Запазих нова дата за зала 1 на НДК – концертът е на 10 ноември

Любо Киров, музикант: Винаги ще бъде модерно да търсиш доброто в хората

Надежда Попова - петък, 10-03-2017 - 19:00

Нямам песен, създадена манифактурно – всяка е правена с любов

Лек за общуване, тежък на сцената, с тембър, чието въздействие е непредвидимо като инфаркт. Сърцат и спонтанен, но с ясното съзнание кой е и каква стойност добавя към историята на съвременния БГ поп. Любо Киров пусна първия си сборен албум „Знам” („Вирджиния рекърдс”), а на промоцията му в Sofia Live Club вчера харизмата му на сцена споделиха китариста на „Каффе” Жоро Янев („Говори ми на ти”), Михаела Маринова („Мога”), Орлин Павлов („Вместо мен”), Тони („Както преди”), D2 (“Ако някога”), Иван и „Нова музика” („Имам само теб”) и Жана Бергендорф (Purple Rain). Универсален боец на фронта на шоубизнеса (еднакво талантлив като текстописец, композитор и изпълнител), Любо е сред артистите, с които разговора винаги е като с приятел, който не си срещал от години. „Монитор” го разпита за повече подробности около проекта.

 

- Любо, пускаш албум с най-големите си хитове. Това ми звучи като естествено продължение на успеха ти в зала 1 на НДК миналата година. Така ли го усещаш?

- Да, донякъде. Реших, че е крайно време хората да получат накуп всичко от Любо Киров, което харесват като музика. Не само на CD, но и на бутиков носител като виниловата плоча, която излиза в ограничен тираж. „Знам” събира най-популярните парчета от периода ми с група „Те”, и след това. Селекцията на заглавията се случи много органично, включил съм и лайв версии на „Мога” и „Накрая на света” от НДК.

- Ето това наричам истински бонус - „Мога” бе сред парчетата с най-смазващ аранжимент от този концерт...

- Всичко беше смазващо и това ме накара да запазя нова дата за зала 1 и да преживеем цялата магия отново. Концертът ще е на 10 ноември, а билетите ще са в продажба до дни.

- Събираш 18 песни в диска. Към коя от тях имаш най-голям сантимент?

- Трудно ми е да ги разгранича, всяка е правена с любов, спонтанно, като катализатор на лично преживяване. Нямам песен, създадена манифактурно - ей така, защото трябва. Спомням си, че „Мога” я правихме с Ясен Велчев, блестящия пианист на „Те”, късно вечерта в малката ми квартира в „Лозенец”. „Има ли цветя” пък я записвахме в едно полусрутено помещение в студията на „Балкантон”, където репетирахме. Беше 1999 г, или 2000 г. Хем се радвахме, че сме там, хем беше апокалиптично като условия. Каква енергия, какъв ентусиазъм имаше тогава, и то умножен по четири!

- Материалът, който събираш в „Знам”, обхваща 16 години. Кога ти е било най-трудно като артист по пътя? Имал ли си моменти, в които си бил на ръба да се пропукаш?

- Да, да започна от нулата след раздялата с „Те” беше такъв момент. Много е трудно да се докажеш като солов изпълнител след като дълго си бил определян и приеман като „групар”. Според някои това бе невъзможно да се случи, те не мислеха, че ще надскоча матрицата на бандата. Е, аз го направих. Щастлив съм, че поех този риск, защото това е живота – трудностите са част от израстването. Помагат ти да повярваш в себе си и те разделят с излишната скромност, особено когато можеш да си позволиш лукса да правиш това, което обичаш. Радвам се, че не се подадох на инерцията тогава.

- Остана ли горчив послевкус след раздялата ти с „Те”?

- Ние сме в страхотни отношения. Близки сме и песните, които сме направили през годините, само бетонират това приятелство. Ясен Велчев и басиста на „Те” Ивайло Звездомиров ще бъдат гости на промоцията на „Знам”. Периодът ми с „Те” бе прекрасен, тези хора не са случайни музиканти и би било глупаво и наивно егоистично да не работим заедно. Не знам кой какво е очаквал преди, или след раздялата ни, но се уважаваме адски много помежду си.

- От миналото лято си новодомец. Сам ли декорира къщата си и освободи ли стая за всичките ти сувенири от „Междузвездни войни”, както планираше?

- Да, постигнах детската си мечта да имам отделно помещение за колекцията с всичките си джаджи от „Междузвездни войни”. Имам отделна стая за свирене на барабани и репетиции, тя ми е като студио. Помогнаха ми дизайнери за къщата, но се доверих и на собственото си чувство за естетика. Над 50 % от цветовете, формите и конструкциите са мое решение. Всичко, което си бях наумил – да правя музиката, която искам, да имам такъв дом, се сбъдна. Нещата се подредиха и знам, че има смисъл човек да вярва.

