Проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите:

Университетите ни не са много, но трябва да свием специалностите

Мила Мишева - вторник, 10-10-2017 - 18:29

Не може с лека ръка да се закриват и сливат създадени вузове * Около 35% от студентите от Минно- геоложкия университет отпадат

- Проф. Тотев, според препоръка на ЕК университетите у нас трябва да се намалят от 52 до 10. Съгласен ли сте с това становище?

- В последните повече от 15 години по различни причини искаха да ни обединяват, да сливат университети и т. н. Но до този момент, слава Богу, нищо такова не се е случило. Що се отнася до изказването на проф. Люк Соте, то е само препоръка. Не знам как и от кой е изготвен анализът на Европейската комисия. Ако говорим за брой университети на базата на население на определена държава, разполагам със справка, според която в Германия има 340 университета. Това означава по едно висше училище на 237 600 човека, а в Испания висшите училища са 105 на 422 933 души.

 

- Люк Соте обаче посочи друг стандарт, според който на един университет се падат 1 млн. жители, което означава,че в България трябва да има около 7 висши училища...

 

- Това не е вярно, аз вече ви казах данните за определени държави. Още повече че българските университети са автономни, а автономията включва доста неща. И не виждам смисъл от това някой друг да ни казва колко университети да имаме. Друг е въпросът, че много от висшите училища обучават по неприсъщи за дадения университет специалности. В около 30 университета има икономически факултети, правните факултети са между 12-19, а национална сигурност има поне на 10 места. Стигна се дотук, защото броят на студентите са определяли субсидията. И в момента е така. И трябва да се фокусираме върху това къде се реализират висшистите на университети, които обучават по неприсъщи за тях специалности. Какви преподаватели обучават по тези неприсъщите специалности. В това е разковничето.

 

- А защо цялата академична общност така се дърпа от сливането и намаляването на университетите, при положение че от години незаетите места за първокурсници са хиляди? Въпрос на пари ли е?

 

- Това е така, университетите са с незапълнен план-прием. Създадени вузове обаче няма как с лека ръка да се закрият или сливат, защото имат своята специфика. Давам пример с Минно-геоложкия университет, на който аз съм ректор. Ние сме единственото висше училище, което дава кадри за добивната индустрия на България. С кои други колеги можем да бъдем в един екип? Със Спортната академия или с Лесотехническия университет, или пък с Химикотехнологичния, който има съвсем друг профил. Да вземем например техническите университети - един в София, един във Варна, Габрово, Университета в Русе, как териториално да се обединят?

 

- Как тогава виждате реформата във висшето образование и преодоляването на кризата, при която предлагането на места е по-голямо от търсенето, просто няма конкуренция?

 

- Предлагането е по-голямо от търсенето, защото университетите заявяват много места, а знаем колко са завършващите. Отделно се кандидатства и в чужбина. Извън страната се реализират и най-добрите, тези, които са завършили български университети, но заминават, за да търсят своето щастие. Причината е, че там получават по-големи заплати. Нека се спрем на медицината - най-скъпо струващото обучение в страната подготвя достатъчен брой лекари и в същото време у нас има недостиг на медици, защото завършвайки, те заминават в чужбина. И никой не може да ги спре. Не сме толкова богата държава, че да инвестираме в образование, което се консумира на Запад. Там трябва да търсим причината – кое не задържа младите у нас. Също така трябва да престанем да откриваме под различни форми колежи и филиали, та и частни висши училища. Желанията на кметовете е да имат университет. Не може обаче във всеки град да има висше училище. Има центрове, където студентите могат да се обучават, университети с традиции. Университетите не са много на брой, но трябва да свием максимално специалностите, в които се предлага обучение, и всяко висше училище да обучава в тези професионални направления, в които е силно. Така виждам решаването на проблемите.

 

- А мислите ли, че трябва да се завишат и изискванията за вход?

- Когато аз кандидатствах, за едно място се конкурираха десетки души. Сега просто липсват кандидати. Но ако спрем да обучаваме по неприсъщи за дадено учебно заведение специалности, нещата ще си дойдат на място.

 

- А вашият университет обучава ли по неприсъщи специалности?

- Не, ние обучаваме само по това, което е необходимо по добивната индустрия.

 

- Кои професионални направления според вас са най-раздути?

 

- Администрация и икономика, право. Исторически във времето ръководствата на университетите са се старали да привлекат повече на брой студенти, за да получават по-голяма субсидия. А след това къде отиват тези висшисти – да работят като сервитьори и пикола. Няма смисъл от толкова много икономически специалности. Има УНСС, има Академията в Свищов, Икономическия университет във Варна. Това са висши училища с традиции, с преподаватели, а защо трябва да се изучава и в Габрово, и в Шумен, и т.н.?

 

- Каква е вашата равносметка от тазгодишната ви кампания, успяхте ли да запълните всички места?

 

- Не сме успели, но това не означава, че годината е лоша. Ние сме запълнили около 86% от местата. Миналата година бяхме около 78%. Така че при нас идват хора от регионите с развита минна индустрия – около Марица, Златоград, Мадан и др. Защото завършвайки, те веднага имат реализация.

 

- Имате ли чужди студенти?

 

- Малко, може би са около 30. Имаме студенти от Молдова, от Украйна, от Македония. Спецификата на нашия университет обаче не предполага да дойдат много студенти от чужбина.

 

- Имате ли отпаднали студенти?

- Между 30-35% отпадат. Ние сме малък университет с традиции и при нас наистина залагаме на качественото обучение.

 

Визитка:

Роден е на 12.11.1954 г.

Завършил е Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“

През 2011 година става професор

От ноември 2011 година е ректор на Минно-геоложкия университет

В момента е председател на съвета на ректорите

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.