Говорим за културен туризъм, но непрекъснато се занимаваме с проблемите на морския

Проф. Николай Овчаров, археолог: Едва ли скоро ще има нов Перперикон

Яна Йорданова - четвъртък, 31-08-2017 - 19:00

Индийци бяха най-колоритните посетители на скалния град това лято * Следващата година продължаваме с разкопките на римския площад

- Проф. Овчаров, кажете каква е равносметката ви от археологическия сезон, беше ли успешен?

- Почти сме към края на сезона, работата ни приключва след около десет дни. Така че можем да направим равносметка. Трябва да поставим два акцента на тазгодишната кампания. Вече втора година проучваме южния квартал на Перперикон. Както знаете, миналото лято разкрихме най-голямата раннохристиянска църква в Родопите от втората половина на 10 век. Става дума за 45 метрова базилика, която е била епископска катедрала. Сега се натъкнахме на един огромен площад с много добре оформена канализационна система за изхвърляне на дъждовната вода. Бил е ограден с различни сгради, като вече открихме три от тях. Остана само да ги докопаем. Убеден съм, че през следващите дни ще се появят и други, което е типично за един римски площад. Така че може да се каже, че открихме централния площад в южния квартал. Някога той е бил тясно свързан с Акропола. Тогава е нямало крепостна стена, защото тя се появява в края на 3 век. Другият голям акцент през тазгодишната кампания е откриването на Града на мъртвите, както го нарекох. Това е некрополът около голямата базилика. Засега той е най-големият, има около 130 гроба, покрити с каменни плочи. Имало е много препогребвания. Това не ни изненадва, тъй като да се погребват близките до главната църква на Перперикон, е било много престижно. Затова е имало толкова голяма концентрация в близост до храма. Както е прието през 13-14 век, в гробовете няма дарове. Езичеството позволява това, но не и християнството. Но са запазени някои от личните вещи, които са били оставени на покойниците. Така вече имаме доста добра колекция от гривни, пръстени, обеци, които са от 12-14 век. Всички те са от бронз, изключително интересни и редки. Например натъкнахме се на пръстен, на който е изобразена цяла сцена от Благовещение. Изобразен е ангелът, който съобщава благата вест на Богородица. Можем да кажем, че пръстените са много схематични, но сюжетите се разчитат. Другите са по-опростени, но успяват да ни представят бита на хората от едно от предградията на Перперикон. Също така от ранния римски период на площада намерихме и много интересен паметник - рядък вид бронзова фибула, на която е изобразена фигура на паун. Много е красива. Иначе брошката се е закопчавала с желязна игла, която е паднала. Но изображението на пауна е много красиво и е запазено.

  • - Казахте, че след около 10 дни слагате край на този сезон. Към какво обаче ще се ориентирате другото лято, имате ли планове вече?

- Ако имаме осигурени средства, ще продължим да разкриваме площада в южния квартал. Вече попадаме на цели верижни сгради. Не знаем още какви са били размерите на този площад, но със сигурност е бил над 80 метра само от едната страна. Разбира се, ще проучваме всичко, което излиза от различните епохи. Некрополът има още гробове, както и сгради от 13-14 век. Така че продължаваме работата.

  • - Каква е посещаемостта на Перперикон тази година и какви са приходите?

- Трудно е да кажа на този етап, още повече че предстоят най-силните месеци. Знаете, че има няколко почивни дни през септември, а до декември има възможност за посещения. Отчетохме лек спад в края на юли и началото на август за около две седмици. Но това беше очаквано, тъй като температурите надхвърлиха 42 градуса. Но през уикенда Перперикон бе посетен от хиляди туристи. Имаме и много чужди посетители или пък българи, които живеят в чужбина. Така че на Перперикон културният туризъм е факт и той дава сериозни приходи на община Кърджали. За миналата година например знаете, че 200 000 лева са постъпленията от паркинг и билети за комплекса. Хотелите в Кърджали и Златоград пък са препълнени.

  • - А какви са прогнозите ви за тази година?

- Според мен ще са в рамките на миналата година, защо не и повече. Но както казах, в средата на годината е трудно да се говори за точни цифри.

  • - Експерти непрекъснато изтъкват, че през последните няколко години културният туризъм наистина набира голяма скорост. Може ли обаче да измести морския?

- Не, мисля, че сме далеч от това. Както виждате, днес си говорим за културен туризъм, но непрекъснато се занимаваме с проблемите на морския. Така че едва ли това ще стане, но и според мен не е необходимо. Не бива да се съревноваваме. Трябва да развиваме туризма като цяло. Голямо предимство е хората да имат възможност да се докоснат както до морето, така и до планината.

  • - Кои чужди туристи посещават най вече Перперикон, от къде има най-голям интерес?

- Различни са групите, не бих казал, че има таргет група. Най-много са европейците, напоследък идват и много американци. Румънци, които пътуват за морето, също се отбиват. Най-интересно е, че наскоро имаше една група от Индия. Пристигнаха 15 души, които бяха от един род. Хората наели къща на морето. Само че държаха да посетят две неща, за които били чували в Индия - Рилския манастир и Перперикон. Когато обаче тръгнали за Перперикон, единият от тях се напил и отказал да се качи до горе. Останал сам и когато останалите от групата се върнали, не могли да го намерят. Започнаха да го търсят дори с полиция, а се оказа, че човекът си наел стая в хотел. Доста смешна история, но я разказвам, защото министър Ангелкова отдавна се опитва да привлече туристи от Индия и Китай, докато на Перперикон вече ги имаме. Така че те бяха от най-колоритните посетители тази година.

  • - Възможно ли е обаче да има нов Перперикон, друг обект като него?

- Всичко е възможно, макар че не виждам засега такъв. Разбира се, има няколко обекта, които са с перспектива да са като него.

  • - Кои точно?

  • - Много се говори за Глухите камъни край Харманли и Белинташ до Асеновград. Там има скално светилище, но дали има такъв огромен град като на Перперикон, не мога да кажа. По-скоро ми се струва, че няма да има нещо подобно, защото на Перперикон скалните светилища от ранната епоха после са наследени от един голям римски град и след това от средновековен. Така че ми се струва, че Перперикон скоро няма да бъде настигнат. Но и не е необходимо да се съревноваваме. Като се замисля и за Перперикон преди 18 години не знаехме нищо, така че колегите, които работят на обектите, може да ме опровергаят. Зависи какво ще открият.

 

Визитка:

Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново
Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор
Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН
Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.