Снимка от посещението на цар Борис ІІІ в Чирпан и къщата на Яворов след опустошителното земетресение през 1928 година

Архивисти от Стара Загора проучват земетръс отпреди 90 години

Христо Христов - петък, 09-02-2018 - 14:55

Специалистите от териториалното поделение на държавна агенция „Архиви“ в Стара Загора са започнали работа по проучване на документацията за станалото преди 90 години, на 14 и 25 април 1928 година опустошително земетресение в района на Чирпан. В момента се обработват протоколите от заседанията на местната изпълнителна власт в родния град на Яворов, описват се и други документи от действията на различни благотворителни организации, които са се включили в спасяването на пострадалите жители на региона и възстановяването на сградите, коментира Калина Маджарова. Тя припомня, че при няколкото последователни труса  с магнитуд 6,8 , 7 и 5,6 по скалата на Рихтер  е била засегната една седма от територията на България, като са пострадали 240 села. Загинали са 107 души , а над 500 са били ранените. По тогавашните оценки щетите са надхвърлили 3,3 млрд лв, 250 са били рухналите или полуразрушени черкви.Сравните малкият брой на загинали при първия трус в близост до Чирпан се обяснява с факта, че този ден църквата е отбелязвала т.нар. Велика събота, земята се разлюляла в 11,20 часа, когато повечето от жителите на градчето и околните села са били извън къщите си.

Лично цар Борис ІІІ е посетил най-засегнатите райони, по негово разпореждане сред първите възстановени сгради е бил родният дом на поета Яворов.

Документацията на община Чирпан е сравнително отскоро във фондовете на архива. Работещите над нея вече подготвиха една изложба, свързана с дейността на някогашния кмет Стоян Моллов / 1857-1924 г./.

Наскоро жители на Чирпан поставиха въпроса за изграждането на макар и скромен мемориал в памет на загиналите при трусовете и на спасителите, но темата беше неглижирана с аргумента „Да не дърпаме дявола за опашката“. Чирпанското земетресение е най-тежкото в най-новата българска история, след него се нарежда трусът от 4 март 1977 година с епицентър край румънския окръг Вранча, когато загиват около 250 българи.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.