Проф. д-р Димитър Тошев, председател на Българския национален комитет по големите язовири:

Най-проблемни са общинските и язовирите под аренда

ВАСИЛ НАНЧЕВ - неделя, 26-02-2017 - 19:07

Малките водохранилища често са без адекватна експлоатация, Крайно време е да се довърши ремонтът на яз. „Бели Искър”

- Проф. Тошев, кои са най-големите проблеми на язовирите в България?

- Известно е, че всеки язовир е уникален по своята конструкция, изграден е в специфични инженерно-геоложки, топографски, хидроложки и сеизмични условия. Различни са и проблемите, които възникват по време на тяхната експлоатация. Едни са при голeмите язовири - такива със стени с височина над 15 м, и други при малките. Също така са различни при отделните собственици и са пряко свързани с нивото на експлоатация и поддържане. В тази посока можем да групираме проблемите в зависимост от собствениците.

Най-напред ще споменем язовирите, изградени за добив на електроенергия, собственост на НЕК ЕАД, експлоатирани от предприятие "Язовири и каскади". Те са най-добре експлоатираните и поддържани чрез навременни текущи и капитални ремонти. Практически при тях няма сериозни проблеми, което се дължи на високото ниво на техническа експлоатация. При язовирите, експлоатирани от ВиК дружествата, също експлоатационните дейности са на съвременно високо ниво. Тези язовири функционират нормално.

След това трябва да обърнем внимание на язовирите, стопанисвани от "Напоителни системи" ЕАД - това са значителен брой язовири, предимно от насипен тип, които се експлоатират добре. Известни проблеми се наблюдават поради липса на финансиране на своевременни ремонти.

С най-много проблеми са язовирите общинска собственост, тези на промишлени предприятия и такива, дадени под аренда. Това са малки язовири, с язовирни стени с височина няколко метра, най-често без адекватна експлоатация. Много от тях са стари, строени през 50-те и 60-те години на миналия век, при ниски технологични изисквания. Характерни за тях са нарушените преливни съоръжения, повреден и неработещ основен изпускател, недопустимо слягане на короната на стената и опасност от преливане през нея, неравномерно слягане и пропадане на насипа и не на последно място експлоатация без обучен експлоатационен персонал, дори липса на такъв.

 

- Какви според вас трябва да са спешните мерки за съоръженията, обявени, че са в предаварийно състояние?

- Мерките са индивидуални, но могат да се сведат до някои от тях, като контролирано понижение на водното ниво в язовира и предотвратяване на преливане при пролетното пълноводие, спешно провеждане на ремонти по стената и преливника, ремонт на основния изпускател, почистване на речното корито след язовирната стена.

 

- Как оценявате състоянието на малките и на големите съоръжения?

- Както бе вече споменато, големите язовири се поддържат в добро състояние, докато състоянието на малките е тревожно. Налице е традиционна безстопанственост, обусловена от липса на инвестиции и експертиза на отговорните лица. Не ни остава нищо друго освен искрено да се надяваме, че намесата на Държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН) ще има дълготрайни положителни резултати върху сигурността на язовирите у нас.

 

- Има ли голям водоем, както яз. „Студена", който да има нужда от подобен основен ремонт?

- Язовир "Студена" е показателен пример на стара язовирна стена, в експлоатация от 1953 г. (на възраст над 60 години), която поради стареене на конструктивните материали достигна до необходимост от рехабилитация за достигане на параметрите за сигурност и безаварийна експлоатация. Предвидените мерки са полагане на изолационна геомембрана върху водната страна на стената, заздравяване на основата, ремонт на моста, водещ до водовземната кула.

 

- Напоследък се заговори за стената на яз. „Бели Искър”, която се нуждае от спешен ремонт.

- Проблемите при язовир "Бели Искър" са подобни с тези на яз. „Студена”. Показателно е състоянието на стената на язовир "Бели Искър", която е на възраст над 70 години, построена високо в Рила. Същата е изградена от бетон с т.нар. портландцемент, който ерозира при преминаване през него на чистите снежни води. Съгласно тогавашните нормативи стената не е изчислявана на земетръсни въздействия.

