Снимка: Булфото
След смъртта му остават стотици шлагери, написани персонално за най-големите български певци

Звездоброецът Тончо Русев

Иваничка Кючукова - събота, 14-04-2018 - 09:00

Открива за голямата сцена Нели Рангелова и „Ритон“

Има шепа хора, които идват с мисия да оставят следа. Има шепа хора целунати от Господ с талант, който да раздават. В тази шепа удобно седеше големият български композитор Тончо Русев. След себе си остави много – не само песни и красива българска музика, остави много хора, които през повече от 40-годишната му кариера, хващаше за ръка и извеждаше най-отпред. Показваше ги. Излъскваше и шлифоваше таланта им, както бижутер – диамант. Твореше и броеше звезди.

И всички тези големи изпълнители продължават да говорят за Тончо в сегашно време, въпреки че на 10 април той пое по пътя на незабравата. Всички го описват с еднакви думи – човек с уникално чувство за хумор; творец, който винаги е писал музика адресирано, с отношение към певеца; наблюдателен, прецизен, перфекционист; ценител на големите поети. „Никога не правеше ей така песен“, категоричен е Васил Найденов, който и до днес пее по участията си в България и чужбина големите песни на Тончо като „Телефонна любов“, „Дали е така“, „Чудо“, „Музиката му, въпреки модите, въпреки че почти не се пуска българска продукция в ефир, е жива. Малко хора знаят, че той е великолепен музикант и тромпетист. За съжаление композиторите и аранжорите остават в сянка. Да, важно е къде ще отиде песента и какво ще излезе на финала, но е много важно и какъв е материалът, а при Тончо беше бая сложен. На пръв поглед е много елементарна песничка. Но най-простите неща са най-сложни“, разказва за дългогодишния си приятел Кеца.

И докато за най-големите естрадни звезди – Васил Найденов и Лили Иванова, Тончо Русев е бил спътник и партньор в музикалните начинания, за друга част от златното поколение той е откривател. Едно от имена, което вече дълги години стои здраво на естрадната сцена, Нели Рангелова си спомни с умиление за Маестрото. „Като човек е много мил, много внимателен. Той беше първият, който ми предложи да работи с мен след Златния Орфей. Дори думите му бяха:

 

Ще направя от теб втора Лили Иванова

 

Но аз тогава бях пленена от младите автори като Стефан Димитров, Александър Бръзицов, Кристиян Бояджиев и реших, че трябва да следвам пътя си с хора, които имат друго музикално мислене. Понякога съм казвала, че ако го бях послушала може би щях да имам много запеваеми хитове, но аз предпочетох по-сложните, по-трудните песни“, разказва певицата. За нея големият композитор пише само две песни „Златен мой“ и „Сбогом, лято“ и твърди, че Рангелова е единствената, на която не знае как да угоди. Всъщност той я открива през 1976 г. на един фестивал за художествена самодейност в Монтана. Като жури ѝ присъжда златен медал и запомня младото момиче. Години по-късно, сам той ѝ припомня тази първа среща и между тях се заражда истинско приятелство.

Безспорно едно от най-дълголетните музикални партньорства на Тончо Русев е с Катя и Здравко от

 

Ритон“, които също открива и окуражава за голямата сцена

 

Още като студенти двамата се колебаят дали дуетът им ще е успешен и намират връзки да се консултират с вече известният композитор. Не само ги чува и харесва, а ги взима под крилото си и продуцира първия им албум. „Изключително наблюдателен и сетивен. Спомням си първата ни среща - аз свирех на пианото, Здравко прав до мен, а той седнал в ъгъла и ме наблюдава. Изслуша ни и ми казва: „Ти знаеш ли, в маниера, в лицето, в начина, по който си мърдаш устата, много приличаш на Йорданка Христова“. Години по-късно разбрах, че с Данчето сме трети братовчедки“, разказва за първия си досег до Маестрото Катя от „Ритон“. След като започват да работят заедно Тончо ги запознава с Иван Кутиков, който да им бъде персонален аранжор и да се занимава с пианото. Така елегантно и неусетно композиторът създава един от най-здравите творчески екипи на 80-те. „През първите три години и преди да излезе дебютната ни плоча той непрекъснато се интересуваше от нас. Първите му думи бяха: „Вие трябва да направите материална база. Искам да сте лъскави. Хората трябва като ви видят на сцената да блестите и да осъществявате техните мечти, защото

