Снимка: Личен архив
Астрономията е детската ми мечта, още помня разказите на чичо ми. Бих се върнал в България, ако мога да се реализирам на нивото, към което се стремя.

Веселин Костов, българинът, който откри планетата с две слънца: В нова мисия на NASA ще търсим най-близките до Земята екзопланети

Яна Йорданова - неделя, 19-06-2016 - 19:07

Само колегите ми, които се интересуват от футбол, са чували нещо за страната ни. Kepler-1647b не може да е обитаема, защото няма твърда повърхност.

Визитка:

Веселин Костов е постдокторант (кандидат на науките) от NASA Goddard

Той е завършил физика в Софийския университет, след което продължава образованието си във факултетите по физика и астрономия към University of Oklahoma и Johns Hopkins University, работи в Обсерваторията на Земята "Ламонт-Дохърти" към Columbia University, след което става аспирант на NASA и след това и кандидат на науките. Специален интерес в научните му изследвания са тъкмо екзопланентите и през 2012 г. е част от екип, който открива четиризвездната слънчева система KIC 4862625

Само преди няколко дни астрономи от Goddard Space Flight Center към NASA и Diego State University откриха най-голямата планета извън Слънчевата система в орбита около две звезди, а проектът е под негово ръководство

 

 

 

- Г-н Костов, вие сте в екипа, който откри планетата с две слънца Kepler-1647b. Кажете нещо повече за нея, какво представлява и може ли да бъде обитаема?

- Благодаря за интереса към работата ми и за предоставената възможност да разкажа с какво всъщност се занимавам. Да, аз ръководя екипа, открил планетата. Планетата Kepler-1647b обикаля около двойна звезда, чиито компоненти са подобни по размер, маса и възраст на Слънцето. Тя е с размер и маса малко по-големи от тези на Юпитер и прави една обиколка около двойната звезда за три години. Не може да бъде обитавана, тъй като е газов гигант, т.е. няма твърда повърхност, на която да има живот, подобен на нашия.

- Какво ще промени това откритие в науката като цяло?

- Преди 2011 година броят на потвърдените планети около двойни звезди, подобни на Слънцето, беше нула. Само за последните пет години благодарение на данните от Kepler бяха открити 11 такива планети, 1/3 от които бяха под мое ръководство. Предишните десет открития бяха на планети по-малки от Сатурн, обикалящи много близо до двойните им звезди майки. Kepler 1647 е както много по-голяма, така и много по-отдалечена. Значимостта на откритието е следната: Представете си, че правите определен експеримент. Повтаряте го десет пъти и получавате много подобни резултати. Ако спрете дотук, може да достигнете до заключението, че това е стандартният резултат от експеримента. Ако обаче направите експеримента още един път и изведнъж получите различен резултат, това означава, че предното ви заключение е непълно. Именно това постигнахме с откритието на Kepler 1647-показахме, че предишните десет подобни планети не са единствената възможност за планетни системи около двойни звезди. Всъщност планети, подобни на Kepler-1647, са предречени от теоретични модели и с това откритие потвърдихме теорията.

- Колко време работите по проекта и какви усилия коства това на един учен?

- Този проект отне около пет години, като аз поех ръководството през последните три. Усилията са колективни, на целия екип - иначе е непосилно за един човек.

- Защо решихте да се занимавате точно с живота извън Слънчевата система, кое провокира интереса ви?

- Като астроном се занимавам с физика на планетни системи извън Слънчевата система, какви са техните характеристики, какви са характеристиките на звездите им и т.н. Колегите биолози и астробиолози се занимават с живота извън Слънчевата система. Иначе интересът ми към астрономията е още от детските ми години - от книги, разговори с хора и т.н.

- Да разбирам, че да се занимавате с астрономия, е било ваша мечта?

- Чета много научна фантастика, а и още от малък чичо ми ми разказваше често за физика и астрономия. Затова, може да звучи клиширано, но е детска мечта.

- Как бихте определили астрономията като наука, какво е тя за вас?

- Предизвикателство, удоволствие, хоби, мечта...

- Защо продължихте пътя си в САЩ, от колко години всъщност сте там?

- Къде случайно, къде съзнателно се породи идеята да продължа образованието си извън България, след като завърших бакалавърската си степен в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В САЩ съм вече 15 години.

- Като българи определено можем да се гордеем с научен потенциал. За съжаление обаче много наши учени избират да се реализират навън. Как си го обяснявате?

- Наистина е така. Образованието, което получих в България, от Софийската математическа гимназия и след това в Софийския университет, използвам и до днес. Предполагам, че желанието за реализация навън е породено от стремежа да се работи по проекти, използвайки съвременна апаратура.

- Мислили ли сте някога да се върнете отново в България със семейството си, виждате ли бъдеще у нас?

- Бъдещето ми зависи от това накъде ще ме заведе кариерата. Нямам големи предпочитания към конкретно място. Ако в България имам възможност за реализация на нивото, към което се стремя, бих се върнал с удоволствие.

- А интересувате ли се от случващото се в страната ни?

- Разбира се. Когато мога, винаги чета новини онлайн.

- Какво знаят колегите ви обаче за България?

- Не много, често дори нищо. Тези, които са запознати, е защото се интересуват предимно от футбол.

- Разкажете как минава един ваш ден, по колко часа работите?

- Обикновено един мой ден минава в обработка на данни, теоретични изчисления, програмиране, задължително четене на последните научни статии - преглед на научния печат, както и разговори с колеги кое как и кога трябва да се направи, помощ (понякога и подкана) на студенти, които ръководя. Така че, грубо казано, работя по около 8-10 часа, но мисловният процес тече непрекъснато. Занаятът ми го изисква. Може цял ден да съм се опитвал да направя нещо и да не успея, но на път за вкъщи да ми дойде някакво „просветление“. Така в момента, в който се прибера, пускам компютъра и може да откарам часове пред него. Мозъкът си работи, докато е буден, и не пита колко е часът. А и понеже колегите ми са в различни часови зони и често получавам мейли за нещо, което трябва да се свърши спешно - без значение колко часът е при мен или при тях.

- Имате ли нови проекти, по какво ще работите оттук насетне?

- В момента работим по последните няколко проекта, за които ще използваме данните от Kepler. Също така се подготвяме за новата мисия на NASA за търсене на най-близките до Земята екзопланети. Казва се TESS.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.