- Имаш Кая, твоето сладко куче пазач. Разбрах, че при едно от гостуванията й с Катето Евро са се надушили...

- Кая беше взета за пазач, но ние толкова много й се радваме, че тя стана най-милото куче в района и не знам дали би нападнала натрапник на наша територия (б.а. смее се). Шегата настрана, тази порода – акита ну, са доста своенравни и непредвидими в реакциите си. Катето иначе беше първата, която развали дисциплината на Кая. Ние сме я научили да си спи на двора, а Катето, която обожава кучетата и ги третира като хора, я пусна да стои с нас на масата.

- Какъв е обичайния ритуал за разтоварване в края на деня ти, когато си у дома - да изпиеш чаша вино в градината, например?

- Малко питие в градината, особено през лятото, е абсолютното удоволствие за мен, да. В дома ми има едно приятно текучество на гости от сферата на изкуството.

- Сред близките ти приятели са Мария Илиева и Графа. Ядрото на приятелския ти кръг обаче от популярни хора ли се състои, или от такива, с които сте отраснали заедно?

- Това, че кръга на близките ми се състои в по-голямата си част от популярни лица не означава, че ние се събираме по линия на едната суета. Помежду си не се смятаме за популярни, а сме се припознали като приятели във времето. Някой може да смята, че сме конкуренция, и всеки работи, за да върви бизнеса му, но човешкия момент в общуването за нашето поколение артисти е основен. Споделянето и подкрепата са ни важни. Оказва се, че не възрастта е определяща за това колко си готин. Щастлив съм, че имам много приятели и от младата вълна изпълнители, които признават, че съм им повлиял с тази или онази песен - точно като Лили Иванова (б.а. смее се)! Умните деца винаги зачитат тези, които са вървяли по пътя преди тях и търсят приемственост.

- Има ли нещо, което да те връща вече в Плевен?

- Напуснах този град на 14 години, а майка ми, сестра ми и племенницата ми са около мен непрекъснато. Нямам никакъв сантимент, връщам се там само по работа.

- Колко суетен си по скалата от 1 до 10 и в какво инвестираш най-често парите си?

- Майка ми казва, че разхищавам парите си... Купувам много неща, но те не значат много за мен. Не съм от суетните. Както виждаш никой не ме обявява за модна икона на годината. Обвиняват ме даже, че ходя през цялото време в черно, но на мен ми е окей. Прическата ми била все една и съща – та аз не съм манекен, за да ми е важна! „Ама, ти си звезда, трябва да се грижиш за вида си!”, а аз казвам „Да, грижа се, но не според вашите очаквания”. Не робувам на стилове и се надявам тази история с ламбърсексуалния имидж скоро да приключи. Има барове, в които трябва да разровя брадите, за да намеря изхода. Виж, винаги ще бъде модерно да обичаш близките си и да ги подкрепяш. Да търсиш доброто в хората, защото то не се променя като константа във времето. Останалото е въпрос на културни различия и естетика.

- Пътешествията ли са най-голямото перо в бюджета ти?

- Да, обожавам да посещавам готини места - говоря за музеи, пътуващи изложби, концерти. В последните години на рождения си ден съм винаги някъде в чужбина. Обичам Берлин, Америка, както и да съм на топло през зимата, макар че тази година не успях да отлетя за някой остров.

- Кога за последен път се сблъска с байганьовщината у нас – било то като манталитет на шофиране, на поведение?

- Мислех много по въпроса кой е бай Ганьо, защото в последно време ми се струва, че има сериозно разделение на мегаумни и крайно глупави хора. Обаче ако не можеш да зачетеш различния избор на някой друг се оказва, че явно не си чак толкова интелигентен. Умните неща се свеждат до това да успееш да се държиш добре с другите, или поне по начин, по който искат те да се държат с теб.

 

ВИЗИТКА

  • Любомир Киров е роден на 26 октомври в Плевен. Първите си стъпки в музиката прави зад пианото, а по-късно се ориентира трайно към барабаните.

  • През 1993 г. завършва Художествената академия със специалност керамика, а таланта си в рисуването към днешна дата проявява както в проектирането на интериорни решения за дома си, така и в обложките за албумите си.

  • Преди да стане фронтмен на „Те” и да създаде хитове като Allright и “Има ли цветя”, се подвизава в редица клубни банди, сред които най-ярката е Mr. White.

  • След три суперуспешни албума с „Те” Любо решава да продължи пътя си като солов изпълнител през 2007 г.

  • Дебютният му сингъл „Отново вярвам” печели наградата на журналистите в конкурса на БНР „Златна пролет”. Докато кадифения му тембър блика от радиофонични химни като „Забранена любов” и „Имам само теб” Любо бетонира статуса си на добър текстописец.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.