 

една звезда е реализираната мечта на всеки почитател

 

Никога няма да забравя този съвет“, разказва разпалено Здравко. След като получават първите си насоки от него заминават за Полша да поработят и да се позамогнат. А още с прибирането си идва покана от „Балкантон“, издействана не без огромната помощ на Русев. „Той ни извика и каза: „Написал съм ви две песни“. Беше написал дори двугласите ни, до такава степен ни познаваше. Той е един учебник. Силно критичен. В момента в който каже: „Ей, страхотно сте я направили тази песен!“, в следващия казва: „Обаче...“. Никога не те оставя да се успокоиш. Дори леко да се обидиш като осмислиш разбираш, че това е човек, който държи нивото на амбицията ти винаги на макс“, не може да спре емоцията си силната половинка на „Ритон“, а Катя допълва, че с лекота може да разказва за Тончо до сутринта.

Първият им албум вече е в продукция и прохождащият дует записва ли записва. Идва ред да направят и втората песен, която Тончо им дава, но вместо нея получават нов урок, за който ще са благодарни цял живот. „Втората песен беше „Някога, но не сега“ по стиховете на Найден Вълчев. „Има недолюбени толкова момичета,/ има долу в бъчвите толкова горчив пелин“. Страхотен текст, но ние бяхме на по 20 години и като чухме бъчви и пелин казахме на Иван Кутиков: „О, не, не, Иване. Никакви бъчви. Много ни е неудобно, но се отказваме от тази песен. Помоли Тончо да ни напише друга“. Като отишъл Иван Кутикув и му казал това, Маестрото отговорил: „Кажи им, че ако не изпеят тази песен много ще сбъркат и ще съжаляват!“ Изпяхме я и само едно голямо „Благодаря“ можем да кажем, че тогава неговият авторитет ни повлия и направихме „Някога, но не сега“ своя, а тя се превърна в най-големия ни хит заедно с „Джалма“, спомни си Катя.

Дългото партньорство в музиката създава и много силно приятелство между тях и си ходят често на гости. Забавляват се заедно, особено в по-младите години, а Тончо и прословутото му чувство за хумор го правят душата на компанията. Но той е и истински ментор за младите, а съветите му звучат актуално и днес. „Като всички млади изпълнители се увличахме по звездите от световната сцена, харесвахме соул музиката, опитвахме се да им подражаваме. Като студенти си имахме идоли, но той ни казваше: „Това си го слушайте вкъщи, но трябва да седнете на масата на българина, не трябва да бягате от българското звучене, от това, което ще хареса родната публиката“, разказва Здравко.

 

По времето на социализма имаше капиталистически поглед върху шоубизнеса

 

допълва го половинката му. „Малко хора знаят, че той е перфектен аранжор. Много могат да композират, но малко могат да композират и аранжират едновременно. Цялата оркестрация е в главата му, как ще звучи всеки инструмент, цялата хармония. Всичко това сега го прави компютър, а той не работеше с компютър. В 90% от случаите като ни дадат песен е просто една мелодия, даже няма разписан втория глас. А Тончо ни я даваше не само на два гласа, но и в тоналност. Почти никога не сме сменяли нищо, така ни уцелваше“, спомнят си дует „Ритон“. Те са и последните изпълнители, реализирали песен на Маестрото. Парчето се казва „Безумна любов“ и е включено в юбилейния им албум за 40 години на сцена. Събитието е придружено и с голям концерт в зала 1 на НДК в края на 2017 г. По това време здравето на композитора вече не е завидно и той им се обажда с една молба – няма да може да присъства на шоуто, но ги моли да обявят, че тази последна песен посвещава на спътницата в живота му – съпругата му Елена.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.