111-годишният полет на българската бойна авиация

Проф. Михаил Константинов - четвъртък, 06-07-2017 - 15:34

Българската бойна авиация е тема, лична за мен. Моят баща проф. Михаил Спиров Константинов (1921-1991) е бил боен пилот на „Щука” (или „Юнкерс 87”) с 36 успешни бойни полета през Втората световна война. Това е най-известният пикиращ бомбардировач от този период, от който германците произвеждат почти 6000 броя. България е имала общо 52 броя различни модификации на тази забележителна машина. Обикновено самолетът е носел около 1000 килограма бомбен товар, като в един от вариантите е можел да пренася близо двутонна бомба за унищожаване на кораби и тежки железобетонни бункери. Като цяло българската щурмова авиация дава съществен принос за победите на българската войска през Отечествената война от 1944-1945 година.

Малцина знаят, но през тази година (2017) българската бойна авиация чества 111 години от създаването. През 1906 година е създадено Въздухоплавателно отделение към българската армия с първи командир лейтенант Васил Златаров, а през 1912 година вече имаме Въздухоплавателна дружина към армията.

 

Първите български летци тренират на дирижабъл

 

построен у нас под ръководството на командира Златаров и носещ гордото име „София-1”. Впоследствие е създадена Държавната аеропланна работилница (ДАР), която произвежда десетки модели бойни и граждански самолети, включително и знаменитата серия ДАР.

Не закъснява и създаването на невоенни държавни структури в тази област като Дирекцията на въздухоплаването към тогавашното Министерство на железниците и съобщенията. След преодоляване на ограниченията по Ньойския договор през 1934 година са създадени Въздушни на Негово Величество войски. След 1944 година бойната авиация носи името Военновъздушни сили (ВВС).

След влизането на страната ни в НАТО българските ВВС изпълняват различни мисии по въздушна подкрепа на сухопътните ни войски и взимат участие във въздушни учения и мисии на пакта.

Първите полети със самолет у нас са извършени от руснака Борис Масленников, който лети със собствен самолет, представляващ модификация на един от френските модели. През 1912 година започва системно обучение на летателния състав, като българските военни пилоти усвояват различни марки френски, английски и германски самолети. Те оставят отлични впечатления у западните си колеги със своето майсторство и отдаденост на въздушното дело. През същата година България получава първия си самолет – френската машина марка „Блерио”. С него Симеон Петров извършва и първия полет в България. Разбира се, по онова време Българските въздушни сили включват не само самолети, но и различни модели дирижабли.

По време на Балканската война (1912-1913 година), на 16 октомври 1912 година, българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев извършват

 

въздушно разузнаване и бомбардировка

 

на турските сили около гарата в Караагач със самолет „Албатрос”. Така България става втората държава в света, използвала авиация в реални бойни условия. Тук първи са италианците, които извършват въздушно разузнаване на 23 октомври 1911 година и бомбардировка на 1 ноември същата година по време на войната срещу Турция. В нещо друго обаче ние сме твърдо на първо място. На 12 ноември 1912 година българката Райна Касабова участва в боен полет на борда на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов. По време на полета над Одрин тя хвърля позиви на турски език над турските позиции. Така първата жена, извършила боен полет, е българка.

 

 

 

След влизането на страната ни в Първата световна война през 1915 година българската бойна авиация е снабдена с нови германски самолети. Тя активно подкрепя сухопътните ни сили чрез разузнаване и бомбардировки над противника и участва във въздушни схватки. Пленени са и два противникови самолета (френски и английски), като английският е използван от българската армия за бомбардировки, включително нощни. След 42 успешни мисии противникът успява да свали своя самолет. За щастие българските летци успяват да го приземят, макар и в тила на противника. След няколкодневни митарства двамата българи успяват да се доберат до своите, където са посрещнати като герои. Общо през периода 1912-1918 година загиват 18 военнослужещи в българската авиация.

След Ньойския договор, през 1920 година,

България е принудена да ликвидира бойната си авиация.

 

Унищожени са над 70 самолета

 

няколко дирижабъла, както и резервни части за авиацията. Говори се, че някои машини са били все пак разглобени и спасени.

Българската бойна авиация взима активно участие и във Втората световна война, като първо воюваме на страната на Германия срещу Англия и САЩ, а после по време на Отечествената война (1944-1945 година) се включваме на страната на съюзниците. През тази война губим двадесет и шест бойни пилоти, сред които блести с подвига си поручик (посмъртно произведен в капитан и полковник) Димитър Списаревски, извършил първия български таран на вражески бомбардировач на 20 декември 1943 година. Още един български пилот - Неделчо Бончев, извършва подобен подвиг на 17 април 1944 година. У нас по това време е разработена техниката на таранната атака и българският летец се спасява, след като сваля противниковата машина. За съжаление той безследно изчезва по-късно същата година, след като самолетът му е улучен от германска зенитна артилерия. Тогава машината му е свалена, но той оцелява. Германците обаче го пленяват и впоследствие следите му се губят. Техниката на българския таран след това се изучава в световните военни академии.

След войната българските ВВС са снабдени със съветски самолети, главно от марките „Илюшин”, „Туполев”, „МиГ” и „Сухой”. Част от тези машини

 

са още на въоръжение в армията ни

 

и е поставен въпросът за тяхната замяна със западни модели предвид на новата геополитическа ориентация на страната.

И накрая, просто не можем да отминем скандала около избора на нов изтребител за българските ВВС, който се върти около американския Ф-16 (някакви много стари машини), европейския „Юрофайтър” (средно стари машини) и шведския „Грипен” (нови машини от модел, който предстои да бъде свален от производство). Естествено, по този въпрос крайната дума ще имат експертите, българското правителство и българският парламент. Но от птичи поглед се виждат недостатъците и на трите варианта. И предвид именно на тези недостатъци в обществото ни вече витаят съмнения, които новосъздадената парламентарна комисия по този тема ще трябва да разсее. И всички замесени да изчистят имената си, ако, разбира се, случаят е такъв.

Но освен да свърши тази работа, парламентарната комисия, опирайки се на становището на експертите, трябва да обсъди и други варианти. На мен лично като гражданин на тази страна не ми се иска повече да приличаме на депо за складиране на стоки втора употреба. Не стига, че изкупихме старите бараки на Европа и ги пуснахме да се търкалят по пътищата ни, не стига, че се канехме да наемаме стари машини за гласуване, ами сега ще трябва да летим на самолети втора, че и трета ръка.

Ако е за това, то и сега

 

старите руски бойни машини

 

дето са на въоръжение у нас, са именно от този тип – нелоши, но от твърде старо поколение. Но България и българската бойна история категорично заслужат нещо по-добро. Всъщност, те заслужават само най-доброто. А това биха могли да бъдат нови Ф-16 (заради логистиката и бойния опит, произведени са 4500 броя), а защо не и най-доброто в момента, а именно Ф-22 „Раптор”? Цената на нов Ф-16 е около 30 милиона, на юрофайтъра – 70 милиона, а на шампиона Ф-22 е някъде към 140 милиона. Е, най-евтин е новият „Грипен” с цена под 15 милиона бройката. И той също е добра машина.

Животът на един боен самолет е максимум 40 години, а след обновяване може да стигне и 50. Така че нека в следващия половин век дадем на страната си и на българските бойни пилоти в частност най-доброто, което можем да си позволим в този момент. И съвсем не е нужно толкова да бързаме. А да помним, че за нас България е над всичко. Каквато е Америка за американците и Германия за германците.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.