Когато в медицината 2+2 не винаги е 4

Яна ЙОРДАНОВА - четвъртък, 13-07-2017 - 21:00

Годината беше 2013-а. Официално бе съобщено, че у нас е настъпила криза за лекари и медицински сестри. Положението беше толкова драматично, че болници буквално се състезаваха да привлекат кадри. Повечето обаче предпочитаха да се реализират навън. Заради липсата на добро финансово заплащане, заради липса на кариерно израстване, но и защото не се чувстваха оценени. А лекарят е човекът, от когото зависи животът ти. Това е една от малкото професии, на които си отдаден денонощно. Защото е мисия, отговорност, но и страст. И днес сякаш най-сетне чухме добрата новина - все повече медицински сестри решават да останат у нас, а не да избягат. Чак се запитах защо се е променила тази тенденция. В първия момент се зарадвах, но и се учудих. Учудих се, защото в същото време стана ясно, че още един нахалник си е позволил да вилнее в болница и да напада акушерка. Поредният. Вече дори им изгубих броя. Та само преди няколко дни друг преби медицинско лице. Искал плацентата на бебето си, и то веднага. Въпреки условията, въпреки спазването на стандартите. Как може някой да му откаже и да изпълни прищявката му веднага. Нищо че точно тези хора са помогнали на бял свят да се появи живо и здраво детето му. Явно плацентата му е била по-важна. Сега друг си позволи агресия. Утре сигурно това ще се случи отново. И в същото време се питаме как така оставаме без тия лекари и медицински сестри, как им хрумнало да напускат страната. И вярно ли е, че вече избират да останат у нас? Чак се питам защо - нима някой ги оценява, нима не ги е страх да отидат на адрес, защото пак някой ненормалник може да нападне линейката? Парадокси български, и то в лабиринта на здравеопазването ни. Система, която години наред се реформира, а пък все лекари и пациенти не остават доволни и не могат да намерят пътя към себе си. Не могат да зашият нишката на доверието, онази, която се скъса преди много години. А в медицината не винаги 2+2 прави 4 и това го знае много добре всяко медицинско лице. Трудно е. И как няма да е така, след като непрекъснато болници предупреждават, че може да хлопнат врати заради липса на пари, заради липса на кадри или пък техника. Останаха малко, затова нека ги пазим. Или поне да ги уважаваме. Защото утре няма да има кой да лекува нашите деца. Пък дано е вярно - надявам се, че е така и че са издадени само 181 удостоверения за работа в чужбина. Може пък да са решили да останат. Въпреки всичко. И на инат. Нали Хипократ беше казал, че лекарят вижда страшното, докосва се до неприятното и от чуждите страдания си доставя собствени грижи. Защото май е вярно, че да упражняваш медицинската професия, не е нищо друго освен да виждаш нещастието на другите и да изтърпиш своето.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.