Любен Генов, председател на СБХ
Любен Генов, председател на Съюза на българските художници:

Безличието и безвкусицата бързо си намират приятелства

Ирина Гигова - неделя, 09-07-2017 - 14:31

Има стойности, чиято оценка не зависи от точките в графите на харесването или нехаресването

- Г-н Генов, художниците не сте ли длъжници на градската среда в столицата и страната?

- Кой на кого е длъжник е трудно да се каже... Докато посредствеността безпрепятствено си пробива път, сравнително сръчни художници станаха изпълнители на художествените блянове на елементарните и пошли вкусове на една платежоспособна каста. Други се захванаха да „илюстрират” в бронз идеите на група разбиращи от всичко (и най вече от история и изобразително изкуство) амбициозни деятели, притежаващи самочувствие, съответстващо на величието на всеки един от нашите царе, ханове (и канове) и растящо пропорционално на количеството мултиплицирани бюстове. Когато институции и всякакви инициативни комитети толерират създаването в публична среда на естетически недоразумения от типа на „Опълченеца” и светещите насреща му очи на Самуил, стометров Левски с панорамна тераса на главата и т.н., и т.н., а същевременно безнаказано се унищожават блестящи произведения на едни от най-големите имена в съвременното българско изкуство – рушат Валентин Старчев, режат Иван Кирков, разбутват Любомир Далчев, затриват Крум Дамянов, замазват Атанас Яранов, изстъргват Георги Трифонов... Тогава кой на кого е длъжник?

- Очаквате ли казусът с паметника „1300 години България“ да вземе друг обрат и демонтажът да бъде спрян или монументът да бъде повторно издигнат някога, колкото и хипотетично да звучи това?

- В археологията от един камък се възстановяват цели дворци, а в случая се допусна за няколко години монумент, който просто се нуждае от поддръжка и частична реставрация, да се превърне в руина – веднъж, с нежеланието да се полагат съответните грижи и, втори път, напълно умишлено, за да се оправдае разрушителната интервенция. Да припомням ли колко сгради - паметници на културата, бяха оставени целенасочено да се разрушат, за да издигнат на тяхно място молове или бизнес центрове. Никъде по света няма произведение на изкуството, което да оцелява само. „Тайната вечеря” на Леонардо още от самото начало, след създаването й преди повече от 5 века, започва да се саморазрушава заради специфичната техника на рисуване на художника, но въпреки гласовете да бъде премахната творбата е реставрирана многократно, като последната реставрация е продължила повече от 2 десетилетия и е приключила в началото на 1999 г. Всичко е въпрос на отношение и грижа. А що се отнася до започналия вече демонтаж на монумента „1300 години България” – все още не е късно да се спре.

- Имаше ли във вашите среди опозиция на официалното мнение на съюза паметникът да не бъде бутан?

- В нашите среди има колеги, които са поддръжници на идеята паметникът да се премахне, но им оставям правото пред своята съвест да намерят оправдание за унищожаването на едно художествено произведение. Официалната позиция на СБХ е за запазване на монумента на мястото му.

- Какви са преобладаващите настроения в обществото по тази тема?

- Отношението към по-особените, по-специалните образци на изкуството е различно. Има стойности, чиято оценка не зависи от точките в графите на харесването или нехаресването. В публичната среда е нормално да има места, съответстващи на масовия вкус, отговарящи на по-обикновени нужди, и други, по-специални пространства, чието възприемане е предизвикателство за нашето въображение, които провокират сетивата и отварят възможности за по-сложна и смислена комуникация. Посредствеността е общителна и лесна, а безличието и безвкусицата бързо си намират приятелства. Негативизмът често доминира в настроенията на обществото ни. Но непременно ли лекуването на комплексите от миналото ни трябва да минава през омагьосания кръг на заличаването на онова преди нас или зачеркването на всичко, което не сме или не разбираме? Един интересен пример – европейският проект „Атриум“ (Архитектурата на тоталитарните режими през ХХ век в градското управление на Югоизточна Европа). Проектът обявява общоевропейски културен маршрут по избрани обекти, одобрен от ЕК и Международния институт за културни маршрути. Комплексът на НДК в София е част от този маршрут за България, като изпълнител на втората фаза на проекта е СО. Нямаме информация какви точно са плановете, но идеята за запазването на монумента не е ли логичната крачка за реализирането на такъв интересен проект? А нима европредседателството на България през 2018 г. не е чудесен повод за реставрирането на паметника, след като десетки милиони влизат в НДК?!

- Защо скулптурните елементи от паметника ще се пазят в НИМ, а не в Музея на социалистическото изкуство, където би било по-логичното им място?

- Всеки паметник е произведение на изкуството като неделима цялост. Понятието „синтез на архитектурата и пластичните изкуства” се отнася за отношението между скулптурната композиция и архитектониката на паметника към останалата част от пространството – площада, сградата на двореца и т.н. Така при унищожаването на железобетонната част според становището на съда общината няма да носи никаква отговорност по Закона за авторското право, защото става дума за архитектурната част, за която авторът не би следвало да има претенции. А що се отнася до металните скулптурни фигури, за които проф. Старчев би могъл да претендира по Закона за авторско право, то те грижливо ще бъдат демонтирани и съхранени. Отговорът на въпроса ви е: няма друго логично място за тези фигури освен мястото, за което са създадени! Където и да бъдат преместени, както и да бъдат експонирани, те ще са само едни фрагменти, детайли от несъществуващо вече, по-точно унищожено произведение на изкуството.

 

ВИЗИТКА

*Любен Генов е роден на 18 ноември 1966 г. в Оряхово

* Завършил е Средното специално художествено училище в Троян, Педагогическия колеж по изобразително изкуство „Св. Иван Рилски” в Дупница, а след това частната художествена академия „Жул Паскин” в София

* Възпитаник е на големия български живописец Николай Майсторов

* Специализирал е в ателиетата на Международния център за изкуства Cité internationale des arts – Париж

* Има над 15 самостоятелни изложби

* Експериментите с цветни петна са запазена марка в абстракциите му

* От 2011 г. е председател на СБХ

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.