да видя какво има. Тогава той ме видя и намери една книга, в която имаше картинки. Беше някаква архитектурна книга, но имаше хубави картинки и той ми я подари. По някакъв начин се опитваше да има книги за децата. Казваше, че трябва да започнеш да четеш веднага, след като се научиш на азбуката. Татко беше човек, който не харесваше лошото възпитание. Беше много справедлив. Понякога майка ми, която е педагожка по образование, не беше съгласна с него.

 

- Определят го като последния герой, готов да жертва живота си за каузата, в която вярва. Има ли днес герои и какви са измеренията на съвременния героизъм?

 

- Има много герои, но много от тях не познаваме. Имах честта да науча историята на много такива хора. Например, има един ливанец, който е бил убит от израелци, който се е борил за идеалите си. Бил е много смел човек. Аз уважавам много това, когато хората са последователни в това, което вярват. Щеше да ми бъде приятно да опозная този човек, ако беше жив. Запознах се и с едни мъже, много смели, но заради културата или религията им, не можех нито да ги прегърна, нито да ги разцелувам. И все пак ги попитах „Добре де, не може ли все пак да ви дам една целувка“, а те всички се изчервиха. На тях им е забранено от религията, но това е моят начин да изразя моето уважение за тяхната смелост, за техния морал. Имам също честта да познавам страхотни, изключителни жени. Има една мъничка, слабичка алжирка, която наричат „алжирската майка“, защото помага на деца сираци. Това е изключително впечатляваща жена. Борила се е още по времето на френската окупация на Алжир, била е осъдена на съд. Но чрез демонстрация обществото е успяло да я спаси. Има хиляди мъже и жени, чиито истории за нещастие не познаваме или познаваме малко. Не знам дали сте чували за историята на един свещеник, който се казва Камило Торес. Той умира защитавайки с оръжие своите идеали. Той е един свещеник-партизанин, колумбиец е. Това са прекрасни хора, които просто не сме имали възможност да опознаем. Но за щастие съществуват и са тук.

 

- Образът на баща Ви често се използва като символ на революция, но попадали ли сте на ситуация, в която той е използван в подкрепа на позиция, която коренно се различава от неговите виждания за света?

 

- Най-често съм виждала лика му използван за комерсиални цели. В Германия, например, го използваха за реклама на очила. Пък баща ми само веднъж в живота си е използвал очила, и то – защото лекарят е бил сгрешил, казвайки че му трябват. От друга страна, нямат право да използват образа на баща ми за такива неща. Има един бразилски дизайнер, на когото веднъж му дойде „брилянтната“ идея да направи бельо с образа на баща ми. Ако искаш някого на бельото си, сложи си собствената физиономия, защо използваш тази на баща ми? Мога много да говоря за това, винаги се възмущавам от подобни ситуации и не позволяваме да използват образа на баща ми по този начин. Не искаме пари, искаме уважение. Това е най-важното.

 

- Имате ли право да забраните на тези хора да експлоатират образа на Че? Колко често Ви се налага да го правите?

 

- Във всяка страна има различни закони и адвокати. А Центърът за изучаване на Че Гевара няма толкова пари, че да контролира всичко това, което се случва по цял свят. Затова много пъти използваме организации на солидарността, които ни сигнализират, че има такива случаи. Например – вино с лика на баща ми, цигари, бира. В тези случаи чрез организациите ние ги съдим. Това не може да се позволи.

 

- В Куба разработвате ваксини срещу различни видове рак, в същото време здравеопазването е безплатно. С цената на какво се постига това?

 

- Преди всичко общественото здравеопазване в Куба има много важна характеристика – то е напълно безплатно. Затова е достъпно за целия народ. Ние, лекарите, си даваме сметка, че превенцията на една болест е по-лесна, отколкото нейното лекуване. Лекарите сме научили много в международните мисии, защото ние не само отиваме да помогнем, но и да научим. Ако имах привилегията да бъда с родилките кичуа (племе в северен Еквадор – б.а.) преди да отида в Никарагуа, сигурно първото раждане, което приех там, щеше да протече много по-добре. Защото аз не знаех какво правя тогава, нямах практика. Слава Богу, при първите не почина нито едно дете. След като вече съм приела 100 раждания, имам много повече опит. Научих се да ценя цикъла на живота, да не се стресирам от едно раждане – то е физиологично, нормално. Ще ти разкажа за друг начин за виждане на живота. На една испанка се случи да отиде да работи в Африка. Тя завърза добра връзка с тамошните жени. И една от тях я пита „Ти омъжена ли си?“. Тя отговаря, че дори не обмисля да има съпруг засега. Следва въпросът „Имаш ли къща?“, испанката отговаря, че живее под наем. „Имаш ли крава“ - тя отново отговаря отрицателно. А африканката я поглежда и казва: „Ти си много бедна!“ Това е съвсем друг начин да цениш качеството на живот и ние трябва се учим повече от тези автентични народи. Повече да се наслаждаваме на това, което имаме. Но преди всичко, да пазим средата, в която живеем.

- Запозната ли сте със състоянието на здравеопазването в България?

 

- В този момент, не много. Бях в Обединеното кралство преди дни и там има може би най-доброто в света здравеопазване. Сега обаче го губят. Това не съумявам да го проумея. След като те са живели в една реалност, в която са видели, че подобна система е възможна, защо са я загубили? Не можем да си го позволим. Това са неща, които са извоювани от работническата класа. Не можеш да позволиш да ти отнемат нито здравеопазването, нито образованието, нито достойнството. Това са неща, за които трябва да се бориш.

 

- Имате ли някакъв ярък спомен с Фидел Кастро?

 

- Много са! Целият ми живот е свързан с него. Била съм само на 4 месеца, когато баща ми е бил ранен, куршум го одраскал по врата. И майка ми отива да го види, той се намираше далеч от нас тогава. Затова тя ме остави в къщата на Фидел. Искам да кажа, че при първите бомби, които паднаха в Хавана, започнах да плача. И казват, че Фидел е дошъл, гушнал ме е, аз съм се напишкала и съм се успокоила. На сватбата ми чаках до 23,30 ч. защото не можех да си представя да се омъжа без моя чичо. Продължавам да наричам Фидел „моя чичо“. Той имаше среща тогава с последния президент на Югославия и аз казах, че няма да се венчая без него. Това беше семейно тържество, не бяхме повече от 30 души. Най-после се появи чичо ми... с президента на Югославия и цялата му свита. Леле, какво се случи! Голяма лудост беше! Когато се роди първата ми дъщеря, той искаше да я кръстим Виктория. Преди това обаче се бяхме разбрали със съпруга ми, който по това време не беше в Куба, да я кръстим Естефания. И не можех да го променя. Фидел много се разочарова и каза „Дано детето не вземе характера на майка си“. Когато се разведох с кого мислите си говорих – отново с чичо си. Винаги е бил до мен – в най-щастливите и в най-тъжните ми моменти.

 

ВИЗИТКА:

Алейда Гевара е най-голямата дъщеря на прочутия латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара от втория му брак с Алейда Марч.

56-годишната педиатърка е у нас по повод третата Среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа.

За първи път тя пристига в България през 1985 г., а с какви впечатления е останала тя от страната ни и какви спомени пази от легендарния си баща и Фидел Кастро, четете сега:

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.