Игнат Арсенов, директор на Европейския потребителски център (ЕПЦ):

Чужди сайтове използват реални фирми, за да ни заблуждават

МАГДАЛЕНА КОВАЧЕВА - вторник, 28-11-2017 - 20:00

* Спират онлайн магазини, ако бъдат хванати в измамни схеми

* Планирайте по-рано покупките и почивките за празниците

 

Г-н Арсенов, миналата седмица Eвропейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия постигнаха тристранно политическо споразумение за премахването на неоправданото блокиране на географски принцип за клиентите на онлайн магазини в интернет. Какъв е вашият коментар и има ли много българи, които са срещали трудности поради този факт?

България беше една от държавите, които срещаше затруднение. От една страна, поради факта, че пазарът не ни е толкова голям. А от друга, поради това, че не сме на централно място в Европа и много често търговците не желаят да доставят и продават у нас. Разбира се, ние не можем да задължим фирмите, когато е неизгодно за тях, да извършват определена дейност, но когато и законодателството пречи, е друго нещо. Българите бяха лишавани от правото си да пазаруват от дадени сайтове само защото живеят в България или пък плащат с българска банкова карта. Сега тази практика ще бъде премахната. Това ще бъде добре за българите, които във все по-голяма степен ще могат да се възползват от правото си да пазаруват на територията на целия Европейски съюз. А мисля, че от това ще се възползват и търговците, които ще увеличат по този начин своите печалби.

Например скоро имахме случай с потребител, който е искал да си закупи дадена стока от полски сайт, където цените са по-ниски, но автоматично е бил прехвърлян към българската версия на страницата. След нашата намеса обаче човекът успя да закупи желания от него артикул. Това, което е важно да се знае, е, че много често дори не разбираме, че сме геоблокирани. Понякога самата страница разпознава нашия IP адрес и ни прехвърля към родната версия, което със сигурност ще бъде забранено.

На какво да обръщаме внимание при пазаруване от чужди сайтове и как да не се хващаме в капана на фалшивите китайски сайтове, за които „Монитор“ първи съобщи?

Първият съвет, разбира се, е да не се залъгваме по ниските цени. Нещо, което изглежда твърде изгодно, най-вероятно не е истина. Много голяма вероятност има да е някаква измама и да е заложен капан. Ето защо, ако това, което желаем да закупим, е на твърде ниска цена, е хубаво да направим допълнителни проверки. И, ако е възможно, да не купуваме от случайни сайтове – такива, които са ни излезли през социалните мрежи и изскачащи прозорци. Това не означава, че подобни страници със сигурност са измама, но има вероятност. Ако все пак решим да пазаруваме от такъв сайт, но не сме го чували никога, то е добре тогава да направим проучване. Важно е да проверим дали има общи условия, името на фирмата, адрес, имейл и телефон. Обикновено подобни сайтове имат само контактна форма за обратна връзка, без да са посочени други координати.

В момента наблюдаваме нова тенденция. Използват се реални фирми от Търговския регистър, например в Англия, Великобритания, и слагат нейните координати на сайта. И, ако проверите в регистъра, ще установите, че такъв търговец съществува, но той никога не се е занимавал с продажбата на дадената група стоки. Затова потребителят трябва внимателно да прочете какъв е предметът на дейност, защото вътре, ако пише, че продава столове, много малка е вероятността ние да си купим лаптоп от тази фирма. Така че в предмета на дейност също се крие разковничето. Особено внимателни трябва да сме и към новосъздадените сайтове, както и в коя държава са регистрирани. Моят съвет е да плащаме с кредитна карта или с други защитени методи.

Проверяват ли българите сайтовете, от които пазаруват?

Много хора проверяват. Други подават жалби към нас, след като са се опарили, но има и такива, които решават, че не им се занимава. Тази година имахме около 10 случая, при които самият потребител ни пише, че е попаднал в измамна схема, но след като вече е платил. Т.е. очевидно хората могат да проверяват, но защо не го правят преди това?!

Има ли случаи, при които чужденци се оплакват от български търговци?

Да, има такива случаи. Най-често оплакванията бяха свързани със самолетни превози, особено през активните туристически месеци. Сега напоследък обаче се наблюдава и зачестяване на сигналите, свързани с пазаруване от България. Много често румънски и гръцки граждани основават фирми у нас, може би заради по-ниските данъци, в резултат на което жалбите се увеличават.

Вие редовно предупреждавате потребителите за различни капани, докато пазаруват. Има ли нови тенденции при измамните схеми на онлайн търговците?

