Бойко Кичуков
Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:

Изхарчихме 220 млн. лева за празниците

Яна Йорданова - неделя, 08-05-2016 - 13:29

Най-търсени са тридневните пакети, 240 000 ще пътуват в страната за сегашните почивни дни, а 110 000 - в чужбина

- Г-н Драганов, кажете какво сочат данните ви за пътуванията на българите след великденските празници?

- За великденските празници пътуванията са около 260 хиляди. Подобни са и прогнозите за сегашните почивни дни по Гергьовден. Така че общият брой на пътувания в страната е около 540 хиляди. Около 240 000 са пътуванията в чужбина за двата празника. У нас основно става дума за посещения при роднини и приятели, следвани от балнео-, спа и уелнес хотелите, каменните къщи за гости. За Гергьовден отново преобладават посещения при роднини и приятели, тъй като имаме и тържества на открито почти в цялата страна. Не са малко реализираните почивки по морските и планинските курорти. Ако говорим за профила на почиващите, можем да кажем, че младежите обикновено предпочитат вили, където могат да отсядат с големи компании. Хората с професии като архитекти, зъболекари, юристи и мениджъри търсят каменни къщи за гости с храна на бавен огън. Те имат по-специфични изисквания. Българите на средна възраст пък предпочитат да почиват спа курортите ни.

- Имате ли вече информация колко пари сме похарчили за празниците?

- Малко над 220 милиона лева. Това е общата сума, която сме похарчили у нас и в чужбина. Като при пътуванията навън българите средно са харчили около 425 лева на човек, а у нас около 230 лева на човек.

- А какви са очакванията за тези почивни дни?

- Очакваме около 240 000 да пътуват в страната, а 110 000 в чужбина. От тях 75 хиляди ще пресекат границата с Гърция, а другите са предпочели Сърбия и други страни. Не бива да забравяме и че има хора, които са си слели почивките. Това важи за около 12% от пътуващите.

- Какви пакети предпочитат българите, каква е тенденцията?

- Най-продаваните пакети са тридневните.

- Има ли интерес към ол инклузива в курортите ни?

- Не бих казал, че тези оферти са водещи. Напротив. Това е формула, използвана от българския туризъм през 60-те години на миналия век, когато са се създавали туристическите курорти. Понеже пълният пансион оскъпява цената, от 70-те години у нас започва да се предлага полупансион-закуска и вечеря, а от 80-те години-само нощувка със закуска, за да бъде атрактивна цената. По принципът ол инклузивът е улеснение за семейства с малки деца, но не е преобладаващ у нас. Още повече, че разбирането за високото качество за туризъм не е свързано с ол инклузива.

- Тогава какво обича българинът?

- Българинът предпочита Южното Черноморие с капанчета на плажа, където да обядва, и евтини магазини. Иска и да вечеря за символични пари. Иначе ол инклузивът продължава да се използва от някои наши хотели, но очакванията са различни от този, който се предлага в турските курорти, да речем.

- А пристигнаха ли вече първите туристи по морето?

- Да, първите туристи пристигнаха още в края на април в Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена. Те са от Израел, Австрия, Германия и Русия. Нека не забравяме, че по родното Черноморие имаме над 350 000 имота, купени от чужденци като втори дом и през последните години тези имоти се използват все повече. Това личи най-вече от руския пазар, където са изкупени почти всички самолетни билети за този сезон.

- Какво сочат ранните записвания и прогнозите ви за летния сезон?

- Прогнозите сочат силно компресиране на легловата база, тъй като 15 милиона туристи няма да пътуват в Турция, Египет и Тунис това лято, заради намалената сигурност в тези дестинации. Търсенето на допълнителни легла в Европа според мен ще се отрази и на България и дори вече се случва. Има увеличаване на търсенето от всички пазари. През 2015 година контингентите бяха договорени в условия на срив на българския туризъм - при минусови числа за летния сезон. Затова притеснените хотелиери общо взето сключваха договори в условия на надпродажби. В някои случаи те достигаха 200%.

- Ще се справят ли се обаче хотелиерите това лято, ще отговорят ли на очакванията на летовниците?

- Според мен хотелиерите вече са предупредени да изпълняват стриктно договорите и да създават висококачествен туристически продукт. Защото има една опасност- тази година може да изиграе много лоша шега на бранша. Ако има недоволни туристи, това ще се отрази върху имиджа ни и ще ни създаде проблеми през 2017 и 2018 година, когато е българското председателство на ЕС и когато Пловдив ще е европейска столица на културата. Трябва да се запази качеството и почиващите да останат доволни.

- Можем ли да кажем, че българинът преоткрива страната ни като дестинация, поне това твърди министър Ангелкова?

- Това е вярно. През последните няколко години с европейски средства бяха обновени много културно-исторически забележителности. Заради това вече много българи посещават тези уникални места. Дори атракции като откриване мощите на св. Йоан Кръстител и др, привличат туристи. Така че е тенденция хора, и то с престижни професии, да предпочитат културния туризъм. В някои места пък беше насърчено развитието на кулинарния, екстремния туризъм. Също така се проведоха различни музейни сбирки по нов, интерактивен начин. Навсякъде виждаме как навлизат новите технологии и как изкуството на танца и светлинното шоу се превръщат в атракции. Проведоха се и много фестивали, страната ни беше посетена от световни изпълнители, което привлече много посетители. Това са събития от национално и световно значение.

- Тъй като сме в месеца на абитуриентските балове, не мога да не ви попитам какви тенденции се наблюдават сред завършващите? Има ли интерес към пътувания в чужбина?

- Има една добра тенденция, която се наблюдава от миналата година и тя е, че панаирът на суетата се превърна в панаир на добрината. Видяхте как в много градове на страната ученици показаха европейско мислене и вместо да хвърлят излишни средства в пътувания и скъпи тоалети, подпомагат деца с различни проблеми. По този начин показват една уникална солидарност и всички можем да се поучим от добрия пример.

 

Визитка:

Работи в сферата на туризма повече от 30 години
Завършил е Техническия университет в София и УНСС
През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др.
Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм
До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд

Снимка Бойко Кичуков

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.