Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители“:

Най-често ни мамят с меда и млечните продукти

Яна Йорданова - четвъртък, 29-06-2017 - 18:54

Лъжат ни с мейли от чужбина за скъпи машини, Ще изследваме качеството на сладка и конфитюри

- Г-н Николов, изследвания показаха, че наистина има двоен стандарт при храни от една и съща марка, предлагани в Западна и Източна Европа. Как ще коментирате?

- Докладът все още не е публикуван, така че не сме запознати в детайли. Нито са споменати конкретни марки на продуктите. Затова бих казал, че оценката ми ще е ограничена. Въпреки всичко обаче не бих казал, че съм изненадан от резултатите, тъй като определени факти бяха изнесени в Словакия, Чехия, очаква се данни да се изнесат и в Словения. Така че щеше да е странно, ако тук сме някакъв изолиран остров. По-скоро изненадата е в обстоятелството, че се установяват по-високи цени на стоките в България на някои продукти. Това никой не го е очаквал.

- Това ли е най-притеснителното?

- Известно е, че германските стоки на дребно са най-изгодни в Европа поради обема на логистиката им. Хора от съседни държави масово пътуват до супермаркети в Германия, за да пазаруват. И това е, защото много стоки там са по-евтини. Този факт е важен за друго - защото в дебата по темата досега бе изтъквано винаги, че стоките, които се предлагат у нас, са с по-ниско качество, тъй като са с по-ниски цени. Това беше опровергано.

- Как си обяснявате по-високите цени? Това се наблюдава при млечните продукти, където диапазонът е от 20 до 70%, както и при детските пюрета.

- Ако става дума за специфични продукти като детските храни, те не се търгуват толкова много. И в други страни стоките, които не са масови, са по-скъпи. Детските пюрета не са продукт за ежедневна употреба от всеки и спадат малко в категорията луксозна стока. Затова и цената се вдига още повече. Поне аз така си го обяснявам.

- Какво обаче могат да направят потребителите и какви мерки трябва да се предприемат?

- Ние ще имаме среща с министъра на земеделието Румен Порожанов. Но потребителите трябва да изискват повече информация за продуктите, които търговците им предлагат. Трябва да има и още такива изследвания. Ако човек не е съгласен с практиката на дадена компания, просто може да й обърне гръб и да пазарува от конкурентите - защото е обиден и защото го третират като второ качество клиент. Също така е добре да се измени законодателството, но имам предвид общоевропейското. Това обаче не е лесна задача. Но пък България поема председателството на ЕС от 1 януари, така че от нас ще зависи много. Ако се формулират конкретни законодателни предложения, от нашата страна ще зависи бързината на тяхното придвижване. Вярно е, че инициативата започна от централноевропейските държави, но пък на нас се пада много важна роля, за да подпомогнем този процес.

- Как си обяснявате факта, че все по-често у нас започна да се говори за качеството на храните? На какво се дължи?

- Това е много добра тенденция. Според мен ще се говори по темата още повече занапред, най-малко поради две причини. Дори и бавно, доходите на българите ще започнат да се вдигат и съответно те вече стават по-претенциозни. Истината е, че минахме през големи кризи в този сектор. Борихме се с ментета, имитиращи продукти. И всичко беше резултат от ниската платежоспособност на хората и недобрия надзор на пазара.

- При кои стоки трябва да бъдем най-внимателни, но като цяло?

- При нас млечните продукти си остават най-имитирани. Друг такъв продукт е медът. Също така месата в търговската мрежа, защото се влагат много вода и мазнини.

- А перилните препарати?

- Това е дълга тема, защото там има много, които се пакетират по различни гаражи и са чисти ментета. Подобна е ситуацията с фалшивите парфюми. При тях обаче няма изследвания за двоен стандарт, затова ще се радвам да има такива.

- Друга тема, която предизвика голямо обществено внимание, беше тази за стандарта на киселото мляко. Трябва ли да се измени, фирми дори поискаха да се променят и кофичките, в които се съхранява.

- Така е. Бих казал, че това е глупава инициатива, защото стандартът разчита на доверие. Той не е задължителен. Хората трябва да му вярват. От тази гледна точка всеки, който иска да променя стандарт, трябва да убеди хората, че тази промяна е необходима, и едва тогава да инициира подобно нещо. Ако целта е да се съсипе доверието в стандарта, нека продължат. Тук обаче огромна отговорност носи и Институтът по стандартизация, защото все още не съм чул реакция от тях. А темата се дискутира вече около месец. Колкото до кофичките, в които киселото мляко се съхранява, не ми се иска да влизам в дебат по същество.

- Кажете какви сигнали постъпват при вас напоследък?

- Радвам се, че вече има повече запитвания, а не толкова оплаквания. Това е добър знак, добре е хората да ни търсят предварително, защото тогава можем да бъдем по-полезни. Питат ни как да постъпят в дадена ситуация.

- А има ли нови тенденции при жалбите на потребителите?

- Има повече сигнали за измами, които не са потребителски проблем. Това е криминално явление.

- Какви измами имате предвид?

- Всякакви. Телефонни, интернет измами и др. Но ние не можем да помогнем в случая, защото става дума за криминална дейност. „Въдицата“ е да ти продадат нещо изгодно, но след това не го получаваш. Този тип измами зачестяват за съжаление. Става дума за скъпи машини от чужбина. Например пращат ти мейли и спам и ти предлагат, да речем, трактор на половин цена, изкушават те с изгодни условия, но после се оказва, че си измамен. Заплащаш стоката, но не я получаваш. И тогава ние не можем да направим нищо. Щом нещо звучи прекалено хубаво, това означава, че не е истина.

- Ще правите ли нови изследвания?

- Да, съвсем скоро мислим да изследваме качеството на сладката и конфитюрите, които се предлагат на пазара. Там има определено изискване за съдържанието и количеството на плодовете, така че лесно може да се разбере, ако не е спазен този стандарт.

 

Визитка:

Богомил Николов е роден през 1971 г.

Доктор по икономика от УНСС и магистър по политология и стопанско управление от СУ “Св. Климент Охридски” и университета “Еразмус” в Ротердам
Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация "Активни потребители" от 1999 г.
Член е на Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет

 

 

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.