Вяра за продан

Боян Димитров - петък, 06-04-2018 - 18:00

 

Имаме вяра. Тя, казват, била като надеждата. Умирала последна. Дори и след като ние сме се новопредставили. Все още вярата оставала. Вярата в нещо, без значение с какво име е. Вярваме дори, когато сме изгубили всичко. Вярваме, че ще стане по-добре. Че някой ще ни подаде ръка. Вярата ни движи напред. Вярата, казват, не била за продан. Тя била право на всеки, дори да няма една стотинка в джоба си. Дори да е безверник, той отново вярва в нещо, в което той иска да си вярва. И това не му струва нищо. Вярата е безплатна. Но до момента, в който някой не реши да продава вяра. Да търгува с надеждата. Тогава тези, които не вярват, но имат пари, решават да си купят вярата с тях или да продадат чуждата вяра и да направят още повече пари. Дали ще е под формата на свещи, с които вярват, че ще направят добро на себе си, дали просто ще направят филм за вярата. Ще използват най-сериозната марка в този свят, която обаче не е запазена. Не е патентована и за нея не се плащат права. Все пак носителят на правата е починал около 1 век от новата ера. А тогава в Йерусалим не е имало патентно ведомство. За това гледаме филми, които продават вярата под формата на билети и реклами в праймтайма. Продават ни и вяра за по-добър отвъден живот под формата на тапицирани ковчези, такса за опелото, почерпка за попа. Вярата не трябва да се купува и продава, не трябва да се дава и подарява. Тя е у всеки от нас. Тя е последната монета, която имаме и никога не трябва да похарчим. Защото без нея оставаме просто едни празни тела, които ще си я купуват. Ще ходят на екскурзии по манастири, ще даряват с надеждата да получат нещо в замяна, ще купуват скъпи часовници за високопоставени служители, които са проводниците на вярата, ще гледат заря по време на църковни празници. Ще са част от шоу, което не е свързано с вярата. Ще купуват и ще продават. Ще хранят стомасите си за сметка на душите си, които ще са гладни. Ще са част от машина за пари, която измерва вярата си в имоти, билети, рейтинг, влияние. А вярата няма цена. Тя не се измерва. Тя се чувства. Тя не е горящата свещичка в храма, 20-те стотинки в канчето на някой просяк, в китката здравец, върбовата клонка или построената чешма. Вярата не е в лъскавите одежди, не е в холивудските филми, не е в милионите за едно или за друго. Вярата е онзи последен пламък в очите, които угасва много след нас. Тя е надеждата за нещо по-добро. Нещо по-хубаво и свято. И всеки я тълкува сам за себе си. Вярата е впереният в небето поглед, който те кара да прозреш кой си и че има нещо, в което да вярваш. Това не могат да ти го купят, да ти го продадат, да ти го вземат или да ти го подарят.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.