Невъзможното завръщане

Силвия Николова - вторник, 28-02-2017 - 18:36

Смъртта на 11-годишната ученичка в София след удар от съученик отново извади от прахоляка старата дъвка за лекарите в училищата.

За необходимостта им безспорно родителите биха гласували с две ръце, ако зависеше от тях. Ако обаче това се случеше при финансовия ресурс, с който разполага сега здравната ни система, и в частност общините, едва ли щяха да настояват в школата да има доктори. Защото истината е, че в ситуация, когато кметовете трудно успяват да вържат двата края, а здравната каса се старае постоянно да прави икономии, още един щат в училище е немалко финансово изпитание.

Заради ниските заплати, не по-високи от минималната за страната, едва ли в лекарските кабинети в школата ще влезе медик под пенсионна възраст. А, както е известно, медицината не се съобразява с общински бюджети, тя се развива, а с това се повишават и цените на здравните услуги, независимо че за здравноосигурените и децата сега плаща здравната каса. Точно заради скромното заплащане в 80 на сто от кабинетите в училищата доктори сега няма. Само 124 са заетите, като в тях работят лекари на часове или пенсионери. Освен малкото пари, липсата на възможност за каквото и да е развитие е другата, съвсем не маловажна причина, поради която лекар не би прекрачил училищния праг. Пациентите по принцип там са здрави, изписват се предимно бележки, което не дава никакви възможности за развитие.

Преди близо десетилетие, след подобен инцидент на този от миналия петък с 11-годишното момиче в София, една енергична народна представителка, за която сега малцина си спомнят, предложи екстравагантната идея в училищата да влязат джипита. Така те, от една страна, щели да се грижат за децата, а от друга, ще приемат и пациентите по здравна каса. И така щяло да има по-добри доходи. Популисткото виждане на училищната здравна помощ, естествено, не видя бял свят, тъй като по силата на редица нормативни документи, регламентиращи работата в сектор образование, е невъзможно в училище да влизат безконтролно външни хора, какво остава за болни.

Единственият сравнително по-приемлив вариант към момента е в училищата, както и досега, да оказват медицинска помощ медицински сестри и фелдшери. Тези специалисти - там, където ги има към момента, си вършат работата перфектно. Те се оказват идеалните за работа в училищни условия, тъй като задачата им е да оказват навременна помощ при спешна ситуация до идването на линейката. Въпросните медици нямат ангажимента да следят за имунизациите, за манту и за гръбначни изкривявания, каквито имаха техните колеги отпреди три десетилетия. По онова време, на соца, здравеопазването беше структурирано по съветската система на д-р Семашко – твърдо бюджетиране, финансиране поравно независимо от работата и квалификацията, закрепостяване към училищен и участъков доктор без право на избор. В условията на здравноосигурителна система от германски тип (колкото и на някои да не им се вярва, тя е по формулата на осигуряване от времето на канцлера Бисмарк) да бъдат върнати докторите в школата, е невъзможно. Освен ако някой не иска да ни върне в условията на съветското здравеопазване.

Това съвсем не означава, че децата трябва да останат без медицинско наблюдение в училищата. Достатъчно е да се осигури финансирането на щатове за медсестри и фелдшери. Всякакви други упражнения по този въпрос просто изтупват прахта от захвърлената в килера стара тема.

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.