Тодор Владимиров бе издирван 5 дни от над 100 души планински спасители, горски рейнджъри и доброволци от двете страни на Балкана, след което сам слезе до хижа "Васил Левски"
Авторът

Издирваният в Стара планина Тодор Владимиров: „Извинявам се, но не знаех, че ме търсят”

Ели Крумова - понеделник, 19-12-2016 - 16:35

Раницата му е тежала 25 кг, имал е ресурс да оцелее в Балкана още няколко дни

-Здравей Тодор, как се чувстваш след толкова дни в сурови условия горе в планината и в самота?

-Добре се чувствам. Добре съм.

-Каква ти беше първата мисъл, след като разбра, че ти си бил издирван и спасяван, а както се оказа – без да имаш нужда от това?

-Ами…установих, че просто с тези неща, с които се сблъсках, след като слязох в хижата, че според мене по-добрият вариант беше да се връщам обратно горе. (шегува се)

-Как ти минаваше денят в палатка, сред снежна буря? Какво си мислеше? Какво правеше? Бил си сам сред пустошта часове наред.

-В общи линии четох книга. Палех си свещ по едно време, когато нямаше вятър. Четох на чело, когато свърши свещта. Пушех цигари. Какво да правя? Стоиш свит на кравай. Вътре в палатката сняг. В спалния ми чувал отгоре имаше сняг. Просто си стоях в палатката и чаках да свърши снежната буря. Винаги бурите свършват, колкото и да е силна. Повече от два дни няма да е. Все ще свърши в един момент. През цялото време чаках да се оправи времето и да се смъкна. Ако не ми беше свършила газта, щях да се смъкна в събота (б.р. на 17 декември). В събота времето беше прекрасно. Имах видимост. Аз в петък като се смъкнах, вървях в мъгла.

-Мислеше ли си, че няма да оцелееш?

-Не. През цялото време всичко го приемах за нормално. И само си повтарях, че трябва да съм щастлив, защото съм на топло, защото имам спален чувал. Спалният чувал, като вляза вътре в него, ми е топло. Ако съм без него, ще умра. 20 минути навън в общи линии е смърт. Значи, да излезеш по малка или голяма нужда извън палатката, после ти трябва един час да стоиш в спалния чувал да се възстановяваш. Ръце, крака – всичко се вкочанясва. Неприятно е в общи линии. 20 минути трябват и следва бяла смърт. Не се шегувам за бялата смърт. Много студено беше.

-Как усещаше температурата? Като минус 20 и нагоре ли?

-Ами аз съм добре облечен. Чувалът ми също не беше лош. Като вляза в чувала, единственият проблем беше, че снегът започва да се топи и спалният чувал се намокря. Тогава трябваше да го суша. В смисъл да го суша означава да ям повече, за да мога да излъчвам повече топлина. И когато е минусова температурата, съответно спалният чувал, който е дишащ, започва да пуши. Тоест, да се изпарява влагата. Дрехите ми са непромокаеми. Те не пускат вода да влиза вътре. Единствено краката и ръцете ми бяха слабото място и там замръзвах. Иначе тялото ми беше добре защитено откъм дрехи и оборудване. Аз не съм тръгнал с полярна екипировка, но това, което го имах, за нашите условия тук, за рязко застудяване, смятам, че беше подходящо. И можех, ако имах малко газ, можех още един ден да изкарам горе. Аз изобщо не съм мислел, че долу стават такива неща. Аз си разсъждавах, че трябва да се радвам на малкото, което имам. Че съм жив. Че всичко е наред и така..И когато влязох в хижата, се сблъсках с един друг свят, с други хора, с други помисли. Аз бях супер щастлив, че съм се справил. Изведнъж осъзнах, че се сблъсквам с някакви проблеми, с някакви неща, с които не съм мислил, че ще се сблъскам с тях.

-Ти защо реши да тръгнеш през зимата в планината?

