Висша математика за кръчмари

Силвия Николова - четвъртък, 09-02-2017 - 19:00

Баш кръчмарски сметки си правят някои нашенци, станали собственици на шикозни старинни сгради, без да са мръднали дори пръста си. Благодарение на едното роднинство, често пъти без да познават дори родовите си корени, те са горди реститути на паметници на културата. Въпросните красиви сгради са построени от прадедите им или от някой незнаен за тях, но от родата – човек с пари, но и с усет към красивото. Всъщност с последното повечето наследници не могат да се похвалят. Нагледен пример са уличките на стария Несебър – ресторанти, кафенета, дюкянчета с размери колкото да влязат двама – трима клиенти.

Няма нищо лошо в това да си собственик на красива сграда и да изкарваш от нея пари. Но когато тя е паметник на културата, отговорността към функционирането и опазването й се различава напълно от тази, която човек има към панелката си в крайния квартал. Старинното здание може да бъде много доходоносно, ако притежателят му знае как да прави бизнес. То обаче изисква и много разходи за поддръжка, защото на прадядовата къща не можеш да направиш ремонт така, както на теб ти харесва. Необходимо е да се допиташ до съответната архитектурно-устройствена комисия в общината или директно в Института за паметници на културата. За сградата на паметници на културата не можеш да минеш с по-евтина дограма, тъй като тя ще дисхармонира на цялостната визия. Ще се наложи собственикът да се бръкне с дървена и то одобрена и като материал, и като нюанс от специалистите. И подът не може да бъде застлан с теракот, пак по същите причини. С други думи, искаш ли да изглеждаш в очите на околните аристократ, опитай се да се бъдеш такъв. Тоест спазвай законите, колкото и трудно да се получава това при хора, които не са научени на обноски от малки. Към проблема се прибавя и фактът, че нашенецът е отучен да мисли в обществен план, резултатът е налице – цели улици с рушащи се, някога красиви сгради. Има ги във Велико Търново, в Русе, във Варна. Защото той иска бърза и лесна печалба. Каква ти тук висша математика, като може да се мине и с кръчмарската сметка. Тя обаче, по правило всякога излиза твърде солена.

Заради тънки сметки с твърде голяма доза нехайство, в началото на 80-те години държавата ни загуби собствеността върху няколко емблематични за историята ни паметници на културата в Истанбул. Сред най-значимите са метохът, българската болница, построена от Евлоги Георгиев и семинарията. Всички те не бяха ремонтирани от десетилетия, социалистическите управници не си бяха дали труд да планират средства за поддръжката им. Според законите на Турция за вакъфските имоти, когато те не се поддържат, се отнемат от собственика в полза на държавата. Такава законова норма има и в нормативните уредби на почти всички европейски страни, включително и на нашата. Законът за културното наследство на България също предвижда отнемането на сгради паметници на културата, ако те не се поддържат във вид, одобрен от съответните оторизирани институции. Прилагането му обаче в частта за глобяване и отнемане на имущество е по-скоро изключение, отколкото правило, въпреки многобройните зарязани на произвола на стихиите сгради. Тютюневите складове в Пловдив пустееха с десетилетия преди да изгорят. Затова разпореждането на варненския кмет до собствениците на паметници на културата за прилагане на закона с цялата му тежест е добро решение. Ред и на колегите му в другите градове да го последват. Защото нашенецът не следва правилата на висшата математика, когато иска да печели, а я кара по кръчмарските сметки. А те всякога излизат криви.

 

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.