(Ре)форма на пауза

Анна Ефтимова - четвъртък, 02-11-2017 - 17:56

Реформата при медицинската експертиза, на база на която се издават инвалидните пенсии, е горещ картоф, който няколко правителства си прехвърлят. Всички са съгласни, че промяна трябва да има, но тя или се отлага за по-нататък, или отлежава на някое бюро, чакайки реда си.

Системата се нуждае от спешна реформа. За това говорят данните на социалното министерство. От 2001 г. до 2015 г. разходите за инвалидни пенсии са нараснали 7 пъти. Седем!

Вариантите са два. Първо, българите стават все по-болни, а вторият – все по-мързеливи и търсещи начин да излязат в пенсия по „втория начин“. Която и да е истината, за проблема в системата има едно решение – реформа, при която да се оценява доколко заболяването пречи на служителите да продължат трудовия си живот. Редица министри и експерти през годините защитават тази идея с класическия пример за счетоводител, който заради заболяване или катастрофа е прикован към инвалидна количка. Да, той може да продължи да работи като счетоводител. На него може би не му е нужна инвалидна пенсия, защото той остава 100% работоспособен за професията, която упражнява. И тук идва голямото НО. Сещате ли се за мъжа, който пълзеше, за да се качи в автобус от градския транспорт, защото шофьорът отказа да свали рампата за инвалидната количка на пътника?

Ето тази среда би попречила на инвалидизирания счетоводител да стигне до работното си място. Тези хора в неравностойно положение са потенциални безработни, за които инвалидната пенсия остава единствен доход. За решаването на проблемите на тези хора реформата в медицинската експертиза не е достатъчна.

За онези, които търсят начини да излязат в пенсия предсрочно с помощта на решение от ТЕЛК обаче, нещата стоят другояче. Никой не знае колко са лекарските решения със завишен процент на инвалидност, осигуряващи пенсия по болест. Сега властта предлага да затегне контрола и да „отреже“ достъпа до инвалидни пенсии на онези, които въпреки заболяването си, могат да работят. Звучи логично. Защо да се отпуска пенсия на човек, който може да продължи да работи на същата позиция въпреки диагнозата диабет или исхемична болест на сърцето? Но в същата хипотеза е счетоводителят в инвалидна количка, за когото градската среда е повече от недружелюбна. Но как ще стигне той до офиса, не е проблем на експертите от медицинската или социалната комисия. Властта има решение и за онези, които въпреки заболяването си могат да работят. За тях държавата, в лицето на Агенцията по заетостта, ще търси работа. И това звучи много добре, но знаете ли, господа експерти, подготвили реформата, каква част от хората с увреждания у нас работят? Около 10%. Девет от десет инвалиди не работят. Дали заради липса на квалификация, заради невъзможността да стигнат до офиса, или заради отказ на работодателите да ги наемат, няма значение. Те са безработни. Това за пореден път показва, че когато се прави реформа в една сфера, тя трябва да се обмисли глобално. Локалните промени водят до незначителни резултати, с което рискуваме вместо реформа да направим формално изменение.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.