-Имах 4 дни дупка във времето. В смисъл, че имаше 4 дни хубаво, слънчево време. С малко ветрец, нали, но слънчево време. Аз съм следил прогнозата за времето. И просто 4 дни имах дупка, след което го даваха захлаждане на времето. Аз мислех да изкарам захлаждането в заслон „Ботев”. Обаче просто в понеделник сутринта ме хвана кръста – започна да ме боли. И видях, че долу има табела, тоест, не табела, а някой беше рисувал с боя „Топалица” (б.р. местността Топалица над Карлово) и имаше маркировка през 5 метра. И ми се стори по-мързелив вариант да се спусна надолу към хижа „Левски”. Предположих, че маркировката ще стигне до там, а маркировката свърши 300 метра по-надолу с една стрелка и до там беше. После изгубих цял ден да търся маркировка и когато не намерих, се върнах горе и си опънах палатка, да съм близо до билото, за да мога да се кача обратно на Ком-Емине и да си продължа маршрута към заслон „Ботев”. Обаче изгубих един ден поради липса на маркировка и после ме затисна първата буря. Тя е 36 часа вятър, ураган, снеговалеж и бях блокиран там. И не съм излизал навън, защото ще умра. Всичките въпроси бяха от типа защо не слезе надолу. Ами защото надолу има гора, има пропаст и аз изобщо не знам какво има. Горе имам някаква видимост. Като пекне слънце и виждам на големи разстояния. Ще се оправя някак си. Лошото е, че там, където минах за надолу, пътеката, стана пряспа от 2 метра. Там го наби всичкия сняг, а то наклонът беше 70-80 градуса и аз пробвах да се катеря нагоре, ама аз наистина нямам тежко зимно оборудване. Аз не съм тръгнал за някакви арктически условия. Нямам „котки”, нямам пикел. Тръгнах с идеята, че ще карам в някакво поносимо време като цяло.

-Колко ти тежеше раницата?

-Раницата ми тежеше някъде около 20-25 килограма. Аз можех да оцелея още. Имах ресурс. И хижарят на хижа „Добрила” много добре видя как тръгваме. В смисъл, че тръгнахме двама човека, но просто другият човек се отказа.

-Определят те за безотговорен. Как ще го коментираш?

-Не знам какво означава „безотговорен” в моя случай. Аз просто исках да си почина малко на планина и изведнъж стана така, че едва ли не съм разиграл цялата държава. Аз изобщо не съм искал това. Дойдох да си почина на планина. Все едно да отидеш на море. Аз така го разбирам. Може да се каже, че малко екстремен вид почивка, но всеки разбира почивката както му харесва. Някой отива на дискотека, смърка амфети там, забавлява се. Друг да кажем има други хобита и с тях си почива най-добре. А гледките бяха страхотни горе. Аз такива снимки съм направил, невероятни. Като изключа цирка, който стана долу, като цяло съм доволен от пътешествието си. В смисъл, че за себе си съм доволен. Не го препоръчвам на други хора без опит, без екипировка, просто не го препоръчвам.

-Майка ти е била много притеснена по информация от планински спасители. Ти какво й каза, когато й се обади. Извини ли й се?

-Казах й, че всичко е наред, както винаги. Това не ми е първо ходене в Балкана. Аз много добре знам как за един час падат температурите от 5-6 градуса максимална как става на минус 15 и от слънчево време как става някаква виелица и буря. Аз и друг път съм виждал такива неща. Не съм опитен планинар, но не съм и тръгнал по джапанки с едно шише бренди, както някои хора се опитват да ме изкарат, все едно съм някакъв купонджия по джапанки. Не съм такъв тип човек. Тръгнал съм със средна подготовка. Нямам оборудване, като на планинските спасители, но моето за мен си ми е достатъчно. И както се оказа – напълно достатъчно.

-За да оцелееш в трудните условия в планината.

-Да, единствено съжалявам, че не взех втората бутилка с газ. Ето сега например събота и неделя (б.р. 17 и 18 декември), времето е чудесно, щях да си сляза като пич. Щях да си взема и багажа. Аз в петък сутринта нямах вече никаква вода. Устата ми беше пресъхнала и трябваше да играя ва банк – в облака, в мъглата, да намеря път надолу и да намеря хижа. Хижата я намерих до гората абсолютно сам. Виках „ехо” през 300 метра и започнаха да се обаждат кучета. И аз, като чух кучета, защото всяка хижа има кучета, усетих, че вървя в правилната посока. Като стигнах до гората и видях човешки стъпки, след което за 20 минути бях в хижата.

