Всяка трета болница без микробиолог

Мила Мишева - сряда, 18-11-2015 - 15:14

Средно всяка трета болница у нас няма микробиолог. Това обяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев. Той изтъкна липсата на микробиолози в лечебните заведения като проблем, защото именно тези специалисти могат да определят кога и на кого да се дава антибиотик. Изискването всяка болница да разполага с микробиология беше отменено по времето, когато министър на здравеопазването беше Таня Андреева в кабинета „Орешарски“. Според проф. Кантарджиев е задължително всяко лечебно заведение да има микробиолог, за да може да се прилага антибиотична политика. „Болница, която няма микробиология не е болница, а хотел“, коментира проф. Кантарджиев. Той добави, че в момента у нас има „пътечкова медицина“ и страната ни е рекордьор по брой рехоспитализации.

Най-голямата заплаха за здравето на европейците е нечувствителността на микробите към антибиотиците. Тя все повече нараства в резултат на неправилната употреба на тези препарати, както и от прекомерна употреба на евтини антибиотици, припомниха от Националния център по заразни и паразитни болести. Проф. Кантарджиев е категоричен, че у нас трябва да има задължителна национална антибиотична политика. Това означава да не се допуска пациентите да се самолекуват с антибиотици. Притеснително е и, че някои лични лекари изписват антибиотици на деца, без да са им взели гърлен секрет. Проф. Кантарджиев изтъкна като проблем и вътреболничните инфекции. „Липсва стерилен въздух и стерилна вода в операционните“, коментира шефът на Националния център по заразни и паразитни болести. „Това, което искам да кажа за антибиотиците е, че те трябва да се прилагат правилно. Не трябва да се допуска самолечение на гражданите, както преди 15 години - всеки отиваше в аптеката и си казваше, че миналия път му е минало от този антибиотик, заради което ще си го вземе пак - сега вече това се санкционира от Изпълнителната агенция по лекарствата“, добави още Кантарджиев. Той добави, че е нужна и правилна антибиотична политика в болниците и добро обучение на лекарите в доболничната помощ. „Ако всичко това се случи и ако много антибиотици, от които се отказахме поради икономически причини и натиск на фирмите, се върнат отново за масова употреба, може да се намали появата на резистентност и да не се допуснат човешки и икономически загуби в следващите години”, посочи специалистът. Той допълни, че в момента 750 хил. души в света умират от инфекции, които антибиотиците не могат да лекуват. Ако употребата на тези препарати продължи по същия начин, до 2050 г. се очаква да умират 10 млн. души от факта, че антибиотиците не са ефективни.