Няма някаква нова тенденция. Това, което се наблюдава напоследък, е т.нар. абонаменти капани. Те набират скорост, засега предимно в Северна Европа, но вече се срещат и при нас. Например ние си купуваме нещо в интернет, но се оказва, че това не е еднократна покупка, а се абонираме, без това да е ясно описано. Или пък ни дават право да тестваме безплатно даден продукт за 2 седмици (игри, програми, новини, музика), но ако не се откажем след този период, попадаме в абонаментен капан, но това не ни е било казано първоначално. Тук положителното е, че българите са много предпазливи и няма много голямо разпространение на кредитни карти и това до някаква степен ни пази.

Европейският парламент одобри нови правила за по-голяма защита срещу онлайн измамниците. Какво гласят тези разпоредби?

Да, наистина ЕП одобри нови правила и се очаква в началото на декември да бъдат приети. Схемата, която ние наблюдаваме, е че някои сайтове се създават много бързо, съществуват 3-6 месеца, след което се закриват и всички следи биват заличени. Тъй като държавните органи трябва да реагират именно в такива кратки срокове, за това на тях ще им бъдат дадени допълнителни правомощия от европейското законодателство, които включват както задължение да реагират, така и допълнителни права – да закриват даден сайт или временно да го спират, ако има данни, че той извършва измами. Ако пък са засегнати голям брой потребители в много държави, дори Европейската комисия ще има възможност да се намеси. Надяваме се, че всичко това ще доведе до много по-бърза и адекватна реакция, която да предотврати нарушения за в бъдеще.

Преди няколко седмици имаше доста случаи на отложени полети на известни авиокомпании. Колко оплаквания има в ЕПЦ във връзка с пътувания зад граница - отменени полети, загубен багаж и т.н. Какви са ни правата при подобни ситуации?

В действителност тази година било поради лоши метеорологични условия или поради факта, че авиокомпаниите продават повече билети от броя на местата в самолета, се допуснаха голям брой закъснения. В резултат на което получихме доста жалби. От януари до момента са постъпили при нас 195 жалби, като от тях 68 са свързани със загубен или повреден багаж, а останалите за закъснели полети, т.е. увеличението е с почти 30% спрямо предходната година. Отделно много хора се обаждат просто за информация. Това, което прави впечатление, е, че компаниите все повече спазват правата на пътниците. Важно е да пазим всички касови бележки и фактури за вещите в багажа си. Много рядко го правим, но имаме случай за полет до Лондон с нискотарифна компания, която изплати пълния размер на обезщетението от 1200 евро за загубен багаж.

Изключително рядко се говори за това какви са разрешените и съответно забранените предмети за пренасяне. Може ли малко подробности?

Това е изключително важен въпрос. Имаме два вида багаж – ръчен и регистриран. Ценните ни вещи е желателно да ги носим в ръчния багаж. Повечето компании имат списъци на предметите, които нямаме право да носим в чекирания багаж и обикновено това са пари, бижута, телефони, фотоапарати и т.н., тъй като те много лесно могат да се счупят. Трябва да имаме предвид, че и в ръчния багаж не можем да носим всякакви вещи – остри предмети, течности над 100 мл.

Остава около месец до коледните и новогодишните празници. Какъв съвет бихте дали на българските потребители? За какво да внимават?

Първо, трябва да пожелаем весело изкарване на празниците. Второ, когато има проблем, търговците са склонни да преговарят, за което и ние помагаме, така че нека потребителите да бъдат спокойни. Вероятността да възникне проблем е малка, а когато има такъв - има кой да съдейства. Но е добре и те да бъдат предпазливи и да планират по-рано покупките и почивките си.

Днес на вас заедно с ръководството на КЗП ви предстои среща в Букурещ с румънските ви колеги, с които ще обсъждате проблемите пред българските и румънските потребители. Според вас какво се е променило за двете държави след влизането ни в ЕС?

Промените са огромни. В нашия център първоначално сме получавали по 60 жалби, после станаха 160, в момента пристигат по над 1400 на година, т.е. хората все повече започват да пазаруват и да се възползват от този единен пазар. Не на последно място трябва да споменем и лесното пътуване, т.е. това е възможност както за българския бизнес, така и за европейските граждани.

 

Визитка:

- Директор е на Европейския потребителски център – България, към КЗП от 2010 г.

- Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски”

- Занимава се със защита на потребителите повече от 16 години

- Квалифициран медиатор, участва като лектор в специализирани курсове по потребителско обучение на медиатори от 2013 г.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.