-Тоест, благодарение на късмета си успял да откриеш хижа „Васил Левски”?

-Импровизирах всичко. Просто бях вложил целия си мозък как да оцелея. Импровизирах всякакви неща. А долу се сблъсках с някакъв друг свят.

-Ти чу ли хеликоптера „Кугър”, с който в последния ден те издирваха три часа?

-Доколкото разбрах, са ме издирвали на 10 километра от мен. Съвсем други райони са ме издирвали и не съм чул нищо. Единственото, което чух в сряда (б.р. 14 декември), имаше концерт на вълци. Виеха вълци. Това е единственото нещо, което съм чул, различно от останалото. Нито хеликоптер съм видял, нито чул, нито хора. Пет дни си бях абсолютно самосиндикален, зазимен вътре в палатката и само в сряда имах един прозорец, в който времето малко се пооправи. Изкарах мокрия чувал и някои други неща да изсъхнат, за да мога да си стегна багажа и да си го прибера, тъй като той беше замръзнал, а после всичко става на киша вътре в палатката. И аз изобщо не съм смятал да оставам за още една буря. Но същата вечер започна втората буря. Както беше времето хубаво. Сигурно беше 5 градуса на слънце и през цялото време ходих да обикалям, за да търся обхват. Телефонът ми постоянно е изключен, защото ако го включа и той започва да търси обхват, а батерията така пада много бързо, за няколко часа. По принцип в планината, понеже няма обхват, и апаратът започва да търси обхват и много бързо се изтощава батерията. А когато е изключен и на определени точки, където прецениш, го включваш, за да провериш дали имаш някакъв обхват.

-От колко години си планинар?

-Аз не съм планинар. Аз съм турист. Да се каже, че към планинар, е много силно казано. Не съм планинар, но имам някакъв малък опит и горе-долу знам за какво става дума. Иначе ходя и спя на открито къде с палатка, къде без палатка. Ходил съм на най-различни места. Бил съм пещерняк в русенското дружество. Обичам туризма. Харесва ми и ми е по-хубаво, че съм сам от гледна точка на това, че не се съобразявам с някой друг. Като сте двама – трима и вече там става групов организъм. А като си сам, се съобразяваш само със себе си. Ако бях с още един човек в палатката и той беше казал: „Дай да бягаме надолу”, какво правим? Примерно? Аз взимам индивидуално решение да остана горе, а той да слиза надолу. Той умира примерно, защото се е уплашил, а аз оставам жив. Този човек щеше после да ми тежи на съвестта.

Аз взимам индивидуално и правилно решение, което и други хора са го правили, зазимяваш се вътре в палатката и стоиш, докато се оправи времето. Особено пък ако има мъгла, пропасти и лед. Това е абсолютно самоубийство да тръгнеш надолу. Както всички ме питаха защо не слезе надолу. Ами защото не исках да умирам.

-Ще се върнеш ли обратно в този район на Стара планина над Карлово и Сопот?

-Естествено, че ще се върна. Районът е много красив. Не мога да кажа, че съм бедствал в прекия смисъл на думата, че нещо съм се уплашил. Просто беше тежко време. Аз го изкарах някак си и си слязох като бял човек. Планината си я обичам. Стара планина ми е любимата планина и районът е невероятно красив.

-Доста голям паричен ресурс бе хвърлен, за да бъдеш издирван. Опасяваш ли се, че ще бъдеш накаран да плащаш?

-Искам първо да благодаря на всички, които са ме издирвали. Да им се извиня още един път, че хората мръзнаха, но просто аз не знаех, че това се случва. Нямам планинска застраховка, както може би ще ме питате. Нямах време да си направя. Всичко стана много бързо. Взех си раницата и пътувах цяла нощ до София, а на другия ден пътувах до Сопот. След това стигнах до хижа „Добрила”, където пренощувахме с моя приятел. На сутринта тръгнахме нагоре и той се отказа. Това беше. Всичко беше много динамично и нямах време да мисля даже за такива неща. Не съм тръгнал с идеята някой да ме издирва.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.