Божията милост и човешката глупост

Васил Нанчев - понеделник, 03-07-2017 - 18:26

Среднощните градушки накараха едни от нас да си спомнят стихотворението на Яворов, други се молят да не им се строшат джамовете на хората, а трети просто стискаха палци да не останат без реколта като героите на поета.

Фактът си е факт - почти две десетилетия след началото на новия век у нас нещата са отчасти в първите години на миналия. Половината от обработваемата земя у нас е беззащитна срещу градушките. На изток от линията Сливиен - Плевен земеделците се надяват на божията милост. Да е суша или киша, все някакъв сорт издръжлив на безводие или блатясване ще се измислят учените, но срещу градушка не става толкова лесно. По-богатите фермери слагат предпазни мрежи на овощните си градини, но на нивите с пшеница или царевица ще излезе прекалено скъпо, а и никой по света засега не го прави.

Любимото оправдание на държавата (независимо от окраската й), че няма пари да се правят нови полигони. В същото време в безумни мегапроекти бяха заровени милиарди. Естествено всички тия суми се плащат от нашите данъците и още дълго ще тежат на хазната.

А за изграждането на ракетните площадки или купуването на самолети за борба с градоносните облаци се изискват не повече от процент или два от изпарилите се от мегапроекти пари и ограбването на голям трезор, за който банковият ни надзор разбра от медиите. Друг е въпросът обаче дали ще се намери кой да работи на въпросните полигони, да следи на радара откъде идва градушката или да се качи на самолета, за да „обработи“ облаците и ледените парчета да не поразят нивите на хората. В момента работещите на полето от Агенцията за борба с градушките вземат дребни стотинки. Дори софтуерните специалисти на радарите са на 500-600 лв. заплата, а работата изисква не само висока квалификация, но е и отговорна. Почти като на хората от РВД, задаващи от земята курса пътническите самолети. Само, че пазещите реколтата по полето взимат 7-8 пъти по-малко. После се чудим защо на терминал 2 на софийското летище е пълно с млади специалисти, заминаващи в по-богатите и по-уредени страни.

Тепърва трябва да се намери и схемата за заплащането на опазването на селскостопанските площи от градушки. Фермерите се дърпат и не искат да дават своя дял, както това става в Западна Европа. От земеделското министерство се канят да изучават чуждия опит и да намерят оптималния вариант. И така, докато чакаме, всяка година напролет преди да започне сезонът на градушките работещите на полигоните се чудят как ще вържат двата края със минималните си заплати. По-младите си купуват еднопосочен билет за чужбина, а останалите - в повечето случаи си траят или протестират за дребни увеличения, които удръжките изяждат.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.