Рехабилитацията се провежда в два етапа. Първият, вече изпълнен, съдържа полагане на водоплътна геомембрана върху водния откос на стената за спиране на филтрацията през бетона.

Вторият етап предвижда земетръсно укрепване с подпорни бетонни блокове в петата на въздушния откос. Крайно време е този етап да бъде изпълнен. До неговото изпълнение в язовира се поддържа по-ниско ниво, гарантиращо сигурност на стената, включително при земетръс.

Рехабилитацията на язовира е в ръцете на Столична община, МРРБ и концесионера "Софийска вода".

 

- Къде е мястото на нашите големи язовири за предпазване от наводнения? Има ли поречия, които не са защитени от изкуствени водоеми?

 

- Крайно време е да се разбере, че язовирите със своята ретензираща (задържаща) способност влияят положително на безопасното пропускане на високите води. След като част от обема на прииждащата висока вълна се задържи в язовира, тогава остатъкът прелива през преливното съоръжение, постъпва в долината и само при недостатъчна пропускна способност на речното корито се стига до наводнения. Тук е мястото да отбележим, че в редица случаи по света се строят язовири с основна цел ретензия на високата вълна и предотвратяване на наводнения. Чисто ретензионни язовири у нас няма, но изградените язовири имат и такава функция. У нас водещи при изграждането на язовири са енергетиката, водоснабдяването и/или напояването. Ретензията е съпътстващо средство за защита на поречията от наводнения.

 

- В кои райони на страната има необходимост от изграждане на нови язовири?

- Необходимостта от изграждане на язовири е комплексна задача на баланс между ползи и разходи с отчитане на социалния ефект. Налице са проучвания за още 12 язовира, голяма част от които при сегашните икономически условия са трудно осъществими. В близка перспектива за строителство са язовир "Яденица" като разширение на язовир "Чаира" и удължаване на работния цикъл на ПАВЕЦ "Чаира", язовир "Луда Яна” за водоснабдяване на Панагюрище, язовир "Нейковци" - за Трявна, пред завършване е язовир "Пловдивци" за водоснабдяване на Мадан, язовирите от каскада "Горна Арда" за енергийно застрояване на горното течение на реката, язовир "Кюстендил" за водоснабдяване на Кюстендил, язовир "Черни Осъм” за водоснабдяване на Троян.

 

- Удачно ли бяха избрани местата за новите язовири, чийто строеж се финансира със заема от Световната банка?

- Световната банка финансира строителството на три язовира - "Пловдивци", "Луда Яна" и "Нейковци", и рехабилитация на язовир "Студена". С това се прекрати над 20-годишното прекъсване на язовирното строителство у нас. Главното при избора на местата на новите язовири е социалната ефективност от изграждането им.

 

- Според вас удачно ли е да се дават язовири на концесия или под аренда?

- Мисля, че отдаването на общинска собственост на концесия или под аренда е световна практика, но при строги и ясни договорни клаузи, вкл. изискването за грижа като добър стопанин на отдадените съоръжения.

 

- Собствениците и стопаните на язовири търсят ли съдействие от академичната общност за решаване на проблемите по поддръжката на съоръженията?

- Да. Значимите проблеми се решават съвместно с представители на УАСГ и БАН. Помощта се изразява в участие в експертно-технически съвети, изготвяне на експертизи, рецензии и становища. Преподаватели от Хидротехническия факултет разработват проекти и числени модели, провеждат хидроложки и хидравлични изследвания, необходими за проектирането. Може да се каже, че няма голяма язовирна стена, проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на която академичната общност да не е взела значимо участие в решаването на конструктивните и технологичните проблеми.

 

ВИЗИТКА:

 

-Завършил е ВИСИ през 1969 г.

 

-Председател е на Българския национален комитет по големи язовири

 

-Председател на експертната комисия по сигурност към Световната банка

 

- Член е на Техническия комитет по сигурност на язовирите при Международната комисия по големите язовири - Париж

 

-Специалист по хидротехнически съоръжения, филтрация и устойчивост на бетонни и насипни язовирни стени

 

Преподавател в Хидротехническия факултет на УАСГ

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.